Решение № 138 от 09.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Пловдив, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20255330205014 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 25-0432-000979/01.08.2025 г., издадено от Началник Сектор в 01 РУ при ОД на МВР-Пловдив, с което К. О. Б., с ЕГН: ********** е санкциониран с административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца - за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят, К. О. Б., представляван от адв. Е. К., оспорва цитираното НП и моли същото, като неправилно и незаконосъобразно, да бъде отменено. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, Началник Сектор в 01 РУ при ОД на МВРПловдив, оспорва така депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено.

От фактическа страна се установява следното:

На 02.07.2025 г., около 20.06 ч., в град Пловдив, жалбоподателят Б. управлявал л.а. „Кадилак Ескалейд“ с рег. № *******, собственост на „Мото България“ ЕООД. Същият се движел по бул. „Александър Стамболийски”, след което завил на дясно по ул. „Димитър Талев“. В този момент срещу него 1 се намирал полицейски патрул в състав ***** В. Ш. и ***. ***** И. К. полицейски служители в 01 РУ, които възприели как жалб. Б. предприема завой на дясно без да подаде десен пътепоказател, което ги мотивирало да го последват и спрат за проверка. За целта бил подаден звуков и светлинен сигнал, но въпреки това водачът не спрял веднага, а извършил още една забранена маневра, навлизайки в намираща се в близост бензиностанция „Еко“, паркирайки и напускайки автомобила, без това да му е било разрешено от полицейските служители, които плътно следвали управлявания от Б. автомобил. След като жалбоподателят Б. напуснал автомобила си, полицейските служители се доближили до него и го попитали защо не е спрял на подадения звуков и светлинен сигнал и защо е напуснал самоволно автомобила си, осуетявайки извършването на проверка. Жалбоподателят Б. отвърнал, че не е разбрал, че сигналът се отнася за него. След това полицейските служители пристъпили към документна проверка. В хода на същата установили, че в полицейската система К. Б. е с „код 6“, което означавало, че е проявен по линия на наркотични вещества. Това мотивирало полицейските служители да пристъпят към проверка на Б. с Алкотест и Дръгчек. Б. изпълнил разпореждането и извършил проверка за употреба на алкохол, която отчела отрицателен резултат, но категорично отказал да бъде тестван за употреба на наркотици. На място бил повикан друг патрул, в състава, на който бил М. Т. – ***. ***** в Група „ППД” при 01 РУ, пред когото Б. заявил, че предният ден е употребил наркотици и за това отказва за даде проба. В последствие жалб. Б. бил отведен в 01 РУ, където му бил издаден талон за медицинско изследване № 306251. В указаното в талона време Б. не се явил в посоченото лечебно заведение, за да му бъде направено кръвно изследване. В тази връзка по делото е изисквамна информация от УМБАЛ „Св. Георги“, видно от която за посоченото време и часови диапазон, липсва отбелязване за явяването на лицето К. О. Б.. Предвид горното срещу същия е бил издаден АУАН, а въз основа на него е било издадено процесното НП, с което К. О. Б., с ЕГН: ********** е санкциониран с административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца - за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП.

Недоволен от този резултат е останал жалбоподателят К. Б., който в своята жалба, чрез адв. К. и лично в проведените съдебни заседание, оспорва действията, извършени от полицейските служители в хода на проверката, на 2 която е бил обект. Иска се издаденото НП да бъде отменено, като се твърдят допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като по същество се твърди липса на извършено административно нарушение, тъй като полицейските служители са възпрепятствали жалбоподателя да се яви в лечебното заведение, за да му бъде направено кръвно изследване. Отделно като основания за отмяна на обжалваното НП се сочи неясно и неточно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено то, в това число на времето и мястото на констатирането му. Предвид това се претендира за неговата отмяна.

Като свидетели по делото са били разпитани двамата полицейски служители, констатирали извършеното от Б. нарушение, които в своите показания са потвърдили, че на визираните в АУАН и НП дата и час, са възприели как жалбоподателят Б. управлява МПС, описано в АУАН и НП, както и че в хода на извършената му проверка категорично е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с Дръг чек, съответно – че му е бил издаден Талон за медицинско изследване, за което заявяват, че нямат спомен дали Б. се е явил пред лекар, за да даде кръв или не.

В своите показания свид. К. е посочил също така, че пред негов колега – ***** М. Т., жалб. К. е посочил като причина за отказа си, че предният ден е употребил марихуана. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели, доколкото същите се подкрепят изцяло от събраните писмени доказателства – Докладни записки и Писма в отговор на изискана информация по почин на съда и жалбоподателя. Тези показания изжождат от обективни доказателствени източници, за които не се установява причина с показанията си да внасят неверни данни в настоящето производство. Видно е, че по същество същите не намират опорвержение в кредитираните доказателствени източници, с изключение на обясненията на жалбоподателят Б., който твърди, че никога не е бил осъждан за нищо свързано с наркотици, както и че въпросната вечер е бил придружен от полицейските служители до УМБАЛ „Св. Георги“, които не му позволили да слезе и да си направи кръвно изследване, а след изтичане на указаното в Талона време, го върнали в полицейското управление. Тези обяснения, обаче, се опровергават от показанията на двамата полицейски служители, разпитани като свидетели, които заявяват, че справка в системата им посочила Б. като проявен по линия наркотични вещества, както и от служебно изисканата от настоящият съдебен 3 състав Справка съдимост (л. 123-126 от съдебното производство), видно от която Б. е осъждан неколкократно, в това число за управление след употреба на наркотични вещества, както и че е изтърпявал ефективно наказание „лишаване от свобода“. Освен това, видно от получения от Директора на УМБАЛ „Св. Георги“ отговор във връзка с направено запитване в този смисъл, липсва отразяване за посещение на Б. от дата 02.07.2025 г. Всичко гореизложено, наред с обстоятелството, че Б. има интерес да отрича посочените от полицейските служители обстоятелства, за да избегне следващата му се административнонаказателна отговорност, респ. липсата на констатирана причина полицейските служители да дават неверни показания, мотивира настоящия съдебен състав да не кредитира тезата на Б., като даде пълна вяра на показанията на двамата полицейски служители – свид. Ш. и свид. К., които оценява като логични, подробни и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че съдът приема за недоказано твърдението на жалбоподателя, че в процесната вечер му е попречено да се яви в лечебното заведение, за да даде кръвно изследване. Вдействителност в своите показания свид. Ш. е заявил, че са придружили жалбоподателя до болничното заведение, но няма спомен дали същият е влязъл, за да даде кръв или не. Доколкото по делото няма доказателства, които да подкрепят заявените от жалбоподателя в този смисъл твърдения, съдът приема същите за защитна версия и за неотговарящи на истината, така както не отговаря на истината твърдяното от него пред съда в съдебно заседание, че никога в живота си не е бил осъждан.

По делото са били разпитани още двама свидетели, които не допринясят съществено за правилното решаване на делото - майката на Б. – свид. М. Д . Б и негов приятел - Л. З. А.. Така свид. А. в своите показания единствено потвърждава факта на осъществената спрямо Б. полицейска проверка на бензиностанция „ЕКО“, като заявява, че не е наблюдавал непосредствено случващото се, тъй като е бил ангажиран във вътрешността на бензиностанцията (пиел кафе с шефа си). В тази си част няма пречка показанията на този свидетел да бъдат кредитирани. В останалата им част свид. А. преразказва данни, съобщени му от жалб. Б., за които съдът вече посочи, че не кредитира, независимо дали изхождат пряко от Б. или са внесени в процесна посредством свидетелски показания. Що се касае до свид. Б., видно е от нейните показания, че същата няма възприятия относно 4 обстоятелствата около процесната проверка. Единственото, което посочва по случая е, че в процесната вечер в дома им са извършени процесуалноследствени действия по претърсване и че от сина си знае, че в същата вечер е бил закаран до болничното заведение да даде кръвна проба, но не му е било позволено да даде такава. Както беше посочено по-горе при анализа на показанията на свид. А., посоченото обстоятелство, като изхождащо от жалб.

Б., чиято теза съдът оцени като недоказана, съдът не кредитира.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства като относими и допринасящи за правилното решаване на делото (АУАН, Писма, Докладни, Справки, Писма, Протоколи).

Тази фактическа обстановка и анализът на събраните поделото доказателства обосновават следните птравни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

В конкретния случай отговорността на жалб. Б. е била ангажира за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Съгласно визираната разпоредба, водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и глоба 2000 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се установява по несъмнен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. По категоричен начин бе установено от доказателствата по делото, че на процесната дата жалбоподателят е бил обект на извършена проверка за наркотични вещества, в хода на която същият категорично е отказал да бъде тестван посредством Дръгчек, което обстоятелство не се оспорва. Установи се също така от получения отговор от УМБАЛ „Св. Георги“, че на процесната дата жалб. Б. не се е явявал в билничното заведение с оглед извършване на кръвно изследване.

Последното обстоятелство също не се оспорва от жалбоподателя. Посочената 5 от него причина да не се яви не бе възприета от съда, тъй като бе оценена като недоказана, израз на защитната му позиция и стремежа му да избегне следващата му се отговорност. Причината да се отклони от следващата му се проверка се открива в показанията на свид. К., а именно заявеното от Б. пред друг полицесйки служител, че в предния ден е употребил марихуана, което предвид съдебното му минало, е очевиден мотив да избегне проверките, на които е бил подложен. Горното обосновава и извода, че правилно в случая е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършеното нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. В тази връзка съдът оцени като неоснователно възражението за неустановеност на нарушението, доколкото точно обратният извод се обосновава от целокупния анализ на събраните по делото доказателства. Видно е от АУАН и НП, че в същите по един ясен и недвусмислен начин е посочено кой, какво и кога се ствърди да е извършил с коректно посочване на дата и място на нарушението.