Решение № 65 от 07.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Велико Търново, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Димо Колев

Ангелина Богданова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20234100500863 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗД „Б.И.“, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., чрез пълномощника си адв. Ал. И. срещу Решение №

1073/31.08.2023 г. по гр. д. № 2693/2022 г. по описа на РС – Велико Търново в частта, с която е осъден въззивникът да плати в полза на Ц. Д. с ЕГН ********** обезщетение за причинените й неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 06.08.2022 г., дължими по валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, за разликата над сумата от 10 000 лв. до присъдения размер от 20 000 лв.

Жалбоподателят счита обжалвания съдебен акт за неправилен поради допуснато съществено нарушение по приложението на чл. 52 ЗЗД, като счита, че първоинстанционният съд е присъдил прекомерно високо обезщетение, което не отговаря на действителността. Ответникът твърди, че е получил неубедителни отговори от д-р Гайдарски, в качеството на вещо лице, на отправените му с писмена молба за съдебно заседание на 14.06.2023 г. въпроси. Изразява своето неодобрение относно качеството на свършената от вещото лице работа. Навежда още доводи, че експертното становище е изготвено на база вторични медицински документи, като не е извършена проверка на първичните изследвания, в т.ч. и първичните рентгенови изследвания. Ответникът смята, че с оглед претърпените от Ц. Д. неимуществени вреди адекватната сума за обезщетение на същите е сумата в размер до 10 000 лв. В тази връзка излага и несъгласието си относно 1 приложения от първоинстанционния съд чл. 52 ЗЗД и присъден размер.

Претендира направените по делото разноски пред двете инстанции.

Препис от жалбата е връчен на другата страна, която в срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК е депозирала отговор, с който оспорва същата като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена изцяло, респ. обжалваното съдебно решение потвърдено изцяло като законосъобразно, правилно и мотивирано, по съображения подробно изложени в отговора.

Претендира направените съдебни разноски.

Великотърновският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и възражения, обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и в съответствие с предмета на въззивната проверка, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Според предвидените в чл. 269 ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта в обжалваната му част. Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на решението, което да обуславят недопустимост на решението.

След като съдът приема, че решението е валидно и допустимо, следва да се премине към разглеждане на спора по същество и преЦ. правилността на атакуваното решение в обжалваната част.

Предмет на делото пред първата инстанция са предявени обективно съединени, осъдителни искове от Ц. К. Д. против ЗД „Б.И.“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 23 000 лв., след допуснато изменение на иска, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди и сумата от 67.80 лв., имуществени вреди, причинени от реализирано ПТП на 06.08.2022г. в с. Присово, община Велико Търново от виновния водач на лек автомобил „Субару“, модел „Импреза“, с рег. ..., притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „Б.И.“ АД, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на уведомяването на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за настъпването на застрахователното събитие до окончателното й изплащане. При така сложения предмет на делото следва да бъде установявано в рамките на процеса наличието на валиден застрахователен договор при ответника за автомобила, управляван от делинквента към датата на процесното ПТП, проведено рекламационно производство за доброволно уреждане на спора със застрахователя, както и предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения – деяние, 2 противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и настъпилите вреди. По акцесорната претенция следва да бъде установено наличието на главен дълг и настъпила забава за изпълнение.

Според оплакванията в подадената въззивна жалба спорен се явява само справедливият размер на определеното от първоинстанционния съд обезщетение за причинените неимуществени вреди в паричния му еквивалент, както и съобразено ли е то с вида, характера и интензитета на претърпените болки и страдания и довели ли са до неблагоприятно въздействие в неимуществената сфера на ищцата, че да обосновават обезщетение в претендирания и присъден размер. Нещо повече, ответникът признава иска и смята, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди е 10 000 лева и в жалбата си против решението оспорва разликата за сумата над 10 000 лв., ведно с лихвите и разноските върху разликата.

Излага възражения относно приетото от първоинстанционния съд и анализирайки доказателствата стига до извод, че травмите на ищцата съставляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота с възстановителен период за установените увреждания около две до три седмици. Ищцата поддържа, че справедливото обезщетение е в размер на 20 000 лв., а именно присъденият от съда размер.

В хода на въззивната проверка нови факти не се твърдят, не са събирани и нови доказателства.

Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях.

По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда пространно.

На 06.08.2022 г. около 07:10 часа в с. Присово, общ. Велико Търново е настъпило ПТП с участие на виновния водач на лек автомобил „Субару“, модел „Импреза“, с рег. № .... Пострадала при това ПТП е ищцата Ц. К. Д..

Според приетата комплексна автотехническа и медицинска експертиза така посоченото ПТП е настъпило на улица „Без име“ до № 162 в с. Присово, по която са се движили автомобилите – л.а. „Субаро“ с рег. № ..., управляван от Н.М.Н. и л.а. „Рено Меган“ с рег. № ..., управляван от К.П.Г.. Лек автомобил „Субаро“ с рег. № ..., управляван от Н.Н. се е движил по платното за движение по ул. „Без име“ до № 162 в с. Присово към с. Пчелище. В насрещната посока към с. Присово се е движил л.а. „Рено Меган“ с рег. № ..., управляван от К.Г.. Автомобилите са се движили в условията на участък от пътя в крива със завой надясно за автомобила „Субаро“. След навлизане в зоната на кривата със скорост по-висока от критичната за преодоляването й без занасяне, водачът Н.Н. допуска нарушаване устойчивостта на автомобила и навлиза като се занася по часовниковата стрелка в насрещната пътна лента, където върху нея в същото време се е движил л.а. „Рено Меган“. От това движение на л.а. „Субаро“ и пресичане на траекторията на движение на л.а.

3

„Рено Меган“ настъпва удар.

При това ПТП е пострадала ищцата Ц. К. Д., пътувала на задната седалка. Назначената по делото комплекса експертиза установява следните травматични телесни увреждания: закрито счупване на три ребра в лявата гръдна половина и кръвонасядания на меките тъкани по тялото и долните крайници. Получените наранявания са в резултат на настъпилия пътен инцидент на 06.08.2022 г., като кръвонасядания на предната гръдна и коремна стени са резултат от поставения предпазен колан, притискащ и фиксиращ тялото към задната седалка, за който е установено, че е защитил тялото й от по-големи увреждания. Вещото лице сочи, че пълното клинично оздравяване на пострадалата се очаква да бъде в рамките на около 5-6 месеца, на затихване и отшумяване на болковия синдром, в нейния общ клиничен здравен статус.

В хода на първоинстнационното производство са разпитани двама свидетели. От показанията на св. Д. – съпруг на ищцата и св. М. – дъщеря на ищцата се установява, че по време на настъпилото ПТП пострадалата е била с поставен предпазен колан. След инцидента се сочи, че Ц. Д. е изпитвала болки и страдания по време на възстановителния процес, както и наличието на негативни психо-емоционални преживявания и страх от евентуално бъдещо настъпване на инцидент при участие в движението от нейна страна.

Към датата на горепосоченото ПТП ответникът е имал качеството на застраховател по валидно сключена застраховка "Гражданска застраховка" за лекия автомобил "Субару" с рег. № ..., управляван от виновния водач, застрахователна полица № ....

От Ц. К. Д. е било подадено заявление, по което е образувана щета № 2210024901 с претенция към ответното дружество за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. С писмо № ... г.ответното дружество е отказало изплащане на обезщетението с мотив, че няма доказателства.

Ответникът пред втората инстанция признава основателността на иска за сумата от 10 000 лв.

Така описаната за установена фактическа обстановка се възприема както от първата инстанция, така и от въззивната, а и страните не я оспорват.

Не се оспорва и правната оЦ. на тази фактическа обстановка, а именно:

По пътя на пълно и пряко доказване, чрез използване на допустими и относими доказателствени средства, ищцата е доказала, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане – факта на настъпване на твърдяното от нея ПТП, предизвикано от водача на застрахования при ответника лек автомобил, настъпилите в следствие на произшествието неимуществени вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и последвалите от него увреждания на здравето, довели до болки и страдания, запълващи съдържанието на неимуществените вреди.

Единствено спорно между страните е останало какъв да бъде размерът на обезщетението за така претърпените от ищцата неимуществени вреди.

4

При определяне размера на присъденото обезщетение решаващият състав е съобразил характера на получените телесни увреди, изживените поради тях болки и страдания, както и техния интензитет. Последните се установяват от заключението на комплексната автотехническа медицинската експертиза. От основно значение при определяне размера на справедливото обезщетение и настоящият съд приема даденото заключение относно вида, характера и степента на телесните увреждания и какво отражение те са дали върху здравето за ищцата. Съдът отчита и психо-емоционалното състояние на пострадалата – наличието на страхови усещания, притесненията и безпокойствата, свързани с пътуването с автомобил. Налице е траен негативен ефект върху неимуществената сфера на пострадалата. При тези обстоятелства и цялостен анализ на обективните факти, относими към определяне размера на обезщетението, първоинстанционният съд е определил, че адекватното и справедливо обезщетение на така установените и реално настъпили неимуществени вреди е в размер на 20 000 лева.

Въззивният съд не се солидализира с този размер. Съобразявайки се с вида на получените от Ц. Д. травматични увреждания, обема от затруднения, които същите са предизвикали в ежедневния й живот, периода, през който са търпени и обстоятелството, че от същите са настъпили трайни неблагоприятни последици както за физическото, така и за психическото й състояние, както и с принципа на справедливостта, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че сумата от 15 000 лв. справедливо ще я обезщети за претърпените от нея неимуществени вреди. При това следва да се има предвид, че в този размер на обезщетението се включват не само претърпените травматични увреждания, но и настъпилите в следствие на пътно-транспортното произшествие отражения върху психиката на пострадалата.