Определение № 1818 от 11.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1818 гр. Варна, 11.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500704 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. чл. 130, ал. 3 от СК.

Образувано е по частна жалба вх. № 9534/02.04.2025 г., подадена от малолетната Р. Я. Я. с ЕГН **********, родена на 01.08.2013 г., действаща чрез нейната майка и законен представител Е. И. Е. с ЕГН **********, и от непълнолетния И. Я. Я. с ЕГН **********, роден на 23.11.2009 г., действащ със съгласието на неговата майка Е. И. Е., тримата с адрес: гр. Варна, ..., чрез адв. Л. Д. (надлежно упълномощена), срещу разпореждане № 10558/13.03.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 3065/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателите по чл. 130, ал. 3 от СК с искания съдът да им издаде разрешение да подадат молба за обявяване и вписване на оставеното за съхранение саморъчно завещание с вх. регистър № 7530/11.09.2023 г.

/завещания/ № 6/2023 г., в регистъра на саморъчните завещания, по описа на нотариус Ю... Д..., с рег. № 160, с район на действие РС – Д..., както и да бъдат издадени 2 броя съдебни удостоверения, с едно от които да се разреши сключването на евентуални договори за наем или аренда относно недвижимите имоти, а с другото да бъде предоставено на нотариуса за обявяване и вписване на завещанието.

В ж а л б а т а са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Жалбоподателите поддържат, че действията, за извършването на които е поискано съдебно разрешение, попадат в предметния обхват на чл. 130, ал. 3 от СК и мотивите на съда в обратна насока са неправилни. По-конкретно сочат, че е поискано разрешение за сключване на договори за наем и аренда на притежаваните от децата недвижими имоти за срок от 5 години, която продължителност на договора го характеризира като сделка на разпореждане, а не на управление, по арг. от чл. 229, ал. 2 от ЗЗД.

Отделно намират, че разпореждането на ВРС не е съобразено и с правото им по чл. 4а, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Считат, че отдаването на имотите под наем, респ.

1 аренда е в техен интерес, тъй като ще извличат финансова полза от вещите и няма да се налага да ги отчуждават. Намират, че няма пречка по реда на чл.

130, ал. 3 от СК съдът да извърши преценка дали искането за обявяване и вписване на саморъчно завещание, оставено за съхранение в архива на нотариус, е в интерес на детето, доколкото последното не извършва действието лично, а чрез законния си представител. В производството съдът следва да съпостави възможността на детето да увеличи активите си, ако е възможно да получи такива с обявяване и вписване на завещанието, със стойността на задълженията на наследодателя, каквато преценка призованият към наследяване извършва лично, ако е пълнолетен и дееспособен, преди да вземе решение дали да приеме наследството, да го приеме ли по опис или да се откаже от него. Считат, че разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от СК следва да бъде тълкувана разширително, тъй като съдебната санкция по тези ред цели охраняване интересите на детето. Позовават се и на съдебна практика в тази насока – определение № 180/30.10.2019 г. по ч.гр.д. № 3644/2019 г. на ВКС, I г.о.

С тези аргументи по същество молят за отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на друг акт, с който да бъдат издадени посочените в молбата два броя съдебни удостоверения за поисканите разрешения.

Предвид едностранния характер на производството по чл. 130, ал. 3 от СК, не е проведена процедура по размяна на книжа във връзка с частната жалба.

След преценка доводите на жалбоподателите и материалите по делото, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 279 във вр. чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – преграждащо разпореждане, което попада в хипотезата на чл. 279 във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, и от легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалването, поради което съдът приема жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. № 3065/2025 г. по описа на Районен съд Варна е образувано по молба с правно основание чл. 130, ал. 3 от СК, обективираща следните искания: 1.) да бъде дадено разрешение децата Р. Я. Я.

(малолетна) и И. Я. Я. (непълнолетен) да подадат молба за обявяване и вписване на оставеното за съхранение саморъчно завещание в вх. рег. № 7530/11.09.2023 г. /завещания/ № 6/2023 г. в регистъра на саморъчните завещания по описа на нотариус Ю... Д... с рег. № 160 и район на действие РСД..., за което е издадено удостоверение от 11.09.2023 г. от същия нотариус, както и 2.) да бъде дадено разрешение на всяко от децата Р. Я. Я. (малолетна) и И. Я. Я. (непълнолетен) да отдаде под наем (или аренда) притежаваните от него идеални части от посочени недвижими имоти на когото прецени, при цена и условия, каквито намери за добре, и за срок от шест години или до навършване на пълнолетие на двете деца.

В молбата са изложени твърдения, че молителите Р. Я. Я. и И. Я. Я. са наследници на И. Я. Димов, починал на 25.12.2024 г., явяващ се техен дядо, 2 родител на баща им Я. И.ов Я., починал преди него на 02.09.2024 г.

Наследодателят им И. Димов е оставил саморъчно завещание, предадено за пазене на нотариус Ю... Д... с рег. № 160 на НК. Молителите са поискали от нотариуса да бъде обявено и вписано завещанието, но същият е изискал от тях нарочно разрешение от РС-Варна да подадат молбата за обявяване и вписване на оставеното за съхранение завещание. Във връзка с второто искане е посочено, че молителите са придобили по наследство от баща си Я. Я., наред с трето негово дете (еднокръвна тяхна сестра), подробно описани 3 бр. недвижими имоти, придобити приживе от наследодателя им по силата на описани документи за собственост, както следва: 1.) ПИ с идентификатор № 6900.32.80, находящ се в с. С..., общ. Д..., м-ст „...“, представляващ нива с площ 44,991 дка, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66, том XII, рег. № ..., дело № 2110/05.12.2003 г.; 2.) 2/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор № ..., находящ се в с. С..., общ. Д..., м-ст „До дългите боища“, представляващ нива с площ 5,777 дка, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 99, том XI, рег. № 17927, дело № 1952/11.11.2003 г., както и 3.) СОС с идентификатор № ..., находящ се в гр. Варна, р-н „А...“, ул. „З...“, бл. 1б, вх. Б, ет. 4, ап. 14, с площ 83,94 кв.м, ведно с изби № 9 и № 9А, таванска стая № 1 и 4,57473 % ид.ч. от общите части на сградата, вкл. и правото на строеж, придобит с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 155, том VII, дело № 2377/09.03.1995 г.

Посочено е, че описаните земеделски земи са необработваеми, а апартаментът – необитаем, като за тях молителите имат регулярни разходи за данъци и режийни разноски. Наведени са съображения, че е в интерес на молителите да се разпоредят с имотите, като ги отдадат под аренда, респ. наем за срок от шест години или до навършване на пълнолетие на двамата, с което биха могли да реализират доходи от имотите без да ги отчуждават, а средствата да използват за покрИ.е на издръжката им, с която майка им трудно се справя сама. Изложено е също, че отдаването под наем на апартамента няма да наруши жилищните нужди на децата, тъй като те живеят в жилището на тяхната майка.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е оставил без разглеждане молбата като недопустима, тъй като посочените действия, за които се иска разрешение, не представляват разпореждане с имуществото на децата и не попадат в предметния обхват на нормата на чл. 130, ал. 3 от СК.

Разпореждането е частично неправилно.

Според чл. 130, ал. 3 от СК извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, според които подаването на молба по чл. 27, ал. 4 във вр. ал. 3 от СК за обявяване и вписване на оставеното за пазене при нотариус саморъчно завещание не представлява действие на разпореждане по смисъла на чл. 130, ал. 3 от СК и молбата в тази част е недопустима.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателите, че съдебното разрешение за тези действия е необходимо, понеже те съставляват конклудентно приемане на имуществото – предмет на завещанието. Според 3 чл. 61, ал. 2 от ЗН недееспособният може да приеме наследството само по опис, т.е. изрично, от което следва, че той не може да го приеме чрез конклудентни действия, защото не може да формира самостоятелна воля. До вписване в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН на приемането на наследството по опис, е налице незаето (вакантно) наследство и ненавършилото пълнолетие дете не се легитимира като носител на наследствените права и задължения, затова и не е материалноправно легитимирано да предявява иск за наследствени вземания и да отговаря по искове за наследствени задължения, нито да се разпорежда с наследствени права (мотиви към т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 23.01.2024 г. по тълк.дело № 1/2021 на ОСГК на ВКС).

Съдебната практика, на която се позовават жалбоподателите (определение № 180/30.10.2019 г. по ч.гр.д. № 3644/2019 г. на ВКС, I г.о.) е неприложима в случая, доколкото касае различна хипотеза относно приложението на чл. 130, ал. 3 от ГПК при отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие лице. Отделно от това изложените по този въпрос мотиви са преодолени впоследствие с цитираното Тълкувателно решение по тълк.дело № 1/2021 на ОСГК на ВКС, според което такъв отказ е недопустим.

По изложените съображения разпореждането на ВРС в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателите да им бъде дадено разрешение по реда на чл. 130, ал. 3 от СК да подадат молба за обявяване и вписване на посоченото саморъчно завещание, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Разпореждането е неправилно и подлежи на отмяна в останалата му част – с която е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателите да им бъде дадено разрешение да отдадат под наем (или аренда) притежаваните от всеки от тях идеални части от недвижими имоти за срок от шест години или до навършване на пълнолетие на двамата (непрецизно отразена в диспозитива като молба „за издаване на съдебно удостоверение, с което да се разреши сключването на евентуални договори за наем или аренда относно посочени в молбата недвижими имоти“).

В тази част молбата е допустима, тъй като посочените действия, за които се цели съдебно разрешение, попадат в приложното поле на чл. 130, ал.

3 от СК. В правната доктрина и в съдебната практика е възприето разбирането, че, макар да носи белезите на сделка на управление, сключеният за повече от три години наемен договор наподобява сделка на разпореждане, тъй като ограничава възможността на наемодателя да ползва отдадената под наем вещ през продължителен период от време. По тази причина законът признава правото за сключване на договор за наем със срок над три години единствено в полза на лицата, които притежават правомощия за разпореждане с вещта (така - решение № 75/24.07.2012 г. по т.д. № 194/2011 г. на ВКС, II т.о.). Това разбиране е приложимо и за арендния договор на земеделска земя, като няма пречка последната да бъде предмет и на договор за наем (съгласно Тълкувателно решение № 2 от 20.07.2017 г. по тълк.д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС).

След отмяната на разпореждането в обсъжданата му част делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по молбата, като същата бъде оставена без движение със съответни указания за отстраняване на допуснатите нередовности (вкл. за внасяне на държавна такса, представяне на становище 4 на ДСП-Варна и доказателства за приемане на наследството по опис от децата) и след отстраняване на нередовностите – за произнасяне по същество на искането.