Решение № 311 от 04.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. С.З., 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно гражданско дело № 20245500500392 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 436 ГПК, вр. чл. 435, ал. 4 ГПК.

Образувано е по жалба на Т. П. С., ЕГН **********, срещу отказ на ЧСИ Г.И., постановен в производството по изпълнително дело № 20227650****, за вдигане на възбрана и преустановяване на действията, с които е насочено принудително изпълнение към следния недвижим имот: ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35**.502.4874.2.2, находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 35**.502.4874, с адрес: гр. К., бул. „********, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1, с площ от 106,41 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 35**.502.4874.2.1, под обекта – няма, над обекта – 35**.502.4874.2.4, който имот представлява апартамент № 2 в жилищна сграда – блок, построен на основание отстъпено право на строеж върху държавна земя по плана на града, ведно с прилежащото му избено помещение № 2 с площ от 29,25 кв.м. и с припадащите му се 24,12 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

В жалбата се твърди, че отказът на ЧСИ да вдигне наложената възбрана е неправилен и незаконосъобразен. Жалбоподателката сочи, че преди вписване на възбраната по настоящото изпълнитено дело с влязло в сила решение от 20.02.2017 г. по гр. д. № 367/2017 г. на Районен съд – К. е прекратен брака й с И. Х. С. /длъжник по изпълнителното производство/, като процесният недвижим имот /придобит по време на брака в режим на СИО/ е 1 поставен в неин дял срещу заплащане на парично уравнение в полза на И. С..

Следователно Т. С. е придобила процесната ½ ид. ч. от имота по силата на посоченото бракоразводно решение, поради което наложената впоследствие възбрана не може да породи действие спрямо нея. Предвид изложеното, твърди, че в случая е налице основание за отмяна на обжалвания отказ на ЧСИ за вдигане на възбраната.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят Гаранционен фонд е подал писмено възражение, с което оспорва жалбата. Счита, че постановлението на съдебния изпълнител е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а жалбата – да бъде оставена без уважение.

ЧСИ Г.И. е депозирала писмено становище, в което твърди, че жалбата е неоснователна, тъй като не е налице противоречие с процесуалния закон и поточно – с оглед приложението на разпоредбата на чл. 453 ГПК. Ето защо ЧСИ моли съда да остави така подадената жалба без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Изпълнително дело № 20227650**** по описа на ЧСИ Г.И. е образувано по молба на Гаранционен фонд, ЕИК *****, въз основа на изпълнителен лист № 30, издаден по т.д. № 1457/2021 г. на Окръжен съд – С.З., съгласно който И.

Х. С., ЕГН **********, е осъден да заплати на взискателя сумата от 127495,14 лева, представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение върху щета № 210109/24.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /30.11.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 5099,81 лева – разноски по делото.

Не е спорно по делото, а и от приложените в изпълнителното производство молба изх. № 78070/08.07.2022 г. за вписване на възбрана, известие за доставяне от 13.07.2022 г., удостоверяващо получаването на молбата от съдия по вписванията в гр. К., както и справка № 174203/07.02.2024 г. на Агенция по вписванията, извършена по партидата И.

Х. С., се установява несъмнено вписването на възбрана вх. рег. № 4180 на 13.07.2022 г., акт. № 159, том 2, върху ½ ид. ч. от процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35**.502.4874.2.2.

С молба вх. № 36005/16.004.2024 г., подадена от Т. П. С., последната е поискала вдигане на посочената по-горе възбрана, като в молбата са изложени съображения, че не длъжникът, а молителката е собственик на възбранените идеални части.

Със съобщение изх. № 49853/24.04.2024 г. на ЧСИ Г.И., получено от молителката на 26.04.2024 г., същата е уведомена, че подадената от нея молба за вдигане на възбрана е оставена без уважение, като този отказ е обжалван от Т. С. с процесната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако 2 се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. За разлика от хипотезите на чл. 435, ал. 1 и ал. 2 ГПК, уреждащи възможността на взискателя и длъжника да обжалват изрично посочени в закона процесуални дейстивя на съдебния изпълнител, в ал. 4 законодателят не е предвидил подобно ограничение по отношение на третите лица, чиито права са засегнати от изпълнението. Третите лица по смисъла на посочената разпоредба не са адресати на осъществяваната в изпълнителното производство принуда, поради което същите не са длъжни да търпят никакви действия, насочени към притежаваното от тях имущество, включително и такива с обезпечителен и подготвителен за изпълнението характер. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК подлежат на обжалване всички незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител /вкл. възбраната на недвижим имот, респ. отказа тази възбрана да бъде вдигната/, по отношение на вещ, която се е намирала във владение на жалбоподателя - трето лице към момента на запора, възбраната или предаването.

Настоящата жалба е подадена на 08.05.2024 г., а видно от доказателствата по делото жалбоподателката е уведомена за постановения от ЧСИ И. отказ на 26.04.2024 г.

Жалбоподателката твърди, че същата е собственик и се е намирала във владение на процесния недвижим имот към момента на налагане на възбраната, като това обстоятелство не е спорно по делото, а и се установява от представеното по изпълнителното дело бракоразводно решение от 20.02.2017 г. по гр. д. № 367/2017 г. на Районен съд – К., видно от което процесният самостоятелен обект с идентификатор 35**.502.4874.2.2, придобит по време на брака в режим на СИО, е поставен в дял на Т. П. С., като последната е заплатила на И. Х. С. сума в размер на 15000 лева за уравнение на притежавания от него дял.

Предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебен изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК, поради което същата се явява допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 435, ал. 4, изр. 2 ГПК подадената от третото лице жалба не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.

Съобразно разясненията, дадени с ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК, предмет на производството по обжалването по чл.

435, ал. 4 ГПК е законосъобразността на действието на съдебния изпълнител и в него въпросът за собствеността на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение се разглежда, доколкото е необходимо да се установи законосъобразността или не на обжалваното действие. Съдебното решение по жалбата по чл. 435, ал. 4 ГПК създава сила на пресъдено нещо 3 само по отношение на законосъобразността или не на действията на съдебния изпълнител, но не и по отношение на материалното право на собственост.

Съгласно нормата на чл. 452, ал. 2 ГПК, извършените от длъжника разпореждания след вписване на възбраната са относително недействителни по отношение на взискателя и не могат да му бъдат противопоставени.

Същевременно с нормата на чл. 453, т. 1 ГПК законодателят е уредил непротивопоставимост по отношение на взискателя и присъединилите се кредитори на извършено от длъжника прехвърляне или учредяване на вещни права, което не е било вписано преди налагане на възбраната. Посочените правила уреждат вътрешните отношения между взискател и длъжник, в рамките на които недвижимият имот следва да се счита за останал в патримониума на последния. Ето защо в тези случаи е налице възможност за реализиране на принудително изпълнение върху имота, въпреки извършените от длъжника действия на разпореждане /в този смисъл – решение № 3584/04.06.2018 г. по в. гр. д. № 415/2018 г. на СГС/.

В случая, от приложения по изпълнителното дело договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 194, том II, рег.

№ 1599 по дело № 286/2016 г. на нотариус Н.Б., с рег. № ** на НК се установява, че на 29.08.2016 г. продавачите В.Н.Н. и Е.Н.И. са продали на длъжника в изпълнителното производство И. Х. С. и жалбоподателката Т. П.

С. процесния недвижим имот /самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35**.502.4874.2.2/, като последните са заплатили продажна цена в размер на 33200 лева. Този нотариален акт е вписан в Службата по вписванията с вх. рег.

№ 6828/29.08.2016 г., акт. № 141, том 21, което е видно и от изготвената по изпълнителното дело /преди налагане на възбраната/ справка № 794040/28.06.2022 г. от Имотния регистър, извършена по партида на длъжника И. Х. С. в Службата по вписванията.

Както бе посочено по-горе, с решение от 20.02.2017 г. по гр. д. № 367/2017 г. на Районен съд – К. /влязло в сила на същата дата/, вписано в Службата по вписванията на 21.03.2024 г., сключеният на 05.07.2008 г. граждански брак между И. Х. С. и Т. П. С. е прекратен с развод по взаимно съгласие, като съдът е утвърдил постигнато между страните споразумение, съгласно което процесният недвижим имот, придобит по време на брака в режим на СИО, е поставен в дял на Т. П. С..

Съгласно ТР № 60/12.08.1987 г. по гр. д. № 31/1987 г. на ВС, ОСГК, утвърденото от съда споразумение, с което се определя на кого от съпрузите ще бъдат предоставени дадени вещи след развода, има договорен характер, като неговото вещно-прехвърлително действие настъпва от датата на влизане в сила на решението по бракоразводното дело.

В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че доколкото решението, с което е допуснат разводът по взаимно съгласие и е утвърдено споразумението между бившите съпрузи, относно придобитото по време на брака им имущество, не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.

4

330, ал. 5 ГПК, то същото е влязло в сила на 20.02.2017 г. и към този момент жалбоподателката е придобила собствеността върху процесната ½ ид. ч. от имота, представляващ самостоятелен обект с идентификатор

35**.502.4874.2.2 /т.е. преди вписване на процесната възбрана на 13.07.2022 г./. По делото обаче се установи правнорелевантното обстоятелство, че посоченото решение е вписано едва на 21.03.2024 г. – седем години след влизането му в сила и една година и осем месеца след налагане на възбраната.

По този начин нито взискателят, нито съдебният изпълнител, биха могли да узнаят преди предприемане на посоченото изпълнително действие /макар и несъщинско, но попадащо в обхвата на понятието "насочване на изпълнението"/ за правата на жалбоподателката върху процесната ½ идеална част от самостоятелния обект.

Ето защо, макар утвърденото с бракоразводното решение споразумение да е породило вещнопрехвърлителен ефект в отношенията между третото лице и длъжника, съобразно разпоредбата на чл. 453, т. 1 ГПК същото не може да се противопостави на взискателя по конкретното изпълнително дело.

Както бе посочено по-горе, доколкото при налагане на възбраната решението не е било вписано, то във вътрешните отношения между взискателя и длъжника изпълнението следва да се счита за насочено върху недвижим имот – собственост на длъжника. Следователно в този случай както налагането на процесната възбрана, така и постановеният впоследствие отказ за вдигането й, не представляват незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител и същите не подлежат на отмяна от съда.