Решение № 260043 от 06.04.2021, Районен съд - Свищов

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260043 гр. Свищов, 6.04.2021 год.

Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 1.03.2021 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА при секретаря

П. Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 633/2020 год. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. 79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД, както и в условията на евентуалност осъдителни искове по чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „А.з.с.н.в.“ЕАД ***, чрез пълномощника юрисконсулт П. П.- Стойнова твърди, че на 19.09.2018г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 20.12.2016г.., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД и „А.з.с.н.в.“ЕАД, по силата на което вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД срещу M. И.И., произтичащо от договор за потребителски кредит № 1961548/26.08.2015г. било прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството-кредитор.

Заявява, че Общите условия на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането в полза в атрети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за стналата продажба на вземането с уведомително писмо от името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД, което било връчено на кредитополучателя чрез ЧИС П., на когото ищецът възложил правомощията по чл. 18 ал. 5 от ЗЧСИ. Правят искане, ответника да се счита уведомен за цесията с получаване на копие от исковата молба, заедно с приложенията. Твърди, че на 26.08.2015г. M. И.И. в качеството на кредитополучател сключил договор за потребителски паричен кредит № 1961548 с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД, при общи условия неразделна част от договора, като с подписването на договора кредитополучателят удостоверил, че му е предаден целият обем преддоговорна и договорна документация от страна на банката, получил е екземпляр от Общите условия ,запознат е с тях и ги приема. Сочи, че при условията на договара за потребителски паричен кредит, кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 25 000 лева, която сума била преведена по посочената от кредитополучателя банкова сметка, ***.08.2015г… Страните постигнали съгласие, че общият размер на кредита е 25750 лева, който представлява сбор от чистата стойност на кредита 25 000 лева и такса за разглеждане на кредита 750,00 лева, която такса кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора на 120 равни части, коит оса включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. Страните постигнали съгласие кредитополучателят да бъде включен в групова застраховка, по която била договорена застрахователна преминя в размер на 2565,60 лева, разделена на 120 броя месечни плащания, дължими на падежните дати на съответните месечни погасителни вноски. Кредитополучателят се задължил да върне кредита ведно с начислените лихви и разноски в срока и при условията, указани в договора, на вноски, чийто брой, размер и падежи бил посочени в погасителен план, неразделна част от договора. Усвоената сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала с възнаградителна лихва, месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала от датата на отпускане на кредита. Подписвайки договора за кредит, страните постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 16 864,40 лева. Общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора за кредит била в размер на 45180 лева, която била платима на 120 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 376,50 лева, първата дължима на 14.09.2015г.., а последната – на 14.08.2025г.., съгласно погасителния план. Сочи, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 14.08.2025г.., но поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, за което кредитополучателят бил уведомен с писмо, връчено му на 22.05.2019г...

Съгласно чл. 13 от ОУ, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД предоставило потребителски кредити, с подписването на договора за кредит, А.И.А., в качеството на поръчител поел задължение да бъде солидарно отговорен за изпълнение на задълженията по договора за кредит, декларирал, че е запознат с Общите условия. Съгласно договора, при забава в плащанията на дължими от кредитополучателя суми, същият дължи и обезщетение за забава. На длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължмите суми в общ размер на 1917,32 лева за преиода от 22.05.2019г. до 31.08.2019г.. Кредитополучателят не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството, като погасената сума била в размер на 10 987,31 лева. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата 18 578,95 лева главница, възнаградителна лихва в размер на 2089,82 лева и обезщетение за забава в размер на 1917,32 лева, като се присъдят направените по делото разноски. В допълнителна молба по делото заявява, че в качеството си на цесионер подали заявление за издаване на запоед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като постъпило възражение от длъжника А. срещу издадената заповед по ч.гр.дело № 800/2019г. на РС Троян. Уточнява, че петитумът на исковете е да бъде прието за установено по отношение на ответника А.И.А., че дължи на ищеца сумата 18 578,95 лева главница, възнаградителна лихва в размер на 2089,82 лева и обезщетение за забава в размер на 1917,32 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане. В условията на евентуалност предявява осъдителни искове срещу ответника за същите суми главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане. Претендира разноски, включително и за заповедното производство. С допълнителна молба по делото заявява, че съобразявайки, че исковото производство е продължение на заповедното такова, претендираните от ищеца суми били подробно описани в исковата молба – главница, лихви, обезщетение за забава, като уточнява, че не били заплатени сумата 18 578,95 лева главница – частично претендирана сума по договор за потребителски паричен кредит № 1961548 представляваща главница по 72 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.09.2019г.. до 14.08.2025г.. по отношение на които била обявена предсрочна изискуемост на 22.05.2019г.. и 1917,32 лева обезщетение за забава за периода от 22.05.2019г. до 31.08.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане. В допълнителна молба уточнява петитума на исковата молба, че претендираното вземане в посочените размери се претендира като в условията на солидарна отговорност с кредитополучателя по договора за кредит. В хода на устните състезания не взема становище.

Ответникът

А.И.А. *** в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на исковете. Счита, че представения договор, на който ищеца основава исковата претенция е нищожен, тъй като накърнява добрите нрави – същият съдържал неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, касаещи определянето на договорно овъзнаграждеине, лихвения процент и годишния процент на разходите. Счита, че било налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща неустойка за неизпълнение на договорно задължение се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Счита, че нищожни поради противоречие с обрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 т. 19 от ЗПК били и клаузите в договора за потребителски паричен кредит, в които било посечон, че годишният процент на разходите е в размер на 14 %, а действителният ГПР бил различен от посочения, поради допълнително таксуване на потребителя, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Не бил посочен и механизма, по който е изчислен този процент и по-кенкретно какви други разходи освен възнаградителната лихва са включени в него. Прави възражение за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, поради противоречие със закона, неговото заобикаляне и накърняване на добрите нрави – чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, както и поради липса на съгласие – чл. 26 ал. 2 от ЗЗД. Позовава се, че не бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост на кредита към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, като липсвали доказателства дали изобщо договора за заем бил обявен за предсрочно изискуем. Счита, че след като не било установено първоначалния кредитор и ищеца да се се възползвали от уговорената в тяхна полза възможност да обявят вземанията по договора за предсрочно изискуеми и да са уведомили длъжника и поръчителя за това, към омента на подаване на заявлението не била настъпила предсрочната изискуемост на непогасените вземания по договора и не е била настъпила и забава за заплащането им от претендирания начален момент.

Твърди, че не бил уведомен за прехвърлянето на вземането. Твърди, че в случая не било налице и действително прехвърляне на вземането. Твърди, че приложените към исковата молба рамков договор за прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. и индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.09.2018г.. били неистински, съставени само за целите на производството, като не били подписани от лицата, посочени в тях за техни автори. Поради това и на освонание чл. 193 от ГПК оспорва истинността на тези писмени частни документи досежно тяхното съдържание и автентичност, ка счита, че тежестта на доказване истинността им се носи от ищеца. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни. В хода на устните състезания не взема становище.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 800/2019г. по описа на Районен съд-Троян, ищецът в настоящото производство – „А.з.с.н.в.“ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу M. И.И. и А.И.А.-ответник по настоящото дело , за дължими суми по договор за потребителски паричен кредит № 1961548 сключен на 26.08.2015г.. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД и M. И.И., като предитополучател, по който договор вземането е било прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ЕАД. Въз основа на същото е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 345/12.09.2019г. в полза на ищеца за солидарно заплащане от M. И.И. и А.И.А. на сумата 18 578,95 лева главница – частично претендирана сума по договор за потребителски паричен кредит № 1961548 , представляващи главница по 72 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.09.2019г.. до 14.08.2025г. по отношнеие на които е обявена предсрочна изискуемост на 22.05.2019г.., 1917,32 лева обезщетение за забава за периода 22.05.2019г. до 31.08.2019г..Присъдена била и законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2019г., до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 459,33 лева. Ответникът А. възразил срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Заповедният съд, с разпореждане от 28.10.2019г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, в едномесечен срок. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск вземането по издадената заповед за изпълнение.

Разпечатката съдържа 15 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3e5ee350-8f2c-47b0-af84-84b58b1e1060