Решение № 409 от 08.10.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. П., 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500418 по описа за 2024 година Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез представител на Районна прокуратура – П., срещу решението на П.ски районен съд от 26.04.2024 г., постановено по гр.д. № 7180/2023 г., в частта му, в която Прокуратурата на РБ е осъдена на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на Ц. Н. Л., от гр. П. с ЕГН **********, сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени и сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в следствие на повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление по чл.

227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, по което е оправдан с решение № 217/15.08.2023 по ВАНД № 451/2023 г. по описа на П.ски окръжен съд, влязло в законна сила на 15.08.2023., ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 15.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, както и в частта, в която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Ц. Н. Л. сумата от 1548,57 лв., представляваща направени деловодни разноски, съразмерно с уважената част на исковете.

С жалбата са наведени оплаквания, че изводът на първоинстанционния 1 съд за по-висок интензитет от средния /обичайния/ на конкретно търпените от ищеца вреди е необоснован, тъй като за него изначално не е съществувала възможност да бъде ангажирана наказателната му отговорност, а само административна такава по чл. 78а от НК, изразяваща се в налагане на административно наказание „глоба“ в размер от 1000 до 5000 лв.

Жалбоподателят счита, че присъденото обезщетение от 12 000 лв. се явява несързамерно високо спрямо обстоятелствата около конкретното обвинение и би довело до неоснователно обогатяване, а не до справедлива обезвреда на претърпените вреди. Счита също така, че наказателното дело не се е отличавало с висока сложност – нито правна, нито фактическа, поради което и обезщетението за имуществени вреди се явява прекомрено.

Въззивният жалбоподател претендира отмяната на първоинстанционното решение в обжалваната му част и отхвърляне изцяло или частично предявените искове за неимуществени и имуществени вреди.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от прокурор в Окръжна прокуратура – П..

Ответникът по въззивната жалба Ц. Н. Л. счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част чрез поцесуалния си представител адв. М. Б. от АК-П..

Становището е обосновано в представения писмен отговор на жалбата.

По допустимостта на въззивната жалба настоящият съдебен състав се е произнесъл с определението по чл. 267 ГПК от 12.06.2024 г.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, предвид следните съображения:

Не е спорно по делото, а е и видно от приложените писмени доказателства, че срещу ищеца Ц. Н. Л. е било образувано досъдебно производство ЗМ № 27/20 г. по описа на ОД на МВР – П., преписка № 4450/2019 г. по описа на Районна прокуратура – П. за престъпление по чл.

227б, ал.2, вр.ал. 1 от НК. В хода на наказателното производство за пръв път му е било повдигнато обвинение за същото престъпление на 24.07.2020 г., второ обвинение му е било повдигнато на 30.09.2021 г., а трето такова – на 20.06.2022 г. С постановление на прокурор от РП – П. от 21.06.2022 г. досъдебното производство е внесено в Районен съд – П. с предложение обвиняемия Ц. Н. Л. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане 2 на административно наказание на основание чл. 78а от НК. С решение № 697 от 19.12.2022 г. по образуваното АНД № 1175/22г. по описа на П.ски районен съд обвиняемият Ц. Н. Л., ЕГН **********, е признат за невинен в това, че на 01.07.2020 г. в гр. П., като управляващ и представляващ „Тони Транспорт“ ЕООД в 30-дневен срок от спиране на плащанията на задължения на дружеството на 01.06.2020 г. не е поискал от Окръжен съд – П. да открие производство по несъстоятелност – престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК, вр. чл. 78а от НК е оправдан по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Решението е потвърдено с решение № 217/15.08.2023 г. по ВАНД № 451/2023 г. по описа на Окръжен съд – П. и влязло в законна сила на 15.08.2023 г.

Предявените от Ц. Н. Л. искове за ангажиране отговорността на държавата в лицето на прокуратурата, повдигнала и поддържала обвинението срещу него, във връзка с обезщетяването на претърпените от него неимуществени и имуществени вреди в резултат на проведеното срещу него наказателно производство, приключило с влязло в сила решение, с което същият е оправдан по повдигнатото му обвинение, намират своето правно основание в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Следва да бъде посочено, че отговорността на държавата, регламентирана в чл. 2 от ЗОДОВ е обективна и възниква при наличието на предвидените в закона предпоставки, а в чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ е предвидено, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Следователно фактът на незаконното обвинение в случая е достатъчен да индицира, че ищецът е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство, които подлежат на репариране.

Що се касае до определянето на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ, този въпрос е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.

52 от ЗЗД. Спрямо този критерий настъпилата вреда се съизмерява съобразно конкретно установените по делото обстоятелства, като важи общото правило 3 на разпределяне на доказателствената тежест между страните, съгласно което всяка страна носи доказателствена тежест относно фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици.

В конкретния случай безспорно за периода на наказателното преследване ищецът е имал отрицателни изживявани от незаконното обвинение – то е ограничило възможносттта му да води обичайния си начин на живот и се е отразило емоционално негативно, както на него, така и на близките му. От събраните по делото гласни доказателства се установява изключително неблагоприятното отражение на повдиганите общо три обвинения в хода на наказателно производство и самото провеждане на това производство в двете му фази върху психиката и емоционалното състояние на ищеца. През цялото време, докато траело наказателното производство – повече от три години, ищецът се е чувствал много притеснен и стресиран.

Изолирал се от приятелския си кръг, избягвал срещите с познати и приятели.

Станал асоциален и апатичен. Чувствал се обиден и унизен от провежданото срещу него наказателно преследване. Страдал от безсъние, имал главоболие, бил напрегнат, кръвното му налягане се повишавало. Разделил се приятелката си, с която живеели заедно преди това.

От приложените материали по досъдебното производство се установява, че продължителността на наказателното преследване спрямо ищеца не се дължи на липсата на съдействие от негова страна, а на назначаването на множество експертизи, предпоставили неколкократното повдигане на обвинения, всяко от които за различен 30-дневен период на спрените плащания

С оглед на конкретно установените по делото обстоятелства за неблагоприятното отражение на незаконното обвинение върху ищеца, въззивният съд приема, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 12 000 лв., при спазване на дефинитивно регламентирания в чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост, в случая се явява справедливо и достатъчно да обезщети претърпените от него неимуществени вреди.

В тази връзка оплакването на въззивния жалбоподател за необоснованост на направения от първоинстанционния съд извод за по-висок интензитет от средния /обичайния/ на конкретно търпените вреди е 4 неоснователно. Правилно първоинстанционният съд е взел предвид продължителния период на наказателно преследване срещу ищеца и увеличаване степента на негативните преживявания у него с всяко следващо повдигнато обвинение.

Доколкото са налице писмени доказателства по приложеното наказателно производство, че ищецът е направил разноски в хода на същото в общ размер на 4000 лв. за адвокатски възнаграждения в двете му фази, правилно първоинстанционният съд е уважил претенцията му за обезщетение за причинените му имуществени вреди в претендирания размер, като е счел направеното от ответната страна възражение за прекомерност на тези разноски за неоснователно, предвид фактическата сложност на делото, обусловена от големия обем на доказателствения материал.

Отделно от гореизложеното, въззивната инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд в обжалваното решение и на основание чл. 272 ГПК възприема същите като мотиви и на настоящия съдебен акт.

Присъдените от първоинстанционния съд разноски в полза на ищеца са определени съразмерно с уважените части на исковите претенции.

Настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно в обжалваната му осъдителна част по двата обективно съединени иска, с оглед на което подлежи на потвърждаване.

Въззиваемият е претендирал разноски за настоящата инстанция и с оглед изхода на спора, следва да му бъдат присъдени сторените такива в размер на 1300 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.

Воден от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, П.ският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 526 от 26.04.2024 г. на Районен съд – П., постановено по гр.д. № 7180/2023 г., в обжалваната му част.

5

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Прокуратурата на Република България да заплати на Ц. Н. Л., от гр. П., ЕГН **********, сумата от 1300 лв., представляваща направени деловодни разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6