Решение № 58 от 02.06.2023, Районен съд - Девин
- Съд
- Районен съд - Девин
- Дело
- Гражданско дело 350/2022
- Вид
- Решение № 58
- Подписан
- 02.06.2023
- В сила
- 23.10.2023
- Състав
- Елка Антимова Хаджиева
Цитирани разпоредби
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "в" · Закон за движението по пътищата
- чл. 125 · Закон за движението по пътищата
- чл. 9 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 500, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 500 ал.1 т.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 58 гр. Д., 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20225410100350 по описа за 2022 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл.500 ал.1 т.З от Кодекса за застраховането.
В исковата молба се твърди, че на 19.01.2018 год. в 10.45 ч. в гр. Д., на паркинга на хотел „П.", е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с материални щети между лек автомобил „Тойота Корола", с peг. № ****, собственост на В. Р. Т., управляван от А. Ю. Ч., и паркирания лек автомобил „Ландровер Рейндж Ровер", с peг. № *****, собственост на „Х. И." ООД. Твърди, че длъжностни лица от РУ на МВР – Девин посетили местопроизшествието и са удостоверили събитието, като са съставили Протокол за ПТП № 1576407 от 19.01.2018 год., според който виновен за настъпилото ПТП е А. Ю. Ч. - водач на лек автомобил „Тойота Корола", с peг.
№ ****, която на горепосоченото място при движение на заден ход е ударила в задната част паркирания лек автомобил „Ландровер Рейндж Ровер". с peг.
№ *****, вследствие на което му е нанесла материални вреди и е напуснала местопроизшествието. Твърди, че поради това, че след настъпване на ПТПто А. Ю. Ч. е напуснала местопроизшествието, протоколът за ПТП е съставен по-късно в 14.00 ч., а ответницата не е тествана за употреба на алкохол като в протокола за ПТП са описани видимите материални щети, нанесени на двата автомобила - участници в процесното ПТП. Твърди, че невиновният участник 1 в ПТП – лек автомобил „Ландровер Рейндж Ровер“ с peг. № *****, е бил застрахован в „ЗАД А." АД по застраховка "Каско" с комбинирана застрахователна полица № 0306X0268863 от 23.01.2017 год., със срок на действие от 23.01.2017 год. до 22.01.2018 год., а процесното ПТП е настъпило по време на действие на застрахователния договор. След предявена претенция за изплащане на обезщетение, в „ЗАД А." АД е образувана щета № 26018030100292. Извършен е оглед на увреденото МПС, при който са описани нанесените вреди, които вреди са описани прецизно по вид и степен на увреждане в „Опис - заключение по щета 26018030100292" от 23.01.2018 г.
Заявява, че съгласно описа на щетите, които са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП, експертите на „ЗАД А." АД са изготвили експертна оценка, съдържаща се в „Калкулация - ремонт номер 0306-260-0 и определеното по експертна оценка застрахователно обезщетение е в размер на 850.20 лева, което „ЗАД А." АД е изплатило на „Х. И." ООД- собственик на увредения автомобил на 16.03.2018 год. по банков път. Твърди, че тъй като отговорността на виновния водач А. Ю. Ч. е била застрахована в „ЗД Е." АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите със застрахователна полица № BG/07/117001297416 от 02.05.2017 год., със срок на действие от 03.05.2017 год. до 02.05.2018 год., на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането „ЗАД А." АД, като застраховател по имуществена застраховка, е встъпил в правата на своя застрахован срещу „ЗД Е.“ АД и е предявил претенция за възстановяване на изплатеното обезщетение в размер на 850.20 лева плюс 15.00 лева ликвидационни разходи - общо 865.20 лева.
Твърди, че по предявената претенция в „ЗД Е." АД е образувана щета под № 1500098672 от 07.01.2019 год. като експертите на „ЗД Е." АД са одобрили претендираното застрахователно обезщетение в размер на общо 865.20 лева и одобрената сума е изплатена на „ЗАД А." АД на 14.01.2019 год. по банков път. Предвид гореизложеното, с плащането на застрахователното обезщетение на основание чл.500, ал.1, т.З от Кодекса за застраховането, „ЗД Е." АД, като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", има право на регрес към А. Ю. Ч., тъй като същата е напуснала мястото на ПТП и не е уведомила органите на МВР за настъпването му. Твърди, че до А. Ю. Ч. е изпратена регресна покана peг. № РК-014-720/1/ от 04.02.2019 год. за доброволно уреждане на регресната претенция, получена на 07.02.2019 год., видно от известието за доставяне, 2 предвид което и тъй като до настоящия момент не е платена дължимата сума, за „ЗД Е." АД се поражда правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск.
Моли съда да осъди ответницата А. Ю. Ч. да заплати на „ЗД Е." АД исковата сума от 1144.01 лева, представляваща: главница - 865.20 лева, състояща се от 850.20 лева- застрахователно обезщетение и 15.00 лева ликвидационни разходи; мораторна лихва - 278.81 лева, считано от 15.02.2019 год. /датата, след изтичане на 7-дневния срок в регресната покана/ до 19.04.2022 год., заедно със законната лихва върху исковата сума от датата на завеждане на исковата молба в съда до датата на плащане. Претендира за разноските, направени по делото, включително адвокатско възнаграждение.
В о.с.з. ищцовата страна не изпраща представител. С молбастановище адв. Т. Г. поддържа исковата молба. Възразява срещу отговора на исковата молба. Възразява срещу наведените от ответника твърдения с отговора на исковата молба. Счита, че твърденията на ответника за липса на съставомерност на процесното напускане на местопроизшествието по смисъла на ЗДвП и КЗ, са напълно неоснователни. Във всички случаи, в които е настъпило ПТП само с имуществени вреди и местопроизшествието е напуснато самоволно от някой от водачите при липса на постигнато между тях съгласие за обстоятелствата по настъпването му, напусналият го водач извършва нарушение по чл.123, ал.1, т.З, б."б" от ЗДвП. Обстоятелството, че водачите на двата автомобила не са попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП е достатъчно да докаже липса на постигнато между тях съгласие за обстоятелствата по настъпване на процесното ПТП.
Същевременно твърдението на ответницата, че не е разбрала, че е причинила ПТП е невярно. Това е така, тъй като в съставения срещу нея АУАН № 27/2018 год., в полето за обяснения и възражения, А. Ч. е написала собственоръчно: „Не съм искала да направя това нещо“. Моли съда да уважи изцяло и в пълен размер исковете на "ЗД Е." АД, предявени срещу А. Ю. Ч., и да осъди ответницата да им заплати разноските по делото съгласно представения списък на разноските, включително адвокатско възнаграждение.
В о. с. з. ответницата личчо чрез пълномощника си адв. М. Д. оспорва иска по изложените съображения в отговора на исковата молба. От името на доверителката й оспорва изцяло иска като неоснователен по 3 основание и размер. Счита, че не са налице основанията за реализиране на отговорността по чл.500, ал. 1 т.З от КЗ. Претенцията на ищеца е неоснователна и недоказана, с която се иска доверителката й да заплати посочената от тях сума, за която се твърди, че е вследствие на ПТП с материални щети, нанесени от Ч. и претенцията следва да бъде отхвърлена.
Оспорва иска по отношение на неговия размер като счита, че сумата е завишена и са заявени повече детайли от автомобила пред застрахователя за заплащане на обезщетение, като това не се разколебава и от САТЕ.
Приложените от ищеца преписи от калкулация- ремонт, проформа фактура, фактура оригинал, доклад по щета не установяват по никакъв начин видът и размера на причинената щета. Счита, че съгласно чл.500 ал.1 т.З от Кодекса за застраховането, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите на МВР-КАТ, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Посоченото в исковата молба, че доверителката й не е изпълнила задълженията си като участник в ПТП и е напуснала мястото на ПТП, е констатация, която не се е осъществила, защото тя не е разбрала, че е участник в ПТП, това безспорно се установява от разпита на водения от тях свидетел. Тя е излизала от паркинга на хотел „П.“ и е продължила пътя си, като не е налице някакъв отказ от нейна страна да окаже съдействие за установяване на щетите, а отдалечаването от местопроизшествието е станало, защото не е разбрала какво е причинила, затова и това не може да й бъде вменено във вина. Разбрала за произшествието впоследствие, когато била спряна от органите на РУ-Девин, което в предходно съдебно заседание се установява, че веднага е отишла на мястото и съдействала на органите на КАТ за вземане на отношение от тяхна страна. Това нарушение може да се осъществи само умишлено, т.е. предполага се съзнателен отказ от страна участника в ПТП да вземе участие в установяване на щетите. В конкретния случай няма никакво умишлено поведение от страна на доверителката й като по този начин не е осъществила именно разпоредбата на чл.500 ал.1 т.З от КЗ. Не се установява обаче посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движението 4 по пътищата да е било задължително, тъй като не са настъпили условията по чл. 125 от ЗДвП, налагащи такова задължително посещение, подробно са посочени в този текст от ЗДвП. В Решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 750/2011г., II ТО, се приема, че обвързващата доказателствена сила на протокола за ПТП не освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени средства и отговорността на доверителката й би могла да бъде ангажирана само ако се установи, че е напуснала мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, евентуално поради наличие на разногласие между участниците относно обстоятелствата, свързани с ПТП, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Не се установява наличието на такова разногласие, напротив, протоколът е подписан и от двамата участника. Счита, че по така предявения иск доказателствената тежест пада върху ищеца, като той следва да установи всички твърдения в исковата молба относно основанието за претенциите, а именно, че вредите са причинени в следствие на допуснато виновно нарушение от доверителката й като нанася материални щети, т.е. причинно -следствената връзка между виновното поведение на водача и причинените вреди, че е налице основанието на чл. 500 ал.1 т.3 от КЗ водач на МПС е напуснал ПТП, размера на претенциите, щетите и стойността на възстановяването, размера на изплатеното обезщетение, че е изплатено. И на последно място, при положение, че посещаването на процесното ПТП от органите за контрол на МВР не е било задължително, то напускането му от ответника не е основание в полза на застрахователя да възникне правото по чл. 500 ал.1 т.3 от КЗ, да претендира от застрахования изплатеното застрахователно обезщетение. Без значение за този извод е дали поведението на ответника е било правомерно и дали същия законосъобразно е напуснал мястото на ПТП, тъй като съгласно цитираната разпоредба на чл. 500 ал.1 т.3 от КЗ регресното право на застрахователя възниква само при наличието на предвидените в същата предпоставка, а не във всички случаи на напускане на мястото на ПТП. Предвид което, от името на доверителката й счита, че претенцията на ищцовата страна е неоснователна и недоказана, поради което следва съдът да я отхвърли. Претендира за направените разноски от страна на доверителката й.
5
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от Протокол за ПТП № 1576407 от 19.01.2018 год., изготвен в 14.00 часа, че е настъпило ПТП между участник № 1- лек автомобил „Тойота Корола Версо", с peг. № ****, собственост на В. Р. Т., управляван от А. Ю. Ч. и участник № 2 - лек автомобил „Ландровер Рейндж Ровер". с peг. № *****, собственост на „Х. И.“ ООД гр. П. – паркиран автомобил. Според протокола виновен за настъпилото ПТП е А. Ю. Ч. - водач на лек автомобил „Тойота Корола", с peг. № ****, която на горепосоченото място при движение на заден ход е ударила в задната част паркирания лек автомобил „Ландровер Рейндж Ровер". с peг. № ***** и е напуснала местопроизшествието.