Определение № 1427 от 16.06.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1427 гр. Бургас, 15.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно частно гражданско дело № 20222100500762 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е oбразувано по частна жалба, подадена от Н.М.И. с ЕГН ********** и М.Х.И. с ЕГН **********, чрез адв. Сава Каров, срещу Определение № 1956 от 05.04.2022 г. по гр. д. № 8804/2021 г. по описа на БРС, с което е оставено без уважение искане за изменение на решението в частта за разноските в полза на ответниците.

Жалбоподателите твърдят, че в тяхна полза следва да се присъдят 2/3 от направените от тях в заповедното производство разноски, тъй като заявлението, по повод на което е образувано то, е подадено за сума в размер над 30 000 лв., а предявеният след това установителен иск е за сума малко над 10 000 лв. Това се дължало на констатациите на процесуалния представител на ответнците, че е изтекла погасителна давност за по-голямата част от вземанията, направена във възражението пред заповедния съд. Молят за отмяна на обжалваното определение и присъждане на 666,67 лв. разноски за заповедното производство.

Постъпил е отговор от ответната „Първа инвестиционна банка“ АД в който се оспорва подадената жалба, като неоснователна. Твърди се, че подаденото от длъжниците възражение е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска.

Законът изрично освобождавал длъжника от задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл.422 ГПК би била напълно аналогична, нямало основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. Моли се за отхвърляне на подадената жалба.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в срок и срещу подлежащ на обжалване акт.

1

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди данните по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционния съд е уважил предявените установителни искове с решение постановено при признание на иска и е присъдил разноските по ч. гр. д. 4548/2021 г. и гр. д. 8803/2021 г. по описа на БРС в полза съответно на заявителя-ищец. С обжалваното определение по чл. 248 ГПК, първоинстанционния съд е отказал да присъди разноски в полза на ответника за заповедното производство, тъй като липсвало направено искане в този смисъл, своевременно.

Спорен пред настоящия въззивен съд е въпросът дали разноските в заповедното производство и исковото производство следва да се възложат в тежест на ищеца – заявител, след като ответникът е признал иска и е постановено решение при условията на чл. 237 ГПК.

В мотивите на обжалваното определение първоинстанционния съд не е изследвал релевантния, за правилното решаване на спора, въпрос досежно предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Настоящата въззивна инстанция намира по същество подадената жалба за неоснователна.

Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на две изисквания – с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а е важно поведението на ответника. Ищецът, който има право на иск, не може да бъде задължен да защити правата си по друг ред.

Разгледаните установителни искове в първоинстанционното производство, касаят вземания по договор за банков кредит, за главница, възнаградителна и наказателна лихви. Изрично в договора за кредит вноските притежават определен падеж, което означава, че длъжникът изпада в забава с настъпването му, съобразно правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Поради това не може да се приеме, че длъжникът не е дал повод за предявяване на исковете.

Следователно, макар да е налице признание на иска, липсва изискуемата втора предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските трябва да бъдат възложени в тежест на ответника. Казаното важи както за разноските направени в заповедното производство, така и за разноските в исковото производство, тъй като и за двете производства разноските се присъждат на едно и също правно основание.

Това становище е възприето и в Определение № 60228 от 4.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1916/2021 г., III г. о., ГК.

Макар първоинстнационния съд в мотивите си да посочил различни правни доводи, възприетият краен извод в обжалваното определение съвпада с крайния извод на настоящия въззивен съд, поради което определението следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Бургаският окръжен съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1956 от 05.04.2022 г. по гр. д. № 8804/2021 г. по описа на БРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3