Решение № 8277 от 19.07.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8277 гр. София, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20211110144218 по описа за 2021 година

Производството е по реда чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба вх. № 33232 от 28.07.2021 г., подадена от В.

Г. М., ЕГН **********, гр. София, кв. Димитър Миленков № 35, със съдебен адрес: гр.

Варна, ж.к. Победа, бл. 8, вх.В, ап. 44, чрез адвокат М.М., срещу . ***, представлявана от кмета ., със съдебен адрес: гр.София, ***, ел. поща: [email protected], с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване по отношение на ответника, че ищцата е собственик на недвижим поземлен имот с идентификатор *** с площ 382 кв.м., находящ се в гр. София, . село Бусманци, район Искър, кв. Димитър Милинков № 35, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда с ивентификатор *** и с площ от 74 кв. м. и друга жилищна сграда без идентификатор с площ от 16 кв.м., на основание наследство и давностно владение.

В исковата молба ищцовата страна твърди, че е собственик по наследство и давностно владение на процесния недвижим имот, като имотът е придобит от бабата на ищцата ., с договор за покупко-продажба на недвижим покрит имот, която е закупила същия в съсобственост при равни квоти с ., от 07.05.1963 г. Сочи, че в разписния лист към кадастралната карта при вписване на собствениците на имотите е пропуснато името на втората собственичка, а срещу името Траян П.Г. е записан като единствен собственик на цялата квадратура на имота от 800 кв.м. Сочи, че имотът е бил доброволно разделен между двамата, като всеки от тях със своето семейство е стопанисвал, ползвал и владял своята половинка от имота в сговор и разбирателство с много добри междусъседски отношения.

Твърди, че към момента ищцата като наследник на баба си В. не притежавала друг документ за собственост, поради което започнала процедура пред нотариус по реда на чл.

1

587 от ГПК. При снабдяване с документи за имота, установили, че Столична община е присвоила с Акт за общинска собственост № 2281/б№ 43, том XLVIII, рег. 20159, дело 14944 от АВ – София имота на ищцата. Твърди, че с този акт се посяга на частната й собственост, тъй като семейството на ищцата е владяло имота, откакто бил закупен през 1963 г. без прекъсване, без спорове за собственост, без претенции от трети лица. Сочи, че имотът не е отчуждаван или прехвърлян на трети лица. Счита, че имотът е неправилно актуван като общински. Сочи, че е получила две противоречиви становища по повод искане до Кмета на Район Искър и Кмета на Столична община. Първият застъпил становището за отписване на процесния имот от регистъра на общинска собственост, а заместник-кметът на Столична община издал заповед за отказ от деактуване на неправилно актувания като общинска собственост имот. Моли съда да уважи иска и да й присъди направените разноски.

Ответната страна Столична община е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспорва исковата претенция като недопустима и като неоснователна.

Развива подробни доводи за неоснователност на иска. Моли съда да остави без разглеждане исковата молба, като недопустима, а при евентуалност да я отхвърли, като неоснователна и да им присъди разноски.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

По делото е прието като писмено доказателство копие от Договор за покупкопродажба на недвижим покрит имот от 07.05.1953 г., с който .в продава на . и ., собствения си недвижим имот, състоящ се от 800 /осемстотин/ квадратни метра нерегулирано място, съставляващо част от нива, цялата от около 3,5 /три и половина/ декара, находяща се в землището на дело Бусманци в местност „Селище“ при съседи за цялата нива: ., заедно със застроената в него паянтова постройка, построена направо върху земята и състояща се от стая, кухня и барака с три отделения, за цена от 1 300 лева, платена поравно от купувачите.

Договорът е съставен в обикновена писмена форма.

Представено е заверено копие на удостоверение за наследници с изх. №ККЛ19-86 от 27.08.2019 г. за наследниците на ., починала на 28.03.2000 г. със семейно положение – вдовица. Видно от представеното удостоверение, наследници по закон са сина й ., починал на 19.05.2004 г. и наследниците на починалия на 05.12.1997 г. син .: ищцата В. Г. М. – дъщеря; В. – дъщеря, починала на 18.03.2013 г. и оставила за наследници трите си дъщери: ., починал на 18.03.2013 г.

По делото е представено и копие от Разписен лист към проект за дворищните регулации на пол. № 6,7,8 в кв. Д. Миленков, видно от който за имот с пл. № 47 липсват вписани данни относно собствеността, а за имот с пл. № 48 като собственик е записан Траян Георгиев, по силата на договор от 07.05.1963 г. за 800 кв. м.

Представено е удостоверение от ГИС – София с изх. № 94-004212/05.11.2020 г., видно от което „Географска информационна система – София“ ЕООД удостоверява, че по наличните данни на кадастралните и регулационните планова на СО, поземлен имот с 2 идентификатор *** от кадастралната карта на с. Бусманци, район Искър е идентичен с поземлен имот с пл. № 47, к. л. 557 от архивния кадастрален план, одобрен със Заповед №РД-17.1/10.07-2004 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, както и идентичен с поземлен имот с пл. № 47, к. л. 557 от стар кадастрален емисия 1986 г., както и идентичен с УПИ VI-47, кв. 4 от действащ ПРЗ за м. „Кв. Димитър Миленков“, одобрен с Решение № 16 от Протокол № 75/22.01.2015 г. на СОС. Към удостоверението, издадено от ГИС – София е приложена комбинирана скица за пълна или частична идентичност на поземлен имот с пл. номер 47.

Представена е скица на поземлен имот № 15-118115-06.02.2020 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. София за поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Бусманци, район Искър, кв. Димитър Миленков № 35 с площ от 382 кв. м., видно от която като собственик на имота е посочена Столична община – Район Искър, въз основа на Акт за общинска собственост № 43, том XLVIII, рег. № 20159, дело 14944 от 08.04.2019 г., издаден от Служба по вписванията – гр. София. Представена е и скица на сграда № 15-118100-06.02.2020 г. с идентификатор *** със същия адрес, застроена в поземлен имот с идентификатор *** и със застроена площ 74 кв. м., като собственик на сградата отново е посочена Столична община.

Представена е по делото молба от ищца до нотариус за иницииране на производство по чл. 587 ГПК и снабдяване с титул за собственост, видно от което ищцата декларира правото си на собственост върху процесния имот.

Видно от представения Акт № 2281 за частна общинска собственост, съставен на 24.01.2019 г. на правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС, поземлен имот с идентификатор *** с площ от 382 кв. м., представляващ УПИ VI-47, кв. 4 по ПУП м. св. Димитър Миленков, одобрен с Решение № 16 по Протокол №75/22.01.2015 г. на СОС, ведно с изградената в имота сграда с идентификатор *** с площ от 74 кв. м., отразени в одобрената кадастрална карта от кадастралните регистри на гр. София със Заповед № РД-1828/03.04.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи 07106.1432, ***, ***, *** е собственост на Столична община.

Представена по делото е и заповед № СОА21-РД57-16/16.04.2021 г. на кмета на . чрез А. ., в качеството и на заместник по силата на заповед за заместване, с която е отказано отписване от актовите книги за общинска собстевност недвижим имот, за който е съставен АОС № 2281/24.01.2019 г. на СО – Район „Искър“, представляващ процесния имот, инициирано от ищеца В. Г. М.. Изложени са мотиви, че отказът е постановен поради липсващ документ, обективиращ правото на собственост на заявителя, доколкото представеният договор за покупко-продажба от 07.05.1953 г. не е сключен в изискуемата от закона форма – нотариален акт.

Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Гълъбова и свидетеля Трайков. От разпита на свидетелката Гълъбова се установява, че в последните 35 години наследодателката на ищцата – баба

В. е владяла спокойно и необезпокоявано половината от място в общ размер около 850 кв. м., като твърди, че баба В., заедно със 3 сестра си – Верка и дядо Траян - съпруг на третата сестра, са закупили заедно мястото, като не познава праводателя – Г. Г. Свидетелят Трайков твърди, че имотът на двете сестри е около 1 200 кв. м., като в него има построени много бараки. Помагал е на наследодателката на ищцата – Б. В. да си построи стаите и бараките. Твърди, че дворното място е преградено с тухлена ограда, като между дядо Трайчо – съпруг на сестрата на баба В. и самата баба В. не е имало спор за собственост. Обяснява, че когато се застане с лице към имотите, зад него е улица, в лявата страна до трафопоста е имот на Трайчо, а в дясната част, която е по-малко застроена, е на баба В. Не познава и не помни праводателя на наследодателката – Г. Г.

По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, от която се установява, че имоти с пл. № 47 и № 48, к.л. № 557 с идентификатори в КККР *** и ***, представляващи УПИ VI-47 и УПИ VIII-48, кв. 4 от рег. план на м. „Димитър Миленков“, са части от имота от 800 кв. м. (758 кв. м. графична площ) от цялото нива от ок. 3 500 кв. м. в м. „Селище“, закупен с Договор за покупкопродажба от 07.05.1963 г. от . и ..

Други относими доказателства не са представени по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

При така предявената искова претенция по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване правото на собственост на ищеца, в негова доказателствена тежест е да установи по делото качеството си на наследник на ., придобиването на процесния имот от наследодателя й чрез описания в исковата молба договор за покупко-продажба; наличието на изтекла погасителна давност в полза на ищцата, както и всички останали факти и обстоятелства, на които основава исковите си претенции.

Видно от приетия като доказателство по делото акт за общинска собственост № 2281/24.01.2019 г. за процесния имот, като правно основание за издаването му е посочено чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС. Фактът на актуването на имотите като държавни или общински не ги прави такива, защото актуването няма конститутивно действие, а само декларативно - чл.

5, ал.3 от ЗОС и чл. 5, ал.3 от ЗДС. Тези актове обаче, веднъж съставени, се ползват с т.нар. материална доказателствена сила до установяване на противното и то само в образувано исково производство, защото са официални свидетелстващи документи, на които самият закон придава такава сила с оборима презумпция - чл. 5, ал.2 от ЗОС, чл. 38, ал.2 от ППЗОС, чл. 5, ал.2 от ЗДС, чл. 158, ал.1.

Действително актовете за държавна или общинска собственост, нямат конститутивно действие и тяхното съставяне не е основание за придобиване правото на собственост, но същите имат констативен характер относно посочените факти, от които произтича правото на собственост на държавата или общината.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗС в първоначалната му редакция /ДВ, бр. 92/1951 г./, държавата става собственик на имотите, които придобива по силата на законите, а така също 4 и на имотите, които нямат друг собственик. С чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС, в първоначалната му редакция, ДВ, бр. 44/1996 г., общинска собственост стават и "недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен". Тъй като общината не може да докаже отрицателния факт, че даден имот не е имал друг собственик към момента на актуването, в тежест на този, който оспорва констатациите в акта за държавна, респ. за общинска собственост, е да установи, че към момента на актуването имотът е имал собственик. Ако успее да докаже това, имотът не се придобива от държавата, респ. от общината, и за него не действа забраната за придобиване по давност, установена с нормата на чл. 86 от ЗС, във всичките й редакции и не се прилага § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността.