Решение № 406 от 17.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Варна, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско дело № 20263100500077 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е въззивна жалба вх.№100341/02.12.2025г. от Д. С. Д., ЕГН **********, чрез адв. А., срещу решение №4086/14.11.2025г. по гр.д.

№20243110108872 по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище гр. София, иск на осн.чл.432, ал.1 и чл.497, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди на собствения му мотоциклет марка „Пиаджо Скипер“ с рег.№ ******, настъпили от застрахователно събитие пътно-транспортно произшествие на 05.10.2022 г. по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег.№ ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2024 г. до окончателното плащане на сумата, за горницата над 1420.00 лева до 3500.00 лева.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно по отношение размера на определеното застрахователно обезщетение. Твърди се, че съдът неправилно е определил стойността на запазените части като 60% от пазарната стойност на автомобила. Сочи се, че вещите лица категорично са заявили, че собственикът може да получи със сигурност от запазените части само сумата за предаването им на скрап в размер на 50 лв. Твърди се, че съдът е следвало да приспадне само тази стойност, която собственикът би получил със сигурност, а не стойността на хипотетично определените проценти на запазени части. Отправената към съда молба е за отмяна на решението и за уважаване на предявения иск. Отправя се искане за повторно изслушване на вещите лица по тройната САТЕ с цел изясняване на въпроса за стойността на запазените части.

В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна, чрез юрк. П.Н., с който жалбата се оспорва като неоснователна, като се 1 изразява становище за правилност и законосъобразност на решението. Не са формулирани доказателствени искания.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Предявени са пред първоинстанционния съд искове с правно основание чл.432 и чл.497, ал.1 КЗ от Д. С. Д., ЕГН ********** от град Варна срещу „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б за заплащане на сумата 3500.00 лева /след изменение на иска по реда на чл.214 ГПК/, представляваща дължимо обезщетение за имуществени вреди на собствения му мотоциклет марка „Пиаджо Скипер“ с рег.№ ******, настъпили от застрахователно събитие пътно-транспортно произшествие на 05.10.2022 г. в гр.Варна по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег.№ ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2024 г. до окончателното плащане на сумата. Твърди се в исковата молба, че на 05.10.2022г. в гр.Варна, ул. Петко Стайнов № 12, управлявайки собствения си мотоциклет марка „Пиаджо Скипер“ с рег.№ ******, ищецът бил блъснат от лек автомобил марка „Фолксваген голф“ с рег.№ ******, управляван от И.

Съгласно съставения констативен протокол с пострадали лица № 2061 вина за настъпилото ПТП има водачът на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег.№ ******, застрахован при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със срок на действие, считано от 11.10.2021г. до 10.10.2022г. След предявяване на претенцията към застрахователя бил извършен оглед и съставен протокол с описание на щетите. До момента не му било изплатено обезщетение. След извършено проучване е установил, че необходимата сума за отстраняване на щетите е 3000 лева.

С подадения отговор по чл.131 от ГПК ответникът „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и по размер. За безспорни между страните са приети наличието на действащ към датата на процесното ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество за л.а.

Фолксваген Голф, с рег. № ******, механизма за настъпване на имуществените щети на мотоциклет „Пиаджо Скипер“, с рег. № ******, както и че ищецът е завел извънсъдебна претенция, регистрирана като щета № 43080312201182 на 18.10.2022г. С оглед нанесените по мотоциклет „Пиаджо Скипер“, с рег. № ****** щети и предвид годината на първа регистрация на мотоциклета - 1996 г., е прието наличието на тотална щета, с оглед на което застрахователят е определил застрахователно обезщетение в размер на 637,50 лева при отчитане на 25% запазени части на мотоциклета. Поради липсата на удостоверение за прекратяването на регистрацията в КАТ, застрахователят е отказал заплащане на определеното застрахователно обезщетение, като е указал възможност за преразглеждане на отказа след представяне на надлежен документ за прекратяване на регистрация на мотоциклет „Пиаджо Скипер“, с рег. № ****** в КАТ. Счита, че определеното от „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД обезщетение е в необходимия размер за отстраняване на действителните вреди по процесния лек автомобил мотоциклет „Пиаджо Скипер“, с рег. № ****** в условията на тотална щета Признава иска до размер на 637,50 лева и го оспорва по размер за горницата над тази сума. Оспорва иска за лихва за забава като акцесорен на главния, доколкото неоснователността на главния иск води до 2 неоснователност на акцесорния. На самостоятелно основание оспорва иска за лихва за забава, тъй като застрахователя е действал добросъвестно и е бил препятстван да изпълни задължението си по доброволен ред, поради непредставяне на изискания от ищеца документ. В становище от 13.10.2025 г. по същество счита, че действителната пазарна цена на мотоциклета 3550 лева следва да се намали с 60 % запазени части с оглед избягване на неоснователно обогатяване.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които в случая са насочени срещу извода на първоинстанционния съд относно определяне размера на застрахователното обезщетение.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от представените писмени доказателства се установява наличието на договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество за л.а.

Фолксваген Голф, с рег. № ******. Не е спорно също и настъпването на застрахователно събитие на 05.10.2022г. с участието на л.а. „Рено Меган“ и мотоциклет „Пиаджо Скипер“, както и механизма на настъпване на имуществените щети на мотоциклет „Пиаджо Скипер“, описан в констативния протокол. Не се спори също и относно вида и броя на увредените детайли, констатирани в протокола за извършен оглед на МПС, съставен на 18.10.2022г. от служител на ответния застраховател, в който са описани увредените детайли.

Спорно е определянето на размера на дължимото застрахователно обезщетение.

С оглед установяване размера на дължимото обезщетение в хода на първоинстанционното производство са изготвени и приети първоначална и повторна съдебна автотехническа експертиза. В заключението си вещото лице по първоначалната експертиза е посочило ориентировъчна цена 617,28 лева, вкл. труд, боя и допълнителни материали, като е посочило, че от представителството на марката за България са заявили по негово запитване, че нови резервни части не могат да бъдат доставени поради възрастта на мотоциклета. Като средна пазарна цена на мотоциклета вещото лице е 3 определило 850 лв., определена въз основа на аналози – мотоциклети със сходен обем на ДВГ и мощност, поради липсата на идентичен мотоциклет с година на първа регистрация 1996г. в сайтовете за продажба на мотоциклети втора употреба.

Съгласно заключението по тричленната експертиза общата стойност на щетите на мотоциклета по средни пазарни цени към датата на събитието възлиза на 3443,54 лева, от които стойността на резервните части е 2117,42 лв.

/с оригинални части/, 1001,13 лв. стойност на труда, 257,04 лв. стойност на боя и материали, 67,95 лв. за ускорено сушене. Като средна пазарна цена на мотоциклета „Пиаджо Скипер“ на възраст 26 години и 7 месеца към датата на ПТП вещите лица са посочили 3550 лв. при цена в ново състояние 6550 лв.

Относно запазените части вещите лица са посочили, че представляват 60 – 65 % от цялото МПС, като изразяват становище, че трудно биха се реализирали на неорганизирания пазар поради възрастта и модела на конкретното МПС.

Във въззивното производство е допуснато повторно изслушване на вещите лица по тричленната САТЕ, от което се установява, че процентът запазени части е определен не въз основа на тяхната стойност, а като дял от всички части на МПС-то, както и че средната пазарна стойност е определена въз основа на откритите аналози с обявена цена от 1100 лв. до 6000 лв.

Съобразно трайната практика на ВКС при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по възстановителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 208 от КЗ /отм./, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. на КНФ.

Въз основа заключенията и по двете САТЕ следва да се приеме, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ, като дължимото обезщетение следва да се определи в размер на действителната стойност на вещта към момента на застрахователното събитие, но не повече от застрахователна сума.

Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени, съобразно нормата на чл. 429 КЗ във връзка с чл. 400, ал.1 КЗ във вр. с ал. 3, като последната изрично урежда, че когато между страните по застрахователен договор не е уговорено друго, обезщетението се дължи по действителна стойност на увреденото имущество. За такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е. по пазарната му стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал.2 от КЗ.

За установяване действителната стойност на увреденото имущество в хода на първоинстанционното производство са назначени и приети единична и тройна САТЕ. В заключението по единичната САТЕ вещото лице е посочило, че стойността на мотоциклета „Пиаджо Скипер“ към датата на застрахователното събитие е в размер на 850 лева, определена въз основа на аналози – мотоциклети със сходен обем на ДВГ и мощност, поради липсата на идентичен мотоциклет с година на първа регистрация 1996г. в сайтовете за 4 продажба на мотоциклети втора употреба.

В заключението по тройната САТЕ вещите лица са определили стойност на мотоциклета по средни пазарни цени към датата на ПТП в размер на 3550 лв. при цена в ново състояние 6550 лв. Видно от приложените към САТЕ извлечения за аналози са използвани пет обяви, четири от които са на стойност от 4500 лв. до 6000 лв., всички са регистрирани през м.09.2025г. и от тях не са видни други данни освен марка, модел, година на производство и пробег. Няма данни за обем на ДВГ, мощност, които са основни характеристики на МПС, но обща характеристика за четирите обяви е минималният пробег, който при тази възраст на МПС /повече от 25 години/ води до единствен извод, че МПС-то е практически неизползвано. Няма основание да се приеме, че процесното МПС е неизползвано, освен това при липсата на данни в обявите за обем на ДВГ и мощност настоящият състав счита, че изводът на вещите лица за определяне на средна пазарна стойност въз основа на тези обяви е необоснован и заключението не следва да се кредитира. Единствената обява, която може да се приеме като относима, е на стойност 1100 лв. за мотоциклет „Пиаджо Скипер“ със същата кубатура като процесния.