Определение № 29303 от 12.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29303 гр. София, 12.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20261110114425 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 6,45 лева (3,30 евро) с ДДС, представляваща сбор от платени без основание месечни абонаментни такси по договор № 503554975, ведно с приложение № 1 от 03.12.2021 г. към него за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги мобилен н о м е р **********, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № 471413572/01.08.2023 г.

Ищецът „......... ЕООД твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни услуги по силата на договор № 503554975, ведно с приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен между него и ответника „........“ ЕАД. Поддържа, че мобилният оператор е фактурирал сбор от месечни абонаментни такси (МАТ), различен от договорените такива, както и че същият е издал фактура 471413572 за периода 28.06.2023 г. – 27.07.2023 г., с която са начислени месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилна услуга за мобилен номер ********** – 12,14 лв. без ДДС. Поддържа, че е заплатил пълния размер на фактурирана сума с вкл. ДДС, след което при направена справка е установил, че е платил в повече от действително дължимите МАТ. Сочи, че за процесната услуга е бил уговорен абонаментен план А1 М клас S с месечна абонаментна такса от 6,51 лева без ДДС, като ищцовото дружество е заплатило такси в по-висок размер от договореното – 12,14 лева без ДДС съгласно посочената фактура. Тъй като мобилният оператор не му връчил фактура и не му издал касов бон за плащането, ищецът не може да конкретизира за какви услуги е начислена сумата по фактурата. Предвид гореизложеното, предявява настоящия иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от от 6,45 лева с ДДС, представляваща сбор от платени без основание месечни абонаментни такси по договор № 503554975, ведно с приложение № 1 от 03.12.2021 г. към него за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги мобилен номер **********, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № 471413572/01.08.2023 г. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „........“ ЕАД е подал отговор на исковата 1 молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Не оспорва и изрично признава следните обстоятелства: наличието на договорни отношения между него, в качеството му на мобилен оператор, и „......... ЕООД, в качеството му на клиент, относно електронни съобщителни услуги, които са предмет на договор № 503554975, ведно с приложение № 1 от 03.12.2021 г. към него за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги мобилен номер **********; че параметрите относно „сим карта, телефонен номер и тарифен план“ се описват в приложение № 2, с оглед на което страните са подписали приложение № 2 от 03.12.2021 г., в което е посочен тарифният план за мобилна услуга **********. Сочи, че потребителят е заявил допълнителен пакет с мобилен интернет чрез онлайн платформите на дружеството, както и че ответното дружество е издало фактура № 471413572/01.08.2023 г., в която всички суми са начислени правилно. Оспорва твърдението, че именно ищецът „......... ЕООД е заплатил цената на процесната фактура, включително и претендираната сума. В тази връзка поддържа, че от изложеното в исковата молба става ясно, че договорът между страните е сключен за предоставянето на 2161 услуги, както и, че ищцовото дружество е с персонал по-малък от 10 души, от което следва извод, че то не е ползвател на всичките 2161 услуги, предмет на договора, а услугите са използвани от лица, които не са служители и/или не са свързани по някакъв начин с „Минолби“ ЕООД. Освен това се сочи, че според обявените актове в ТРРЮЛНЦ дружеството не осъществява дейност от 2020 г. насам. Предвид гореизложеното, моли за отхвърляне на предявения. Претендират се разноски.

По разпределяне на доказателствената тежест между страните:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: твърдяното имуществено разместване - реалното предаване, съответно получаване от ответника на претендираните суми, платени от него по процесния договор № 503554975, ведно с приложение № 1 от 03.12.2021 г. към него за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен номер **********.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже наличието на правно основание за осъществяване на имущественото разместване, в това число наличието на сключен между страните договор за предоставянето на мобилни електронни съобщителни услуги № 503554975 със съответните приложения, в т.ч. за заявени чрез онлайн платформите на дружеството. В тежест на ответника е да докаже и положителните факти, на които основава своите възражения, както и останалите доводи за недължимост на исковата сума.

С оглед становището на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните обстоятелства: 1/ наличието на договорни отношения между „........“ ЕАД, в качеството му на мобилен оператор, и „.........

ЕООД, в качеството му на клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет на договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни 2 съобщителни услуги чрез мобилен номер **********; 2/ че във връзка с договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен номер ********** ответното дружество е издало фактура № 471413572/01.08.2023 г.; 3/ че стойността на последната е заплатена в полза на ответника, част от която е и сумата от 6,45 лева ДДС, предмет на предявения за разглеждане в настоящото производство иск.

По исканията на страните и по допускане на доказателствата:

Страните са представили писмени доказателства, които следва да бъдат приети, като доказателствената им стойност и тяхната относимост подлежи на изследване по същество на спора.

На ответника следва да бъдат дадени указания в срок до първото по делото открито съдебно заседания да завери „вярно с оригинала“ приложените към отговора на исковата молба писмени документи, като в противен случай те ще бъдат изключени от доказателствения материал.

Искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК следва да се остави без уважение, тъй като ответникът вече е представил процесната фактура № 471413572/01.08.2023 г. с отговора на исковата молба.

Искането на ответника за задължаване на ищцовото дружество да представи по делото касовият бон, удостоверяващ плащането на сумата по фактура № 471413572/01.08.2023 г. следва да бъде уважено, тъй като ищецът сам признава да е сторил това.

Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните са налице пречки по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

На основание чл. 127, ал. 4 ГПК на ищеца следва да бъдат дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи банкова сметка или друг начин на плащане.

Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 22.10.2026 г. от 10:45 часа, за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на ищеца да посочи банкова сметка или друг начин на плащане.

УКАЗВА на ответника в срок до датата на откритото съдебно заседание да завери 3

„вярно с оригинала“ приложените към отговора на исковата молба писмени документи, като ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията същите ще бъдат изключени от доказателствения материал.

УКАЗВА на ответника, на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на СРС в размер на сумата 0,66 евро, като ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията на съда в срок сумата ще бъде събрана по реда на чл. 77 ГПК.

ДОКЛАДВА делото съгласно изложеното в мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца в срок до датата на откритото съдебно заседание да представи по делото касов бон, удостоверяващ плащането на сумата по фактура № фактура № 471413572/01.08.2023 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи фактура № 471413572/01.08.2023 г.

ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на делото. Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че:

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени;

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска 4 прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие; nеприсъственото решение не се мотивира по същество; в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.

Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките за насроченото открито съдебно заседание, на ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5