Определение № 1127 от 16.09.2021, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1127 гр. Бургас , 16.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева

Върбанова

КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Въззивно частно гражданско дело № 20212100501554 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, представлявано от Виолина Маринова Спасова и Юрий Благоев Генов, чрез пълномощника си Христина Красимирова Димитова.

Обжалвано като незаконосъобразно е Определение № 74 от 05.07.2021 г. по гр. д. № 146/2021 г. по описа на Районен съд Царево, с което на основание чл. 248, ал. 1 ГПК е допълнено в частта за разноските, като е присъдена сумата в размер на 900 лв. представляваща разноски за адвокатски хонорар, Определение №51 от 27.05.2021 г. по същото гражданско дело, с което исковото производство е прекратено, поради недопустимост на иска.

Последният е предявен с искова молба постъпила от Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616 срещу „Мепс“ ЕООД, ЕИК 204295048 и А.Д.Д., ЕГН ********** и е с правна квалификация чл. 440, ал. 1 ГПК.

В жалбата се твърди, че по делото не са представени доказателства за реално заплащане на адвокатски хонорар и поради това не би следвало да бъдат присъждани. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В законовия срок по не е постъпил отговор от „Мепс“ ЕООД и А.Д.Д..

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в срок и срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл.

248, ал. 3, изр. второ ГПК

1

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди данните по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на обжалване в настоящото производство е определение по чл.

248, ал. 1 ГПК. Първоинстанцинният съд е прекратил делото с определение, което слага край на исковото производство, но от своя страна с него също както с решението се присъждат разноските сторени от ответника на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Ако с този акт не бъдат присъдени процесуално допустимо поискани и доказани съдебно-деловодни разноски, за които е предоставен списък по чл. 80 ГПК, ще е налице основание за допълването му.

Въпреки, че в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК се говори за допълване на решение, няма съмнение, че и определение за прекратяване на производството също подлежи на допълване ако първоинстанционният съд пропусне да се произнесе по искането за разноски. Така приема и върховната съдебна инстанция в Определение №344/25.07.2012 по дело №277/2012 на ВКС, ГК, II г.о.

Не е основателно твърдението в жалбата, че плащането на адвокатското възнаграждение не е доказано и липсва доказателство за това. Видно от л. 46 от делото пред Окръжен съд – Бургас и л. 47 от делото пред Районен съд – Царево, своевременно е представено неоспорено копие от договор за процесуално представителство, в който е записано – в чл. 2, че „възнаграждението е 900 лв. и е платено при подписване на самия договор“.

Видно документът е подписан от органния представител на „Мепс“ ЕООД – М. А. Н.Л.. Следователно документът върху, който е обективиран договорът за правна услуга има характер на разписка по смисъла на чл. 77 ЗЗД и доказва реалното изплащане на адвокатското възнаграждение. Определението на съда съответства на приетото в т. 9 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като списъкът по чл. 80 ГПК е бил своевременно представен в съответната инстанция.

Направеното в жалбата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява недопустимо и то не може да бъде разгледано в настоящото производство, защото е преклудирано. Когато съответната страна иска изменение на вече определените от съда разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, понеже счита, че то е прекомерно, е налице съчетаване по време на две процесуални действия на страната - искане за изменение на присъдените разноски и възражение за прекомерност.

Тълкуването на нормите на чл. 78, чл. 80 и чл. 248 ГПК налага извода, че искането за присъждане на разноски от едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно обвързани, а така поначало и процесуалноправно обвързани по време. Срокът в нормата на чл. 80 ГПК касае не само искането на страната за присъждане на 2 разноски, а всички искания на страните във връзка със спора по разноските, който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на делото.

Когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството преди то да бъде прекратено, то тя не може да го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 ГПК. Така е прието в Определение № 36 от 26.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5936/2014 г., I г. о., ГК и др.

По изложените съображения, Бургаски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 74 от 05.07.2021 г. по гр. д. № 146/2021 г. по описа на Районен съд Царево.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3