Решение № 188 от 05.06.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно търговско дело 124/2024
- Вид
- Решение № 188
- Подписан
- 05.06.2024
- В сила
- 30.05.2024
- Състав
- Димитър Миков Христов, Румяна Атанасова Танева, Анна Тодорова Трифонова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 188 гр. Стара Загора, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димитър М. Христов
Членове:
Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско дело № 20245501000124 по описа за 2024 година
Обжалвано е решение № 108/27.07.2023г., постановено по гр.д. № 14/2023г. по описа на Районен съд – Ч., в частта с която отхвърлен предявения от „П.К.Б.“ ЕООД против Б. Д. Б. иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване на съществуване на вземането в полза на кредитора „П.К.Б.“ ЕООД срещу длъжника Б. Д. Б., представляващо главница в размер на 2 077, 31 лв. и договорно възнаграждение в размер на 573, 76 лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 30041166413, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането за което вземане е издадена Заповед № 520/01.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 845/2022 г. на Районен съд – Ч. и са уважени предявените от ответника насрещни искове за обявяване на договор за потребителски кредит № 30041166413 от 09.12.2019 г. сключен между „П.К.Б.“ ЕООД и Б. Д. Б. за недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, вр. чл. 11 ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11, чл. 19 ал. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗПК и дружеството П.К.Б.“ ЕООД е осъдено да заплати на Б. Д. Б. на основание чл.
1
55, ал. 1, предл. от ЗЗД сумата от 2128.89 лв., представляваща сума, получена без основание по договор за потребителски кредит № 30041166413 от 09.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Въззивникът „П.К.Б.“ ЕООД излага доводи за неправилност на решението, като е направено е искане същото да се отмени и обжалваната част и да постанови друго, с което да установи съществуването на вземане в полза на „П.К.Б.“ ЕООД срещу длъжника по цитирания договор за потребителски кредит за главница и договорно възнаграждение, ведно със законната лихва от входиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноските по делото.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемата Б. Д. Б., с който взема становище, че същата е неоснователна и излагат подробни съображения в тази връзка. Направено е искане съдът да постанови решение с което да потвърди решението на Районен съд – Ч..
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени установителен иск по чл.
422 от ГПК, с правно основание чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК за установяване на съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.
Ищецът „П.К.Б.“ моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземане в полза на „П.К.Б.“ ЕООД срещу длъжника Б. Д. Б., представляващо главница в размер на 2077.31 лв. и договорно възнаграждение в размер на 573.76 лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 30041166413, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и да осъди длъжника по Договор за потребителски кредит № 30041166413 Б. Д. Б. да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 462.57 лв. и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер 1079.26 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на 2 вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответницата Б. Д. Д., чрез адвокат С. Ж. П. от АК - Пловдив оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По реда на чл. 211 от ГПК са предявени насрещни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11, чл. 19, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗПК за признаване установено по отношение на „П.К.Б.“ ЕООД, че договор за потребителски кредит № 30041166413 от 09.12.2019 г. е недействителен и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за заплащане сума, получена без основание по недействителния договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор на насрещната искова молба с която се възразява, че е недопустимо в рамките на настоящия процес, който се развива след заповедно производство, да се предяви насрещен осъдителен иск, който се оспорва по основание и размер. Претендират се разноски по насрещния иск.
Страните не спорят и от приложеното ч.гр.д. № 845/2022 г. на Районен съд – Ч. се установява, че съдът е издал в полза на „П.К.Б.“ ЕООД срещу Б. Д.
Б. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер от 2 077,31 лв. (двe хиляди седемдесет и седем лв. и 31 стотинки), представляваща главница , ведно със законна лихва за период от 28.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 573,76 лв. (петстотин седемдесет и три лв. и 76 стотинки), представляваща лихва за период от 25.09.2021 г. до 05.09.2022 г., сумата 117,40 лв. (сто и седемнадесет лв. и 40 стотинки), представляваща лихва за период от 26.12.2019 г. до 05.09.2022 г., сумата 61,45 лв. (шестдесет и един лв. и 45 стотинки), представляваща лихва за период от 05.09.2022 г. до 27.10.2022 г., както и държавна такса в размер на 87,44 лв. (осемдесет и седем лв. и 44 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00 лв.
(сто и осемдесет лв.). В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е възразил срещу издадената заповед, поради което ищецът е предявил настоящите установителни искове за горепосочените вземания, предмет на издадената 3 заповед.
По делото не е спорно, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 30041166413 от 09.12.2019 г., като съгласно т. V от договора, страните са се уговорили с част от отпуснатата сума, да бъде извършено рефинансиране на нейно старо задължение към дружеството в размер на 866.21 лв., което е било осъществено с вътрешнобанкова транзакция. От представеното извлечение за нареден банков превод от 09.12.2019 г. се установява, че „П.К.Б.“ ЕООД е предоставило на Б. Д. Б. заемна сума в размер на 2833.79 лв., преведена по банков път на ответника.
Страните не спорят, че процесния договор е бил сключен при годишен процент на разходите (ГПР) - 49.05 %, годишен лихвен процент - 41.00 %, лихвен процент на ден - 0.11 %, като за общо задължение по кредита, включващо главница и договорна лихва, е посочена сумата от 6349.65 лв.
Кредитополучателят се е задължил да върне кредита на 36 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 176.43 лв. и падежна дата всяко 25 - ти ден от месеца. В договора е посочено още, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги Б. Д. Б. дължи и възнаграждение по поискана и закупена допълнителна услуга „Фаст“, в размер на 1 110 лв., възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, в размер на 2 590 лв. като общо посочената в договора като дължима месечна вноска, включваща главница, договорна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги, сума е 279.20 лв. или общо задължение по кредита 10049.65 лв. и дата на погасяване - 25 - ти ден от месеца.Представени са Общите условия на дружеството и погасителния план към договора.
От заключението на неоспорената от страните съдебно-икономическа експертиза се установява, че на 09.12.2019 г. между „П.К.Б.” ЕООД и Б. Д. Д., е бил сключен договор за потребителски кредит „П.К.С.“ № 30041166413, при следните условия: сума на кредита 3700,00 лв.; срок на кредита 36 месеца; размер на вноските 176,43 лв.; ГПР - 49,05 %; годишен лихвен процент - 41,00 %; дата на погасяване – 25-ти ден от месеца. С договора са били закупени и допълнителни услуги: услуга „Фаст“ - 1110,00 лв.; услуга „Флекси“ - 2590,00 лв.; размер на вноските 102,77 лв. Общото задължение по кредита с пакета от допълнителни услуги е: общо задължение 10049,65 лв.; общ размер на вноската 279,20 лв. Съгласно т. V от договор за потребителски кредит „П.К.С.“ № 30041166413 Б. Д. Д., ЕГН ********** е пожелала с част от 4 кредита да бъде рефинансирано старо задължение към „П.К.Б.” ЕООД в размер на 866,21 лв. и по данни на ищеца старото задължение е било погасено. Съгласно т. III от договор за потребителски кредит „П.К.С.“ № 30041166413 изплащането на кредита е чрез банков превод по сметка с IBAN:
*****. „П.К.Б.” ЕООД са приложили по делото платежен документ, от който е видно, че на 09.12.2019г. от сметка с IBAN: **** е преведена по сметка с IBAN: ***** сума в размер на 2833,79 лв. с основание за превода „30041166413“.
При направени плащания по процесния договор за потребителски кредит в общ размер на 6480,29 лв. е погасена главница в размер 1657,00 лв.
С останалата сума 4823,29 лв. са погасени договорна лихва, допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, лихва за забава, законна лихва, такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането и съдебни такси. След направените погасителни вноски в размер на 6480,29 лв., задълженията по процесния договор за потребителски кредит са в общ размер на 4506,32 лв., в т.ч.: главница - 2043,00 лв.; договорна лихва - 573,76 лв.; вноска по закупени допълнителни услуги - 1527,10 лв.; съдебни такси - 87,44 лв.; законна лихва към 06.06.2023 г. - 275,02 лв.
Разходите, които са включени в калкулацията при изчисляване на ГПР са единствено възнаградителната лихва по заема в размер на 41,00% по Раздел VI от договора за потребителски кредит. Годишен процент на разходите в случай, че в него са включени годишна лихва – 41,00 %, пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер на 2590,00 лв. е 503,36 %.
При направена справка в сайта на БНБ, експертизата установила, че към 30.04.2011 г. основния лихвен процент е в размер на 0,19%; към 09.12.2019 г.
(датата на сключване на договора) основния лихвен процент е в размер на 0,00%. В Раздел VI от приложения по делото договор за потребителски кредит е записано Годишен лихвен процент - 41,00%. Договорната лихва по процесния договор за потребителски кредит (41%) надвишава основния лихвен процент към 30.04.2011 г. (0,19%) 215,79 пъти (41% / 0,19%).
Експертизата не изчислява колко пъти договорената лихва по процесния договор за потребителски кредит (41%) надвишава основния лихвен процент към 09.12.2019г. (0,00%), поради това, че математическото правило е, че на 5
„0“ не се дели.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК , спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Ответницата Б. Д. Б. е заплатила на ищеца по договора за потребителски кредит общо сумата от 6 480, 29 лв., факт, установен от заключението на съдебно – икономическата експертиза.
Между страните е спорен въпросът със заплатената сума в размер на 6 480, 29 лв., каква част от задължението е погасено. Поради това въззивният съд следва да се произнесе относно действителността на закупена услуга "Фаст" с възнаграждение в размер на 1 110 лв.и закупена услуга "Флекси" с възнаграждение в размер на 2 590 лв. независимо, че по отношение на тяхната дължимост, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.