Решение № 929 от 09.12.2024, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 929 гр. Благоевград, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20231210102718 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба, подадена от И. Д.

Д., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. ** чрез адвокат Н. Л., против Община Благоевград, *** с адрес: Адрес : гр. ***, представлявано от кмета М. Б.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение ответника Община Благоевград, с ***, с административен адрес в гр. *** представлявана от Кмета на Община Благоевград, че И. Д. Д., ЕГН **********, е собственик, на основание давностно владение по смисъла на чл. 77, ал. 1, пр. второ ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС, на поземлен имот с идентификатор № ***, по кадастрална карта и кадастрални регистри в с. Бучино, с ЕКАТТЕ 07168, с номер по преходен план 24, квартал 13, парцел V, с площ от 663 кв.м, находящ се в а Бучино, община Благоевград, област Благоевград, предназначение : урбанизирана, с начин на трайно ползване : „ниско застрояване (до десет метра), при граници (съседи) : ***;

***, *** ***. Претендират се и сторените съдебни и деловодни разноски.

Твърди се, че от 1959 г. до настоящия момент, ищцата и нейното семейство владеят поземлен имот с идентификатор № ***, по кадастрална карта и кадастрални регистри в с. Бучино, с ЕКАТТЕ 07168, с номер по преходен план 24, квартал 13, парцел № V, с площ от 663 кв.м, находящ се в с. Бучино, община Благоевград, област Благоевград, предназначение: урбанизирана, с начин на трайно ползване: „ниско застрояване (до десет метра), при граници (съседи): ***; ***, *** ***, като процесният имот е индивидуализиран в Скица на поземлен имот № 15- 290914-17.03.2023 г.

Сочи се, че данъчната оценка на имота е 1557, 80 лева. Твърди се, че от 1959 г. до днес, ищцата и нейното семейството владеят съседния поземлен имот с идентификатор *** и прилежащата двуетажна къща, която е построена през 1959 година. Навежда се, че посоченият имот и двуетажната жилища сграда се владеят лично от ищцата от началото на 90- те години и същите са официално прехвърлени на ищцата от нейните родители - Д. С. Д. и Виктория Йосифова Д., съгласно два броя нотариални актове: Нотариален акт № 24, том I, pen № 568, дело № 24/ 2012 г. за покупко1 продажба на поземлен имот с идентификатор *** и Нотариален акт № 139, том I, per. № 4179, дело № 169/ 2000 г. за дарение на г-жа Д. на двуетажна жилищна сграда, изходяща се в поземлен имот с идентификатор ***. Според ищцата двуетажната къща е построена от нейният прадядо С. Д. в края на 50-те години, като от скицата се установява, че голяма част от постройката (4) към двуетажната къща, която е собственост на ищцата се ползва от нея, навлиза в процесния имот. Твърди, че от момента на построяване на къщата, прадядото С. Д. е оградил поземлен имот с идентификатор *** и процесния имот с идентификатор № *** с телена мрежа. Твърди се, че от 1959 г. до настоящия момент, ищцата и нейното семейството владеят поземлен имот с идентификатор *** и процесния имот с идентификатор № ***, с ясното съзнание, че и двата имота са тяхна собственост. Сочи, че г-жа Д., самостоятелно, владее процесния имот от началото на 1991 година до настоящия момент, поради което същата предприела действия по снабдяване с констативен нотариален акт, като през месец март 2023 г., Д. се снабдила с данъчна оценка и Скица на поземлен имот № 15290914-17.03.2023 г. Сочи се, че ищцата подала молба-декларация за признава на право на собственост върху процесния имот, чрез обстоятелствена проверка до нотариус Искра Кутева, чрез кмета на община Благоевград, като от отдел „Общинска собственост“ и било издадено удостоверение, в което било посочено, че за процесния имот има издаден Акт за държавна собственост (АДС) № 89/6.5.1985 г. Релевират се доводи, че процесният имот следва да се разглежда като частна държавна собственост съгласно чл. 2, ал, 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС), като в спорният акт не е било посочено основанието на правото на държавата, а само разпоредбата на чл. 77 от Наредбата за държавните имоти (НДИ). Сочи, че в чл. 77 НДИ не се урежда придобивен способ, а реда за актуване, отчитане и отписване на държавни недвижими имоти. Твърди се, че процесният имот се владее още от прадядото ищцата - С. Д. от края на 50-те години, като от 1959 г. до настоящия момент, никой не й е оспорвал владението на имота, като същите владеят имота с ясното съзнание, че е тяхна собственост. Твърди се, че ищцата, в самостоятелно качество, владее имотът от началото на 1991 година до настоящия момент, като имотът е ограден с телена ограда, която се поддържа от ищцата и в същият се отглеждат овошки (круши, кайсии, сливи). Твърди се, че от 1991 г. до настоящия момент, ищцата е стопанисвала, обработвала и облагородявала поземления имот, тоест същата е инвестирал в него, вярвайки, че той е нейна собственост, като трети лица не са имали претенции към процесния имот, респективно не са се противопоставяли на фактическото владение на имота от ищцата. Сочи се, че ищцата е демонстрирала по един явен и безусловен начин упражняването на фактическа власт върху поземления имот и намерението си да го държи като собственик, поради което владението на процесния имот от ищцата е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да държи вещта като своя собствена. Оттук се твърди, че ищцата е придобила правото на собственост върху спорния имот на основание давностно владение по смисъл на чл. 79, ал. 1 ЗС, предвид факта, че същият владее непрекъснато имота повече от 10 години, поради което през 2023г. ищцата започнала производство за снабдяване с нотариален акт за процесния имот, когато разбира, че същият е актуван като държавна частна собственост. Сочи се, че към настоящия момент не е издаван друг акт за процесния имот нито от Област Благоевград, нито от Община Благоевград.

С Разпореждане № 604/28.02.2024г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.

2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответника Община Благоевград е връчено на 29.02.2024 г. чрез Елица Стоянова - деловодител. Видно от материалите по делото в указания на 2 ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 29.03.2024 г. е депозиран писмен отговор от ответника, с който се иска от съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен. Оспорва се твърдението, че ищцата И. Д. е собственик на процесния поземлен имот. Претендират се сторените в производството разноски.

Твърди се в отговора на исковата молба, че Община Благоевград е собственик на претендирания имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост вр. с § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Сочи се, че със Заповед № 3005/24.12.1959 г. на Окръжен народен съвет - Благоевград е одобрен първият регулационен план за с. Бучино, в който процесният имот е отразен с планоснимачен номер № 24 и за него са отредени парцели V, VI, VII, VIII, IX, X, XI, XII, XIII, XIV, XV, XVI от кв. 7 и парцели I, II, III, IV, V, VI, VII, VIII, IX, X, XI, XII, XIII и XIV от кв. 13. Посочва се още, че със Заповед № РД-02-14-50/11.01.2000 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е одобрен кадастралният план на с. Бучино, в който процесният имот е отразен с планоснимачен номер № 97. Твърди се, че с Акт за държавна собственост № 89/06.05.1985 г. парцел V, от процесния имот с планоснимачен номер № 24, на основание ПМС № 1/1981 г. и чл. 77 от Наредбата за държавни имоти, е актуван като държавна собственост, като този имот е бил бивша собственост на АПК „Д. Б.“ и представлява незастроен жилищен парцел - земеделска земя.

Сочи се, че съгласно АДС № 89/06.05.1985 г. за парцел V от процесния имот с планоснимачен номер № 24 има отстъпено право на строеж на Д. Д. по силата на протокол на АПК. Поради предназначението на имота за жилищно застрояване, според предвижданията на РП от 1959 г. на с. Бучино, с който е извършена първичната регулация, се твърди, че имотът е бил със статут на дворно място и се счита държавен на основание Разпореждане № 404/28.10.1968г., изм. с ПМС № 1/07.01.1981 г. посочва се, че по силата на това разпореждане всички земи на АПК и другите селскостопански организации, попадащи в строителните граници на населените места, с изключение на парцелите в стопанските им дворове и необходимите за производствените им нужди, се предават безвъзмездно на Об НС, които могат да отстъпват върху тях право на строеж. В случай, че тези имоти не са застроени, се посочва, че подлежат на реституция по ЗСПЗЗ - чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, а ако не са заявени за възстановяване по ЗСПЗЗ - се считат общински на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Твърди се, че процесният имот е останал незастроен, поради което на основание Разпореждане № 404/28.10.1968 г., изм. с ПМС № 1/07.01.1981 г. и чл. 10, ал. 13 във вр. с чл.

19 от ЗСПЗЗ имотът е станал общински. По отношение периода на владение, който се твърди в исковата молба, а именно от 1959 г. до 1991 г. от наследодателите на ищцата и от 1991 г. до настоящия момент от ищцата се твърди, че за периода от 1959 до 1991 г. е действала забраната по чл. 86 от ЗС за придобиване по давност на имоти-държавна собственост. С § 6 от ПЗР на ЗМСМА / Обн., ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г., в сила от 17.09.1991 г./ е изменен чл. 6 ЗС като е предвидено, че става общинска собственост имуществото, предоставено на Общината със закон. Сочи се, че след 01.06.1996 г. с влизане в сила на Закона за държавната собственост на основание чл. 2, ал. 3 имотът е придобил статут на частна държавна собственост. С § 42 от ПЗР на Закона за Общинската собственост /Обн. ДВ бр. 92/05.11.1999 г. / тя е трансформирана в частна общинска собственост, за която е приложим мораториумът за придобиване по давност, въведен с § 1 на ЗИД на ЗС /ДВ бр.

105/2006 г. /, продължен до 31.12.2022 г. Твърди се, че придобивното основание по § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, с оглед естеството си, е по силата на закона и то се изразява в трансформация на собствеността от държавна в общинска, с оглед статута на имота, предназначението му и отреждането му за посочените в разпоредбата на този параграф нужди. Към датата 05.11.1999 г., когато тази разпоредба е била приета, територията, в обхвата на която се намирал спорният имот, съгласно предвижданията на РП на с. Бучино, одобрен със Заповед №3005/24.12.1959 г. на Окръжен народен съвет - Благоевград, се твърди, че е отредена за целите посочени в този параграф, а именно - за жилищно строителство, обществени и благоустройствени мероприятия на общината. Излага се, че с 3 приемане на Конституцията на НРБ от 1947 г., е премахната възможността общините да притежават право на собственост върху недвижими имоти и е извършено одържавяване на същите. Съобразно КРБ от 1947 г., имотите са били изключителна държавна собственост, изключени изцяло от гражданския оборот; държавни земи, които са били предоставяни за управление на държавни предприятия, учреждения, ТКЗС, обществени организации, частни лица и земи собственост на кооперациите или на частните физически или юридически лица.

В чл. 6 от ЗС в първата му редакция бр. 92/16.11.1951 г., а и в тази от 1991 г. /ДВ бр.

77/17.09.1991 г./ държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. Посочва се, че с приемането на § 42 ПЗР на ЗИДЗОС /ДВ бр. 96/5.11.1999 г./, тази държавна собственост е преминала в патримониума на Общината, като разпоредбата касае застроени и незастроени имоти, частна държавна собственост, които към момента на влизането й в сила, съгласно предвижданията на действащите към този момент подробни градоустройствени планове на населеното място, са отредени за жилищно строителство. При наличие на така предвидените в тази разпоредба условия, с влизането й в сила, т. е. по силата на този закон, се посочва, че настъпва трансформация на частната държавна собственост в частна общинска собственост за съответните имоти, предмет на същата. Сочи се, че от извадката от регулационния план на с.