Определение № 34 от 20.01.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34 гр. Смолян, 20.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500001 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:.

Производството е по 274-279 във вр. с чл.83 ГПК.

С определение № 222/20.12.2024 г. по гр.дело № 207/2024 г.

Чепеларският районен съд ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на ищеца по делото К. Г. Т. за освобождаване от заплащане на предварително дължимата държавна такса, както и за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по г.д. № 207/2024 г. на РС - Чепеларе.

Срещу това определение е подадена допустима частна жалба от К. Г. Т. с искане да бъде отменено и да бъде уважена молбата му за освобождаване от внасянето на държавна такса и за предоставяне на правна помощ.

На посочения като ответник по иска – М. А. М., не е връчван препис от частната жалба, тъй като все още не му е връчен и препис от исковата молба, чиято редовност е свързана с настоящия спор.

Съдът установява следното:

Настоящият частен жалбоподател К. Т., с постоянен адрес в гр.E., предявява частичен иск за осъждане на ответника М. А. М., с постоянен адрес също в гр.E., да му заплати на осн.чл.45 във вр. с чл.3 ГПК обезщетение за неимуществени вреди - подробно описани отрицателни емоции, в размер на 1

1 300 лв., от общо 1 900 лв., със законната лихва от завеждане на делото.

Изложено е в исковата молба, че вредите са настъпили в резултат на неизпълнение от ответника, който е главен длъжник и кредитополучател по договор за потребителски кредит№ *******/12.06.2015 г. с „ПИБ“ АД, на задълженията му по същия договор, заради което спрямо ищеца, като поръчител по договора, са предприети принудителни действия за събиране на тези вземания – запор от 13.12.2021 г. на вземанията по неговите банкови сметки, наложени по изп.дело № 581/2021 г. по описа на ЧСИ И. Ц. с рег.№ *** в КЧСИ, насрочен е опис на движими вещи в жилището, в което живее; предприети са действия от взискателя и да се наложат възбрани и опис на недвижимо имущество, което е собственост на ищцовата майка. Твърди се още, че друго вредоносно бездействие на ответника М. е непредставянето от него пред заповедния съд по ч.гр.дело № 522/2021 г. на Районен съд-В. Т. в срока по чл.414 ГПК на документ, с който на осн.чл.88, ал.1 ЗЗД е развалил същия договор за потребителски кредит с банката през месец май 2016 г. Това разваляне не е оспорено от банката по гр.дело № 3281/2022 г. на Районен съд– В. Т./все още висящо по иск по чл.422, ал.1 ГПК.

В исковата молба е изложено и искане ищецът да бъде освободен от внасянето на предварително дължимата държавна такса; както и да му бъде предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство. Твърди се от ищеца, че по посоченото изп.дело от ЧСИ му е наложен запор на всички негови движими вещи и вземания.

Във връзка с това искане ищецът Т. представя копия от Актуална справка за пенсионер /за себе си/ към 01.09.2023 г. от НОИ за лична социална пенсия за инвалидност по чл.90а КСО от 307,07 лв. за периода 22.06.2022 г. – 01.06.2026 г.; заповед от 16.07.2024 г. с която от ДСП-гр.E. му се отпуска месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 ЗХУ от 78,90 лв. от 01.07.2024 г. до 30.06.2026 г., както и заповед от същата дата за прекратяване финансова подкрепа за него по т.3 от чл.70 ЗХУ, считано от 01.07.2024 г.; извлечение за периода от девет дни от 01.09.2024 г. до 09.09.2024 г. от негова разплащателна сметка в „Алианц Банк“, според което началното салдо е 4,99 лв., крайното – 0.00 лв. с преводно нареждане от него от 05.09.2024 г. за превод на 2, 64 лв. на осн.чл.69 НПОС.

С разпореждане № 357/09.09.2024 г. Чепеларският районен съд 2 оставя исковата молба без движение, като указва на ищеца К. Т., освен друго, да представи доказателство за внесена по сметка на същия съд държавна такса от 52 лв. на осн.чл.1 от ТДТССГПК. Препис от разпореждането е изпратен на ищеца Т. на посочения от него в исковата молба ел.адрес, както се вижда от извлечението на л.45 и доклада на л.47 от делото на РС. Резолирана е за даване ел.достъп и на негова молба от 09.09.2024 г., постъпила по ЕПЕП.

Тъй като от ищеца не е изпратено на съда потвърждение, че е получил препис от разпореждането на своя ел.адрес, препис от същото е изпратен и на физическия му адрес в гр.E. на 18.09.2024 г.

С определение № 162/25.09.2024 г. завърналият се от отпуск по болест първоначален съдия-докладчик по делото, освен друго, отменя на осн.чл.253 ГПК разпореждането с № 357/09.09.2024 г. в частта, с която е указано на К. Т. да представи доказателство за внесена държавна такса от 52 лв., и му указва на осн.чл.101 ГПК, в едноседмичен срок от съобщението, да представи с писмена молба по делото декларация за семейно и материално положение и имуществено състояние, която да е изготвена и подписана лично от него, като декларира, че му е известна наказателната отговорност за деклариране на неверни обстоятелства по чл.313 НК, както и да обоснове с писмени доказателства искането си. Наред с това, ищецът е предупреден, че, при неизпълнение на указанията, молбата ще бъде оставена без уважение.

Това разпореждане е изпратено на ищеца както на посочения от него ел.адрес, така и на физическия му адрес в гр.E., тъй като не е върнал на съда потвърждение, че е получил разпореждането на ел.адрес. От РС-E. съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че адресът в гр.E. е посетен многократно на посочени в него 6 дати, като адресатът отсъства и на адреса няма лице, което да получи съобщението. Адресатът не се обажда и на личния си телефон *******. След изготвяне на справка за постоянен и настоящ адрес по НБД, от която е видно, че съвпадат с посочения в исковата молба, е разпоредено връчването по реда на чл.47 ГПК. Видно от съобщението на л.62 от делото на РС, на 25.10.2024 г. на ищеца К. Т. е връчен препис от определение № 162/25.09.2024 г., но същият отказва да го получи, което е удостоверено с подписа на призовкаря от РС-E.. РС-Чепеларе приема, че препис от определението е редовно връчен на ищеца К. Т. на осн.чл.44, ал.1, изр.последно ГПК.

3

Съгласно разпечатката от Регистъра на адвокатите в

Адвокатска колегия-В. Т. на л.72 и 73 от делото на РС, ищецът К. Т. е адвокат в същата колегия с първоначално вписване от 14.01.2010 г., като актуалното му състояние към 02.12.2024 г. е, че е лишен от права. Според извършената към 20.01.2025 г. от въззивния съд служебна справка в Регистъра на адвокатите към Адвокатска колегия-В. Т., ищецът все още е лишен от права като адвокат, като не е ясно основанието за това.

Ищецът не е представил декларация за семейно и материално положение и имуществено състояние нито пред РС-Чепеларе, нито пред настоящата инстанция.

С частната жалба е представил ЕР на НЕЛК № 91755 от

22.08.2024 г., с което се отменя решение на ТЕЛК и се връща за ново освидетелстване; заповед на директора на ДСП-E. от 11.09.2024 г., с която се прекратява, поради същото решение на НЕЛК, месечната финансова подкрепа за ищеца по чл.70, т.2 ЗХУ, считано от 01.09.2024 г.; разпореждане от 10.09.2024 г., с което на основание същото решение на НЕЛК и чл.95, ал.1, т.6 КСО се спира от 02.09.2024 г. личната социална пенсия за инвалидност на ищеца; писмо от ТП на НОИ-В. Т. от 24.10.2024 г., че не са изплащани на ищеца за периода от 01.01.2023 г. до 23.10.2024 г. обезщетения за безработица и временна неработоспособност, с удостоверение от 21.10.2024 г. за получен от ищеца доход от пенсия/и и добавки за времето от м.януари 2023 г. до м.октомври 2024 г., с месечна пенсия от 387,30 лв. за тези месеци, с изключение на месеците юни-октомври 2024 г., в които размерът е различен – съответно 167,83 лв., 463,83 лв., 307,07 лв., 304.43 лв. и 0.00 лв. за м.октомври 2024 г.; писмо от 13.02.2024 г. от ТП на НОИ-В. Т. до ищеца, с което в крайна сметка му се съобщава, освен друго, че, след влизане в сила на ново ЕР на ТЕЛК, на която е върнато предходното от НЕЛК, и решение на медицинската комисия, ще бъде преценено правото на пенсия на ищеца; копие от разпечатки от разчитане на рентгенографии на лява раменна става от 03.01.2020 г. и от 04.02.2020 г., с копия от самите графии, сочещи на фрактура на лявата раменна кост в областта на хирургичната шийка и съответно – на състояние след тази фрактура; копие от рецепта за медикамент без дата.

При това фактическо положение се налага извод, че обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането на К. Т.

4 да бъде освободен от заплащането на държавна такса, е правилно и следва да се потвърди. От представените от него доказателства не се установява да е налично условието на чл.83, ал.2 ГПК – физическото лице-ищец да няма достатъчно средства да заплати държавната такса от 52 лв. Законът в чл.83, ал.2, изр.второ ГПК изисква съдът по молбата за освобождаване да вземе предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.

Съдът е длъжен да прецени съвкупността от изброените обстоятелства, без да може да пренебрегне което и да е от тях. Именно в изпълнение на това задължение РС-Чепеларе иска от ищеца да представи декларацията по т.2 на ал.2 от чл.83 ГПК, и, при непредставянето и, прави обоснования извод, че не е установено К. Т. да не разполага с достатъчно средства да заплати държавната такса от 52 лв.

Представените документи сочат, че здравословното състояние на ищеца, макар да е на възраст от 42 години, не е добро - страда от декомпенсирана чернодробна цироза с варици на хранопровода и портална гастропатия, вследствие хроничен етилизъм; че е получавал добавки по ЗХУ и лична социална пенсия за инвалидност по чл.90а КСО, която е спряна от 02.09.2024 г. до произнасяне с ново решение от ТЕЛК; че през 2020 г. е претърпял счупване на лявата ръка; че към 30.10.2023 г., от когато е удостоверението на гърба на л.21 от въззивното дело, има жива майка и брат, баща му е починал през 2017 г., няма данни за съпруга и низходящи. За лишаването от права като адвокат може да се заключи, че е настъпило след 22.08.2024 г., тъй като към онзи момент, видно от извадката от ЕПЕП по гр.дело № 1768/2024 г. на Районен съд-Горна Оряховица, ищецът е адвокатпълномощник на ищцата по онова дело. Това означава също така, че, макар да е лице с трайно намалена работоспособност, ищецът не е спрял да упражнява адвокатската си професия до 22 август 2024 г., което води до извод, че е получавал и доходи от нея. От данните в събраните документи не може да се направи извод, че ищецът няма спестявания, не получава доходи например от отдаване под наем на имоти и вещи; че понастоящем няма член на семейството му, който да има достатъчно доходи и да подпомага ищеца. След като К. Т. не прави елементарното и бързо действие - да представи декларация за своето имуществено състояние, а изразходва време и усилия да събира и 5 представя редица други доказателства, да формулира пространна частна жалба, се налага извод, че имущественото му състояние позволява плащането на държавната такса.

Не е налице никаква дискриминация по отношение на ищеца, още по-малко - поради положението му на лице с увреждане. Няма доказателства спрямо него да са прилагани изисквания, които да не са прилагани спрямо други ищци-физически лица или да са му отказани възможности, които са дадени на други лица като него. Напротив, в съответствие именно с изискването на ГПК, съдът му е указал да представи декларация за имущественото си състояние, чието представяне не се вижда да представлява каквато и да е трудност. Само по себе си, положението на ищеца на лице с увреждане, не го поставя автоматично в невъзможност да плати държавната такса, защото законът не предвижда подобна последица.

На ищеца е осигурен напълно ефективен достъп до правосъдие по смисъла по чл.67, ал.1 ЗХУ, наравно с всички останали, като подаването от него на декларация по чл.83, ал.2 ГПК не би могло да го изложи на риск от бедност или маргинализация.