Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2769 от 06.11.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2588/2023
Вид
Определение № 2769
Подписан
06.11.2023
Състав
Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2769 гр. София, 06.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20231000502588 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 278 645 от 15.06.2023 г. по регистъра на СГС, подадена от ищцата С. К. Х., ЕГН ********** срещу разпореждане № 263468 от 15.05.2023 г., постановено по гр.д. № 10606/2017 г. от Софийски градски съд, с което на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върнал подадената от нея искова молба и е прекратил производството по посоченото дело.

Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, поради необоснованост и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила.

Моли въззивният съд отмени обжалваното разпореждане и вместо това да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, подготвящи крайния съдебен акт.

Насрещната страна – ответник по предявените искове П. М. М., ЕГН ********** е подал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, с който оспорва основателността на частната жалба и моли да се потвърди обжалваното 1 разпореждане.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и приложените по делото писмени доказателства установи следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на проверка по посочения процесуален ред, а по същество е неоснователна.

Това е така, защото предмет на делото са предявени искове по чл. 45 от ЗЗД и съединен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , като първите има за предмет обезщетяване на имуществени вреди, които не са посочени по размер в молбата от 18.04.2023 г.

Списъкът на л. 590 с описаните строителни дейности е представено по делото на 14.03.2018 г., но този списък по своето естество е оферта от потенциален строител, която включва множество дейности с посочена стойност първо за демонтаж, а след това по изграждане, доставка и монтаж на аксесоари, а също така събиране, сваляне, товарене, извозване и изхвърляне на строителни отпадъци в депа, сваляне транспорт, материали, поправка и доставка на повредени мебели.

Тези офертни стойности не кореспондират със заявените от ищцата имуществени вреди по пера.

Указанията на съдията-докладчик за отстраняване на нередовностите на исковата молба, т.е. за пречките за валидното упражняване на правото на иск не са били отстранени с последните две уточнителни молби с дата 18.04.2023 г., приложена на л. 563 и с дата 20.04.2023 г., приложена на л. 593.

Отделно от това въззивният съд е изискал и по делото са приложени заверени преписи от решение на първоинстанционен съд, постановено по 2 гр.д. № 15639/2010 г. от Софийски районен съд; решението, постановено от СГС, с което го е потвърдил и определение на ВКС от 2014 г., постановено по реда на чл. 307 от ГПК, с което е оставил без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение, постановено по гр.д. № 15639/2010 г. от Софийски районен съд.

Гр.д. № 15639/2010 г. по описа на Софийски районен съд е имало за предмет обезщетяване на имуществените вреди, които са предмет и на настоящото дело, независимо от обстоятелството, че в настоящото дело са описани по – обстоятелствено и по начин различен от исковата молба, поставила началото на гр.д. № 15639/2010 г. по описа на Софийски районен съд.

Исковете са били предявени като частични и са отхвърлени.

По настоящото дело няма данни, че вредите, посочени от ищцата и предмет на обезщетяване по гр.д. № 15639/2010 г. по описа на Софийски районен съд са били възстановени след влизане на решението в сила, както и няма такова твърдение от ищцата.

Твърдението на ищцата с исковата молба, поставила началото на настоящото производство, че ответникът в последващия период от 2011 г. до 2016 г. е причинил същите тези вреди, които ищцата е претендирала да са налични и през 2005 г. е несъстоятелно.

Ето защо следва да се потвърди обжалваното разпореждане.

По тези съображения, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 263468 от 15.05.2023 г., постановено по гр.д. № 10606/2017 г. от Софийски градски съд, с което на 3 основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върнал подадената от С. К. Х., ЕГН ********** искова молба и е прекратил производството по посоченото дело.

Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред ВКС на Р. България, в едноседмичен срок от неговото връчване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Определението да се връчи на С. К. Х., ЕГН ********** на посочения в частната жалба адрес, а на насрещната страна на адреса, посочен в отговора на частната жалба .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4