Решение № 59 от 29.04.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. гр. Добрич, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Тодоров при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Търговско дело № 20253200900115 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *** и адрес ***, представляван заедно от ***, чрез пълномощника им юрк. Д. Н. срещу Д. В. В., с ЕГН ********** и адрес ***, с която е предявен иск с правно основание чл.558, ал.7 КЗ за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляваща изплатено обезщетение за претърпените от Ш. Я. М. неимуществени вреди, които са в пряка връзка с ПТП от 30.08.2018г. настъпило по вина на ответника на път I – 9 (Варна – Каварна), в посока Каварна, при което е загинал Е. Й. К., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.08.2025г. до окончателно изплащане за задължението.

В исковата молба се твърди, че на 30.08.2018г. на път I-9 (Варна – Каварна) е възникнало ПТП с участници: Д. В. В., водач на автомобил „IVECO STRALIS” с рег. № ***; С. Д. Г., водач на лек автомобил „Mitsubishi Galant” с рег. № ***; Е. Й. К., велосипедист.

Произшествието възникнало около 02:30 часа, в тъмната част на денонощието, при ясно време и добра метеорологична видимост.

Управлявания от ответника товарен автомобил се движел в посока Каварна, а срещу него приближавал управлявания от С. Д. Г. лек автомобил. При приближаването двамата водачи превключили фаровете от дълги светлини на къси светлини. В това време пред товарния автомобил се движел велосипедиста Е. К.. В резултат на попадането на велосипеда в коридора на движение на товарния автомобил настъпил удар между предна дясна част на 1 товарния автомобил и задното колело на велосипеда. След първоначалното съприкосновение между товарния автомобил и велосипеда последвало завъртане на велосипеда по посока на часовниковата стрелка и удар между предната част на автомобила в областта на горната половина на предната броня, декоративната решетка на предното панорамно стъкло с дясната поясна област и дясната половина на таза на велосипедиста. В момента, в който е възприел велосипедиста, водачът на товарния автомобил предприел маневра лек завой вляво и спиране, след което се установил в покой.

В резултат на удара велосипедистът Е. К. загинал.

Във връзка с процесния инцидент бил образуван исков процес от наследниците на Е. К. – Ш. Я. М. – майка, Н. И. З. – сестра и М. Й. К. – брат.

Ответник в процеса бил Гаранционен фонд, който привлякъл в качеството на трето лице помагач деликтоотговорното лице Д. В..

В влезли в сила решения по т.д. № 116/2019г. по описа на Окръжен съд – Добрич, в.гр.д. №437/2020г. по описа на Апелативен съд – Варна и к.т.д. № 1047/2021г. по описа на ВКС, Гаранционен фонд бил осъден да заплати на Ш.

М. сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2018г.

Гаранционен фонд заплатил на Ш. М., по посочената от нея банкова сметка на нейния процесуален представител, следните суми:

На 01.10.2020г. сумата от 71 016.67 лева, включваща сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 11016.97 лева, представляваща лихва за забава върху обезщетението.

На 04.03.2021г. сумата от 18 400 лева, включваща 15 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди и 3400 лева лиха начислена върху определеното обезщетение за периода от 10.12.2018г. до 04.03.2021г. и На 21.06.2022г. сумата от 101 854.15 лева, включваща 75 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, начислявана върху обезщетение за неимуществени вреди.

Общият размер на изплатената главница за обезщетение за претърпените от Ш. М. неимуществени вреди, които са в пряка връзка с процесния инцидент била в размер на 150 000 лева.

Ищецът моли за осъждане ответникът да му заплати изплатеното в полза Ш. М. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 150 000 лева.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК, с който оспорва исковата претенция по основание и размер.

Оспорва да е участвал в съдебното производство, постановените решения в хода на което са били основание за ищеца да извърши плащане, с цел репариране на съответните вреди.

Въвежда възражение за погасяване на правото на иск по давност.

2

Дори да се приемело, че ответникът е причинил вреди и носи отговорност за възстановяването им, то следвало да се вземе предвид съпричиняването на вредоносния резултат.

Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски..

В открито съдебно заседание страните поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК , приема за установено следното от фактическа страна:

С влязла в законна сила присъда № 8/10.09.2021г. по НОХД № 212/2020г. по описа на Окръжен съд – Добрич, Д. В. В. е признат за винове в това, че на 30.08.20218г. около 02:23 часа на път I-9 /Е-87/, на около 400 метра след разклона за с. С., при управление на товарен автомобил „Ивеко Стралис“ с рег. № *** в посока гр. Балчик, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на Е. Й. К..

По искова молба от Ш. Я. М., Н. И. З. и М. Й. К. срещу Гаранционен фонд е образувано т.д. № 116/2019г. по описа на Окръжен съд – Добрич.

Исковата претенция на Ш. М. е била за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, претърпени вследствие причиняването на смъртта на Е. Й. К. при ПТП, настъпило на 30.08.2018г., реализирано от водач без сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

С определение № 571/16.12.2019г. като трето лице-помагач на страната на ответника е конституиран Д. В. Д..

С решение № 58/23.06.2020г. Гаранционен фонд е осъден да заплати на Ш. Я. М. сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на Е. Й. К. при ПТП, настъпило на 30.08.2018г., виновно причинено от водач на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на настъпване на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на претенцията пред Гаранционен фонд – 10.12.2018г. – до окончателно изплащане на задължението.

Срещу решението са подадени въззивни жалби от страните, по които е образувано в.гр.д. № 437/2020г. по описа на Апелативен съд – Варна.

Производството по същото е приключило с Решение № 260024/22.02.2021г., с което присъденото в полза на Ш. Я. М. обезщетение за неимуществени вреди е намалено до размер на 75 000 лева.

Спорът относно дължимото в полза на Ш. М. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на Е. Й. К., е окончателно разрешен с Решение № 72/09.06.2022г. по т.д. № 1047/2021г. по описа на ВКС, II т.о., с което дължимото обезщетение е определено в размер на 150 000 лева.

3

Ш. М. е поискала от Гаранционен фонд заплащане на присъденото от съда обезщетение за неимуществени вреди , претърпени в резултат от смъртта на Е. Й. К., както следва: с молба от 30.09.2020г. за сумата от 60 000 лева, ведно със законната лихва от 10.12.2018г. до окончателното им изплащане /л.11/, с молба от 26.02.2021г. за сумата от 15 000 лева, ведно със законната лихва от 10.12.2018г. до окончателното им изплащане /л.9/ и с молба от 15.06.2022г. за сумата от 75 000 лева, ведно със законната лихва от 10.12.2018г. до окончателното им изплащане /л.19/.

Дължимите в полза на наследниците на Е. Й. К. обезщетение за неимуществени вреди, включително това в полза на Ш. Я. М., са изплатени от Гаранционен фонд с платежни нареждания от 01.10.2020г. за сумата от 76934.72 лева, от 04.03.2021г. за сумата от 46000.01 лева и от 21.06.2022г. за сумата от 101854.15 лева /л.25-27/.

Като доказателства в настоящето производство са приети надлежно заверени копия от платежните нареждания, справка за извършените плащания /л.24/ и извлечение от банковата сметка на ищеца, като истинността на посочените документи не е оспорена от ответната страна.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Производството по делото е образувано по предявен иск с основание чл.558, ал.7 КЗ за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляваща изплатено обезщетение за претърпените от Ш. Я. М. неимуществени вреди, които са в пряка връзка с ПТП от 30.08.2018г. настъпило по вина на ответника на път I – 9 (Варна – Каварна), в посока Каварна, при което е загинал Е. Й. К., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.08.2025г. до окончателно изплащане за задължението.

С доклада по делото е разпределена доказателствената тежест между страните и в тежест на ищеца е възложено да докаже настъпването на описаното в исковата молба ПТП по вина на ответника; осъждането на ищеца с влезли в законна сила съдебни решения да изплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на 150 000 лева на Ш. М.; участието на ответника като трето лице помагач в съдебните производства, в които е присъдено обезщетението, както и изплащането на определеното от съда обезщетение по описания в исковата молба начин.

От събраните в производството доказателства се установяват наличието на всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск.

Ответникът Д. В. В. е осъден с влязла в сила присъда за причиняването по непредпазливост при ПТП на Е. Й. К., син на Ш. Я. М..

Към момента на настъпване на произшествието по отношение на управляваното от ответника МПС не е имало сключен и действащ договор по 4 задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което и ищецът в настоящето производство е осъден да заплати на Ш.

Я. М. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на Е. Й. К. в размер на 150 000 лева, определен с окончателното решение на ВКС. Сумата е изплатена с три платежни нареждания, след излизане на решенията на всяка от съдебните инстанции и частичното им влизане в сила в периода от 01.10.2020г. до 21.06.2022г. Ответникът в настоящето производство е конституиран като трето лице- помагач в делото по предявените от Ш. Я. М. срещу Гаранционен фонд искове и съгласно чл.223, ал.1 ГПК постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна.

Възражението на ответника за изтекла погасителна давност се явява процесуално допустимо и своевременно направено, но неоснователно.

Съгласно чл.378, ал.5 КЗ регресните и суброгационни искове се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане от страна на застрахователя по имуществена застраховка или от страна на причинителя на вредата. В случая, исковата молба е подадена 21.08.2025г., преди изтичане на срока по чл.378, ал.5 КЗ, считано от първото извършено в полза на Ш. Я. М. плащане – 01.10.2020г.

По изложените съображения исковата претенция се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.

В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на евровата равностойност на внесената държавна такса от 6000 лева и юрисконсулстко възнаграждение в размер на 150 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. В. В., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *** и адрес *** сумата от 76 693,78 евро / седемдесети шест хиляди шестстотин деветдесет и три евро и седемдесет и осем цента/, с левова равностойност 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляваща изплатено обезщетение за претърпените от Ш. Я. М. неимуществени вреди, които са в пряка връзка с ПТП от 30.08.2018г. настъпило по вина на ответника на път I – 9 (Варна – Каварна), в посока Каварна, при което е загинал Е. Й. К., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.08.2025г. до окончателно изплащане за задължението.