Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 5 от 18.02.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1107/2021
Вид
Присъда № 5
Подписан
18.02.2022
Състав
Георги Димов Пепеляшев, Георги Христов Иванов, Димитър Пенчев Стоянов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към ПРИСЪДА №5 от 18.02.2022г. по ВНОХД №1107/2021г. по описа на ОС БУРГАС

Настоящото въззивно производство е образувано по повод въззивен протест от прокурор от БРП ТО Карнобат против присъда №4 от 16.09.2021г., постановена по НОХД №198/2020г. по описа на Районен съд Карнобат, с която първоинстанционният съд признал подсъдимите З. И. Х. и С. Я. И., за невиновни в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4, т.5 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК и ги оправдал по повдигнатото им обвинение.

С въззивния протест се иска ОС Бургас да отмени обжалваната присъда и да признае подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение. Към протеста е депозирано и допълнително изложение. В него се твърди, че РС е възприел фактическата обстановка от обвинителния акт, но е направил неправилни правни изводи като не е приложил правилно задължителната практика на ВС и ВКС по въпросите на кражбата и бракониерството. В заключение, отново се моли ОС Бургас да отмени обжалваната присъда и да признае подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас поддържа въззивния протест и моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен, като неправилен и незаконосъобразен. Предлага въззивният съд да признае подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл. 195 ал.1 т.2, т.4, т.5 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК и да им наложи наказание от по една година лишаване от свобода, което за подс.Х. да бъде отложено за срок от три години, а за подс.И. да се изтърпи при общ режим.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс.Х., редовно призован, се явява лично и заедно с неговия упълномощен защитник-адв.Ст.Иванов. Защитникът оспорва основателността на протеста срещу присъдата на районния съд. В пледоарията си посочва, че въпросният язовир не представлявал стопански обект, поради което и рибата не представлявала стока, която може да е обект на кражба. Излага твърдения, че нямало доказателства, че в язовира се отглеждала риба. В заключение, счита присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна и моли съда да я потвърди изцяло.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. И., редовно призован, се явява лично и заедно с неговия упълномощен защитник- адв.Найденов, който също оспорва основателността на протеста срещу присъдата на районния съд. В пледоарията си твърди, че няма достатъчно доказателства за предмета на престъплението, като в тази насока са само показанията на св.И.Л., които бил заинтересован свидетел като пострадал от престъплението и бил с трайно негативни нагласи срещу двамата подсъдими, като ги обвинявал, че са извършили предходни кражби от неговия обект. Адв.Найденов също излага твърдения, че инкриминираната риба не представлява стока, която може да е обект на кражба, защото не е отглеждана по стопански начин от дружеството, наемател на язовира. Счита, че доказателствената съвкупност не е достатъчна за да покрие изискуемия съгласно чл.304 от НПК стандарт за постановяване на една осъдителна присъда в случая. Моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена.

Двамата подсъдими не дават обяснения, молят да се потвърди обжалваната присъда на РС.

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери въззивният протест за процесуално допустим, тъй като е подадена в установения в чл. 319 от НПК, преклузивен, 15-дневен срок от легитимиран да обжалва субект, срещу подлежащ на 1 въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд.

Протестът разгледан по същество е основателен.

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на БРП ТО Карнобат против подсъдимите З. И. Х. и С. Я. И., това, че на 22.12.2019 г. от имот собственост на Община Сунгурларе - язовир с идентификатор *** по предходен план 000514 по карта на възстановената собственост в землището на с. Прилеп, общ. Сунгурларе, обл.Бургас, отдаден под наем с договор за наем на язовир № 207/12.11.2019 год. на „А.

***“ЕООД с управител И. Г. Л., след предварително сговаряне и в съучастие помежду им, като съизвършители, в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство гумена лодка, риболовна мрежа и моторно превозно средство - лек автомобил Фолксваген Голф с peг. № Н 6571 ВТ, направили опит да отнемат чужди движими вещи, които не са под постоянен надзор - 74 /седемдесет и четири/ броя риби от вид толстолоб на стойност 532.80 лв. и 1/един/ брой риба от вид шаран с тегло от 2 кг. на стойност 9.50 лв., всички на обща стойност 542.30 лв. от владението на собственика на „А. ***“ЕООД И. Г. Л., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини. По този повод било образувано НОХД № 198/2020 г. на РС Карнобат, завършило с постановяването на присъдата, предмет на настоящото въззивно производство. Производството пред районният съд се е провело по общия ред. С присъда №4 от 16.09.2021г., постановена по НОХД №198/2020г. по описа на Районен съд Карнобат, първоинстанционният съд признал подсъдимите З. И. Х. и С. Я. И., за невиновни в извършване на престъпление по чл. 195 ал.1 т.2, т.4, т.5 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК и ги оправдал по повдигнатото им обвинение. За да ги оправдае по предявеното му обвинение, районният съд е приел, че инкриминираната риба не представлява стока и не можела да бъде годен предмет на кражба, тъй като язовирът, в който е отглеждана, не бил регистриран като обект за развъждане на риба по смисъла на чл.

25 от ЗРА.

Въззивният съд намира този извод на първоинстанционния съд за необоснован и незаконосъобразен, поради което и на основание чл. 334, т. 2, във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК отмени оправдателната присъда на РС - Царево и постанови нова, с която призна подсъдимите за виновни в това, че на 22.12.2019 г. от имот собственост на Община Сунгурларе - язовир с идентификатор *** по предходен план 000514 по карта на възстановената собственост в землището на с. Прилеп, общ. Сунгурларе, обл.Бургас, отдаден под наем с договор за наем на язовир № 207/12.11.2019 год. на „А. ***“ЕООД с управител И. Г. Л., след предварително сговаряне и в съучастие помежду им, като съизвършители, в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство - гумена лодка, риболовна мрежа и моторно превозно средство - лек автомобил Фолксваген Голф с peг. № Н 6571 ВТ, направили опит да отнемат чужди движими вещи, които не са под постоянен надзор - 74 /седемдесет и четири/ броя риби от вид толстолоб с тегло от 1,5 кг всяка, на стойност 355.20 лв. и 1/един/ брой риба от вид шаран с тегло от 2 кг. на стойност 9.50 лв., всички на обща стойност 364.70 лв. от владението на И. Г. Л., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини.

Въззивният съд намира, че по делото, по предвидения в НПК ред и форма, са били събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. Като допълнение към тях и с цел изясняване на обстоятелството колко точно риба е открита от св.И.Л. в мрежата на 22.12.2019г. и преценка на истинността на неговите показания бе проведен и негов допълнителен разпит от въззивния съд.

След самостоятелна проверка и анализ на събраните от първоинстанционният съд доказателствените източници и тези, събрани пред настоящата инстанция, въззивният съд възприе за установени фактически положения, идентични с тези, които е приел и РС, а 2 именно:

Подсъдимият З. И. Х. с ЕГН:********** е роден на **** г. в с. Т., област Б., с постоянен адрес: *****, *** гражданин, *** образование, ***, ***, ***.

Подсъдимият С. Я. И. с ЕГН:********** е роден на *** г. в гр. Ш., с постоянен адрес: **********, *******, ***** гражданин, *** образование, месторабота - ****** като ****, ***, ***.

В землището на с. Прилеп се намира язовир с площ от 174961 кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор *** и с номер по предходния план 000514 по карта на възстановената собственост в землището на с. Прилеп, общ. Сунгурларе, обл.Бургас.

С договор за наем № 207/12.11.2019 г., сключен между Община Сунгурларе и „А.

***“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Прилеп, общ. Сунгурларе, обл. Бургаска с управител И. Г. Л. язовирът бил отдаден от Община Сунгурларе под наем на „А. ***“ ЕООД за срок от 10 години, считано от датата на подписване на договора, респ. считано от 12.11.2019 г. при годишна наемна цена в размер на 2099,53 лв.

Преди това язовирът бил стопанисван от братът на И. Г. Л.- св.М. Г. Л., който първоначално го наел за да го ползва за напояване на градини с трайни насаждения. Това неговото намерение не се реализирало, поради което той зарибил язовира с шаран, толстолоб и амур и предоставил стопанисването на язовира, на своя брат - св.И.Л., който започнал да се занимава с язовира и отглеждането на рибата в него. Лятото на 2019г. св.И.Л. допълнително зарибил с толстолоб и шаран и продължил да храни рибата. Язовирът бил обозначен са табели сочещи, че е частна собственост.

На 22.12.2019 г. около 16,30ч. двамата подсъдими отишли на язовира с лек автомобил Фолксваген Голф с per. № Н6571ВТ, собственост на подсъдимия З.Х.. Те носили със себе си един брой надуваема лодка заедно с един чифт гребла, помпа за помпене на лодката и 110 метрова хрилна мрежа за ловене на рибата. Те влезли с лодката в язовира, като подс. Х. гребял с греблата, а подс. И. пускал мрежата. След това излезли от язовира и зачакали, за да се хване риба в мрежата.

На същата дата около 19,00 ч. свид. И.Л. посетил язовира, за да направи проверка дали на него няма бракониери. Той установил, че в земеделска нива в близост до язовира бил спрян лек автомобил Фолксваген Голф бял на цвят с peг. № Н6571ВТ. Приближил се до него и в купето забелязал разстелен найлон. Той предположил, че автомобилът се ползва от лица, които са дошли да хванат риба от неговия язовир, поради което изпуснал гумите на автомобила и се обадил на синовете си свидетелите М. Л. и П. Л.. Разказал им, че на язовира вероятно има бракониери, и им казал да дойдат на мястото, където се намира открития от него автомобил, за да му помогнат да ги хване. Описал им точно мястото където се намирал.

След известно време синовете на свид. Л. - М.Л. и П. Л. отишли на мястото, където бил автомобила на Х. и започнали да чакат там някой да се появи. През това време свид.И.Л. отишъл към язовира, светнал с прожектора и видял в язовира поставени риболовни мрежи, на които имало наредени тапи, които плували на повърхността. На брега той установил гумена надуваема лодка ведно с греблата в нея. В същия момент от другата страна на язовира чул шум на бягащи хора, които изчезнали в неизвестна посока. Свид. И.Л. извадил мрежите и установил, че в тях имало уловени 74 броя риба от вида толстолоб с тегло около 1,5 кг. и един брой риба от вида шаран с тегло 2 кг. Той освободил рибата от мрежите и я пуснал в язовира. След това оставил мрежите в лодката на брега и се насочил към мястото, където били синовете му до паркирания лек автомобил. Там същия установил, че до паркирания лек автомобил освен синовете му се намирали и още две лица — З. И. Х. и С. Я.

И., които той познавал отпреди това. Двамата били облечени със специални гумирани гащеризони и на главата си имали прожектори. Свид.И.Л. подозирал от известно време, че те двамата се занимават с незаконен улов на риба от неговия язовир. Свид. И.Л. ги попитал 3 какво правят на язовира, на което двамата подсъдими казали, че не са бракониери и не ловят риба, а са за трюфели. Свид. И.Л. им казал, че ще извика полиция, след което двамата подсъдими признали, че били отишли на язовира, за да си хванат малко риба. След като си признали, св.И.Л. им казал да си тръгват от язовира. Автомобилът на подс.Х. бил с изпуснати гуми и не можел да бъде управляван, поради което подс. И. се обадил на приятелката си, като я помолил да каже на неговия познат свид. Х.Х. да дойде да ги вземе с лекия си автомобил. Малко по-късно свид. Х.Х. дошъл до язовира и взел двамата подсъдими с лекия си автомобил с рег.№В 4298ВС като закарал подс. Х. в с. Р., а подс. С.И. в дома му в с. В., общ. С.. Същата вечер свид. И.Л. не уведомил РУ-Сунгурларе за извършения опит за кражба на риба от неговия язовир. На другият ден след като установил, че от същия язовир била открадната и мрежа тип грип негова собственост на значителна стойност, той уведомил за това - за опита за кражба на риба и за откраднатия му грип служителите на РУСунгурларе и представителите на ИАРА Бургас. На следващия ден на място са пристигнали полицаи от РУ-Сунгурларе, които извършили оглед на местопроизшествието, при който били открити лекия автомобил на подс.Х., един брой гумена лодка, двата броя пластмасови гребла към нея, 1 брой крачна помпа за помпене на лодката и 1 брой хрилна мрежа с дължина 100 метра и размер на около 80 мм. Пристигналите служители на ИАРА - Бургас свид. Н.К. и свид. Д. Г. съставили констативен протокол и с приемо-предавателен протокол от същата дата 23.12.2019 г. същите приели от свид. И.Л. един брой гумена лодка, двата броя пластмасови гребла към нея, 1 брой крачна помпа за помпене на лодката и 1 брой хрилна мрежа с дължина 100 метра и размер на около 80 мм.