Решение № 845 от 18.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 845 гр. Варна, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Св. С.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Константин Д. Иванов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. С. Въззивно гражданско дело № 20233100501861 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. П. П., ЕГН **********, срещу Решение №*************г. по гр. дело №*********г. на ВРС , 31-ви състав, в частите с които:

1/ е определен следният режим на лични отношения на бащата Й. С.

Я. ЕГН**********, с детето А. Й. Я. ЕГН**********:

- докато навърши тригодишна възраст: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. до 16ч., на 25 декември и 1 януари от 10ч. до 17ч. и тридесет дни през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск;

- след навършване на тригодишна възраст: всяка първа и трета седмица от месеца за времето: от 10ч. в събота до 16ч. в неделя с преспиване; 30 дни през лятото, когато майката не се намира в платен годишен отпуск, както следва-от 1-ви юли до 15-ти юли и от 15-ти август до 30-ти август на съответната година, като бащата ще взема детето в 10:00ч. на първия ден, от който ще се осъществява режима на личен контакт, от дома на майката и ще връща детето в 10:00ч. на последния ден, в дома на майката, на Коледните празници всяка четна година от 10:00ч. на 24.12 до 18:00ч. на 28.12 и всяка нечетна година от 10:00ч. на 30.12 до 18:00ч. на 02.01, за Великденските празници - всяка четна година в часовете от 10:00ч. на първия ден до 20:00ч. на втория ден от Великденските празници и всяка нечетна година от 10:00ч. на втория ден до 20:00ч. в понеделник от 1

Великденските празници;

2/ е отхвърлен искът за осъждане на бащата Й. С. Я., ЕГН**********, за заплащане на издръжка в полза на детето А. Й. Я. ЕГН**********, чрез майката и законен представител Д. П. П. ЕГН**********, за разликата над 400лв. до претендирантие 750.00лв. на месец, считано от подаване на исковата молба - 14.03.2022г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, при падеж на пето число на месеца за който се дължи издръжката, ведно и със законната лихва върху всяка забавена вноска от падежа й до окончателното и изплащане.

Решението не е обжалвано в останалите му части.

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и с процесуалния закон. По режима на лични отношения (РЛО) ВРС неправилно е приел предложения в исковата молба за рестриктивен и изобщо не е допуснал възможност ищцата да докаже недостатъчния родителски капацитет и липсата на създадена връзка между бащата и детето. Дългите отсъствия на бащата до настоящия момент са причина да не са изградени у него навици и способности да се грижи за момиче на три години, особено относно преспиване, нощуване и събуждане в непозната среда на детето. Пак проради процесуални нарушения на ВРС не е изяснена битовата и подкрепящата среда при бащата.

Въпреки че майката не препятства общуването на А. с баща й, попродължителното и с преспиване такова следва да се отложи за поне след навършване на 5 години на момичето и ако се стабилизира връзката с баща му.

Относно издръжката се поддържат извънредните нужди на детето с оглед на лактозната му алергия и свързания с нея хранителен режим, с оглед на новооткритите хиперметропия и астигматизъм на детето и свързаните с тях разходи, с оглед на посещаваната от детето частна детска градина срещу такси от около 600лв. на месец, както и с оглед на редовните при малките деца разболявания и лекарства и добавки за овладяването им. От друга страна бащата получва дори повече от приетите от ВРС и безспорни 3000щ.д. на месец, а именно около 4500евро на месец, без да има здравни проблеми или други алиментни задължения, поради което няма да съставлява особено затруднение за него заплащането на 750лв. издръжка за дъщеря му. Поради тези обобщени причини се моли за отмяна на решението в обжалваните му части и за определяне на посочен от майката режим на лични контакти на бащата с детето, за уважаване на иска за издръжка в цялост и за разноски пред ВОС, които искания се поддържат и в о.с.з.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна не депозира отговор. В о.с.з. оспорва бланкетно жалбата и я счита за неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Контролиращата страна – ДСП-Варна – не изразява конкретно становище по съществото на въззивната жалба.

2

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на Д. П. П., ЕГН**********, срещу Й. С. Я., ЕГН**********, с правно основание чл.127, ал.2 от СК и чл.143 от СК, със следните искания:

- за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето А. Й. Я. ЕГН**********, на майката Д. П. П., ЕГН**********; за определяне на местоживеене на детето при нея на конкретен адрес; за определяне на посочен режим на лични отношения на детето с баща му Й. С.

Я., ЕГН**********; и за осъждане на бащата да заплаща издръжка в полза на А. Й. Я., чрез майка й и законен представител Д. П. П., в размер на 750.00лв. на месец, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, считано от подаване на исковата молба в съда – 14.03.2022г. до настъпване на законово основание за изменение или за прекратяване на задължението; отделно иск по чл.149 СК за издръжка на детето за посочен изминал период.

В срока по чл.211 от ГПК са предявени насрещни искания на Й. С. Я., ЕГН**********, срещу Д. П. П., ЕГН **********, с правно основание чл.127, ал.2 от СК, в следния смисъл:

- за определяне на посочен разширен режим на лични отношения на детето А. Й. Я. ЕГН**********, с бащата Й. С. Я.; както и за ограничаване на издръжката на детето чрез майката до размера от 300лв., признат от ответника като основателен.

Ищцата твърди, че тя и ответникът са родители на детето А. Й. Я., родено на 12.10.2020г. от съвместното им съжителство без брак. Сочи, че родителите са във фактическа раздяла от 2021г.

Твърди още, че от раждането основните грижи за дъщеря й били поети от нея и близките й. Бащата пътувал по корабите за между 4 и 7 месеца, като при едно от връщанията му от рейс се изнесъл от семейното жилище. От месец януари на 2022г. спрял да полага грижи за дъщеря си, да плаща издръжка за нея и да помага с каквото и да било на майката и детето, макар че получавал по 4000 щ.д. на месец и имал недвижими имоти.

Твърди и че дъщеря й е диагностицирана с различни алергии, като найтежката е алергия към краве мляко и производни продукти, което налага изцяло специален хранителен режим със заместители на млякото и млечните изделия. Отделно детето преминава и през обичайните за възрастта заболявания, което налага ползване на медицински услуги и закупуване на лекарства. Наличието на алергии на предразполага към по-често боледуване, пък изисква специални грижи и добавки за укрепване имунитета на детето. До 3

2024г. детето нямало как посещава държавна детска градина, поради невъзможност там в менюто му да бъдат включени само допустими за здравето му храни. Единственото детско заведение, което се съобразявало с хранителния режим на детето били ЧДГ и ясла „*************“, но месечната такса там била над 600лв. Отделно на А. все още се налага да ползва ползване на специални шампоани, кремове и хигиенни материали.

Всичко това обуславя високи месечни разходи за детето и в същото време специфичен подход при ежедневните грижи за момичето, но какъвто бащата няма.

С оглед на изложеното, своите родителски качества, привързаността на детето към нея и пълноценната семейна подкрепяща среда, ищцата поддържа, че тя следва да упражнява родителските права върху детето. Още повече при липсата на изградени навици в бащата за отглеждане на детето, трудовата му ангажираност извън България и липсата на достатъчно контакти между тях от 2022г. и досега.

Твърди и че предложеният режим на лични отношения (РЛО) на детето с другия родител е подходящият за случая по аналогични причини.

Твърди също, че възрастта и нуждите на детето предполагат издръжка в предявения размер, която другият родител може да поеме.

По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.

В о.с.з. страната поддържа исканията си и оспорва насрещните искове.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва, че с ищцата са родители на детето А.; не възразява родителските права върху детето да бъдат предоставени на майката, при която то да живее; не оспорва твърденията за здравословното състояние на детето, като признава и задължението си за издръжка до 300лв. на месец.

В отговора на исковата молба и в насрещната си такава обаче оспорва останалите твърдения на ищцата. Твърди, че през целия период на съвместно съжителство с ищцата е участвал активно в отглеждането на дъщеря им, както и е заплащал всички разходи за домакинството, а когато е бил на рейс оставял на разположение на ищцата дебитната си карта за същата цел. След раздялата е искал да прекарва време с дъщеря си, но Д. П. му отказвала.

По отношение на режима на лични отношения (РЛО) се противопоставя на посочения в исковата молба ограничен такъв, защото би довел единствено до отчуждаване на момичето от баща му. Той е млад и образован човек, има капацитет и желание да се грижи за дъщеря си, може да разчита на подкрепа за това и от майка му, която има възпитателски опит.По тези причини и предвид добрата му връзка с детето му моли да му бъде предоставен предложеният от него РЛО, който счита за подходящ и в интерес на детето.

Претендираната издръжка счита за изключително висока и несъобразена нито с нуждите на детето, нито с възможностите на ответника. Не оспорва, че към момента на исковата молба е имал договор за позиция „вахтен помощник“ и като такъв е получавал месечни възнаграждения в размер на 4

3500 щ.д., но поддържа, че договорът не бил постоянен. Ответникът работел само през части от времето за определени контракти нямал гарантиран доход.

Предстояло му и обучение заповишаване на квалификацията му до позиция „капитан“, като през това време нямало да може да пътува. По тези причини и макар да признава, че получава рента от наследствени земи заедно с майка му в годишен размер на 4300лв. твърди, че може да заплаща издръжка от само 300лв. на месец. От друга страна майката вече може да работи и да получава заплата, получава финансова подкрепа от родителите й и живее с тях под наем, така че разходите в ежедневието им са общи. В същото време А. може да посещава държавна ясла и детска градина, в която режимът й на хранене да се съблюдава. Счита и че разходите за витамини, добавки и лекарства не са месечни, а при нужда от тякива е готов да участва в закупуването им.

Ответникът също няма собствен апартамент, а живее с майка си поради липсата на средства. По тези причини моли за отхвърляне на иска за издръжка за размер над 300лв. на месец. Моли за отхвърляне и на издръжката за минало време по сходни причини.

В срока по чл.131 от ГПК за отговор по насрещния иск ответницата по него (ищцата по делото) го оспорва по сходни с изложените в исковата й молба съображения и поддържа искането си до съда, посочено в нея.

Контролиращата страна – ДСП-Варна изразява становище, че следва да бъде запазено актуалното отглеждане на детето, на бащата да се предостави подходящ РЛО, който да не нарушава ежедневието на детето, а издръжката да бъде съобразена с нуждите на детето и възможностите на бащата.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор и е видно от приетото удостоверение за раждане, че детето А.

Й. Я. е родено на 12.10.2020г., а негови родители са страните по делото Д. П. и Й. Я..