Решение № 87 от 18.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Пазарджик, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА при участието на секретаря Петя Кр. Борисова в присъствието на прокурора С. Д. П. като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20245200500119 по описа за 2024 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.№364 по описа за 2022 година е осъдена Прокуратурата на Република България, гр.

София, бул. „Витоша“ 2 да заплати на С. В. К., с ЕГН **********, с настоящ адрес: град Велинград, ул. „Никола Вапцаров” № 45, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 3500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление, за което досъдебно производство № 367 ЗМ 482/2019г., по описа на РУ Велинград и № 1054/2019г., по описа на Районна прокуратура Пазарджик, Териториално отделение Велинград, е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.2 от НПК с Постановление от 17.02.2021 г. , поради това, че обвинението не е доказано, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска-25.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъдена е Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.

„Витоша“ 2 да заплати на С. В. К., с ЕГН **********, с настоящ адрес: град Велинград, ул. „Никола Вапцаров” №45, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК 1 сумата 7 лв., представляваща разноски в производството.

Осъдена е Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.

„Витоша“ 2 да заплати на адв. С. Й. М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 560 лв., представляваща разноски в производството.

С решение по реда на чл.247 ал.1 от ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка , като съдът се е произнесъл с като е отхвърлил иска до размер на 5000 лева ,в какъвто е предявен.

Така постановеното решение е обжалвано от Прокуратурата на Република България ,чрез представител на Районна прокуратура Пазарджик в осъдителната му част.

Излагат се оплаквания , че решението в осъдителната част срещу Прокуратурата на Република България е неправилно, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушаване на процесуални правила и необоснованост.

Въпреки обективната отговорност по ЗОДОВ, в конкретния случай прокуратурата действала законосъобразно и съобразно правомощията си, вменени й с Конституцията на Република България, Закона за съдебната власт и Наказателно - процесуалния кодекс.

Вредите, които претендира С. В. К. не били доказани по основание, по размер, и като пряка последица от действията на Прокуратурата на Република България.

За реализиране на отговорността по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, се изисквало освен наличието на обвинение, и образуваното наказателно производство да бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, тоест наказателното производство да е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, от НПК, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, или да е прекратено поради това че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано, тоест да е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.24, ал.1, т.3 и т.2 от НПК. В случая наказателното производство, водено срещу ищеца С. В. К. било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК - че обвинението не е доказано.

2

Не било установено наличието на действително претърпени вреди, доколкото изложеното от ищеца представлявало по - скоро негови субективни възприятия, а не реално настъпили неимуществени вреди, а и освен това описвали едно нормално съС.ие на негативни преживявания, които всяко едно лице, спрямо което се води наказателно производство би имало и които не следвало да се вменяват в отговорност на прокуратурата. Липсвала и причинна връзка между твърдяното като неоснователно наказателно преследване и настъпилите вреди.

Не била доказана връзката на твърдените вреди с повдигнатото обвинение.

Наказателното производство приключило в разумен срок.

Повдигнатото обвинение не било за тежко умишлено престъпление,като била взета най-леката мярка за неотклонение. Нямало интензивно провеждани действия в производството.

Размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди бил завишен и не отговаря на принципа на справедливостта.

Присъденото обезщетение не съответствало на описанието на вредите, на съдебната практика в подобни случаи/включително и тази на ЕСПЧ/, на икономическия стандарт на живот в страната през последните години, при наличие на масова безработица, липса на средства в бюджета и т.н.

Според съдебната практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди бил свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 от ЗЗД, като справедливостта не се възприема като абстрактно понятие, а се извежда от преценката за конкретните обстоятелства. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от значение било как обвинението в извършване на престъпление се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения.

Присъденото обезщетение било завишено и не било съобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и с трайната съдебна практика.

Изложени са доводи и относно прекомерност на разноските.

Подържа се още ,че Прокуратурата на Република България би следвало също да бъде освободена от отговорност и смисъла на чл.5, ал.1 от 3

ЗОДОВ, или най - малкото е приложим чл.5, ЗОДОВ, тъй като ищеца допринесъл и е станал причина за воденото производство срещу него.

Молят решението да бъде отменено и иска отхвърлен , евентуално – да бъде намален размера на обезщетението.

С определение от 16.01.2024 година , съдът е оставил без уважение молбата по чл.248 от ГПК , инкорпорирана във въззивната жалба.

Постановеното решение по реда на л.247 от ГПК и определението по чл.248 от ГПК не са обжалвани.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца К. ,чрез процесуалния му представител адв. М..

Счита за неоснователни доводите ,че Прокуратурата на РБ не следва да носи отговорност , тъй като производството е прекратено на основание чл.

243, ал.1, т.2 от НПК .В Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. по тълк. д. № 3 / 2004 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, - т.7 било прието, че съответния правозащитен орган отговаря и в случаите, когато производството е прекратено поради недоказаност на обвинението, тоест това основание се приравнявало на липсата на извършено престъпление.

В константната практика на ВКС било прието, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени (така решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. дело № 273/2009 г., на ВКС, III ГО, решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр. дело № 1506/2009 г. на ВКС, IV ГО, и други). Поради това, при наличието на прекратено наказателно производство по повдигнато обвинение срещу К., за извършено престъпление, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди.

Приемат , че определения от съда размер на обезщетението от 3500 лв. е справедлив и съобразен и с икономическия стандарт на живот на гражданите. Тази сума представлявала около 5 минимални месечни възнаграждения установени за Р България, към момента на депозиране на отговора и на 3 минимални месечни възнаграждения към момента на провеждане на откритото съдебно заседание.

Производството продължило около една година и следвало да се отчете икономическия растеж, стандартът на живот и средностатистическите 4 показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта.

При привличането на ищеца като обвиняем била направена и криминалистическа регистрация, поради която той е търпял и унизително отношение в процеса на снемане на отпечатъци и фотографирането му с номер на престъпник, който да държи в ръцете си.

Подържа , че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Представителят на Прокуратурата на РБ подържа жалбата в съдебно заседание пред въззивната инстанция ,като не подържа доводите отонсоно приложението на чл.5 ал.1 и 2 от ЗОДОВ.

Съдът , като прецени валидността на решението и изцяло и допустимостта в обжалваната част ,за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:

В исковата си молба против Прокуратурата на Република България ищецът С. В. К. , представлява от адв. М. твърди, че на 15.01.2020 г., с Постановление на разследващ орган бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 367 ЗМ 482/2019г., по описа на РУ Велинград и № 1054/2019г., по описа на Районна прокуратура Велинград, за престъпление по чл. 290, ал.1 във връзка с чл. 20, ал.2 от НК. След привличането му за обвиняем не били извършвани никакви процесуално следствени действия с него и чрез привличането му била наложена една излишна процесуална принуда. На 17.02.2021г., Районна прокуратура Пазарджик, Териториално отделение Велинград, прекратила с Постановление наказателното производство на основание чл. 243, ал.1, т.2 от НПК. Счита ,че е налице хипотеза на привличане за обвиняем без изобщо да е имало данни за извършено престъпление.

През време на цялото производство , водено срещу него бил притеснен.

През целия си живот се стремял да бъде порядъчен, честен и добронамерен човек, но необяснимо за него попаднал в такава ситуация. За този неприятен инцидент научили във Велинград и понеже градът е малък се срамувал да се покаже.

Притеснявал се от околните. Отчуждил се от хората. Ограничени били 5 правата му, поради наложена мярка подписка и му било забранено да напуска местоживеенето си през времетраенето на досъдебното производство. Ищецът нямал криминални прояви и воденото срещу него наказателно производство влошило заболяването му - Неинсулинов захарен диабет Оценява търпените от нето неимуществени вреди на 5 000 /пет хиляди/ лева , поради което моли да бъде осъдена Прокуратурата на РБ да му заплати сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл. 290, ал.1 във връзка с чл. 20, ал.2 от НК., за което обвинение досъдебно производство № 367 ЗМ 482/2019г., по описа на РУ Велинград и № 1054/2019г., по описа на Районна прокуратура Пазарджик, Териториално отделение Велинград е прекратено на основание чл. 243, ал.

1,т.2 от НПК с Постановление от 17.02.2021г. Претендира законната лихва от предявяване на иска и разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ , чрез неин представител – прокурор в РП Пазарджик ,ТП Велинград.

Ответникът оспорва иска.

В исковата молба се съдържали единствено голословни твърдения за претърпени неимуществени вреди. Прокуратурата на Република България не носела отговорност за бездействие на ищеца по време на проведеното досъдебно производство, като неангажирането от негова страна на доказателства довело до привличането на ищеца в качеството му на обвиняем. Постановлението на РП Пазарджик, ТО-Велинград за прекратяване на наказателното производство от 17.02.2021Г не било обжалвано от ищеца, а прекратяването било на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК.

Изложени са доводи относно дължимостта на разноските.

Ответникът се позовава и на нормата на чл.5 от ЗОДОВ, като считат ,че ищецът сам , чрез действията си / бездействието си/ е довел до евентуалните увреждания, като не е сочил доказателства. Досъдебното производство било спирано няколко пъти по вина на обвиняемите ,които напускали страната ,въпреки взетата мярка.

Считат още ,че претендираното обезщетение е несправедливо.

Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните 6

, прие за установено следното:

Не е спорно по делото , установено е и от представените по делото доказателства , че с постановление от 15.01.2020 година гл. разследващ полицай при РУ Велинград по досъдебно производство № ЗМ 482/2019 година , пр.пр№1054/2019 година по описа на РП Велинград ищецът С. В. К. е привлечен като обвиняем за това ,че на 10.09.2019 година в съучастие като съизвършител с В. С.ов К. в качеството му на подбудител , като свидетел съзнателно и устно е потвърдил неистина пред съда по НОХД№517/2018 година, като деянието е квалифицирано като престъпление по чл.290 ал.1 от НК във връзка с чл.20 от НК , като за престъплението се предвижда наказание до 5 години.