Решение № 3486 от 07.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3486 гр. Варна, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20243110104062 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от Г. М. Д., ЕГН **********, адрес: град В., ул." Ц. К" №**, ет. **, ап.** срещу „В. БГ“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град С., ул. „Д. Х.“ № **-**, с която са предявени следните искови претенции:

1/ с искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че клаузата от Договор за кредит № ********/20.10.2023 г., сключен между Г. М. Д., ЕГН ********** и „В.

БГ“ ЕООД, ЕИК ********, установяваща задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане е нищожна, на основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД 2/ с искане да се осъди „В. БГ“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град С., ул. „Д. Х.“ № **-** да заплати на Г. М. Д., ЕГН ********** сумата от 29,45 лева, представляваща платена без основание сума за такса бързо разглеждане съгласно клаузата от Договор за кредит № ********/20.10.2023 г., сключен между Г. М. Д., ЕГН ********** и „В. БГ“ ЕООД, ЕИК ********, установяваща задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 03.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът твърди, че е сключил договор за паричен заем № ********/20.10.2023 г., по силата на който е предоставена главница в размер на 200 лева.

Съгласно раздел „Условия по кредита“ заемателят дължи такса бързо разглеждане“ в размер на 29,45 лева. Счита, че клаузата, уреждаща задължението за заплащане на такава такса, е нищожна, поради противоречие със закона – чл.10а ЗПК, доколкото кредитор не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Разглеждането на заявлението за предоставяне на заем, 1 представлява част от действие по усвояване на кредита. При условията на евентуалност заявява, че клаузата е неравноправна, тъй като договарянето за нейното заплащане, противоречи на закона и добрите нрави. Освен това не е пояснено как е формирано ГПР на договора като в случая таксата представлява разход, който следва да се включи в ГПР и ако бъде включена, максималния размер на ГПР, ще бъде надвишен. Възлагането на потребител да заплаща задължения, които следва да се изпълняват от кредитор, са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на по-слабата страна. Твърди, че изцяло е погасена сумата по договора, на 25.10.2023 г., в размер на 232,58 лева. С оглед обстоятелството, че клаузата относно заплащането на такса за бързо разглеждане на кредита е нищожна, твърди че и заплащането е при изначална липса на основание. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Не оспорва, че на 20.10.2023 г. между страните е сключен договор за кредит № ******** като е начислена такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане в размер на 29,45 лева. Услугата е допълнителна и незадължителна, която се предоставя при изрично искане от страна на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането. При заявката на тази незадължителна услуга се дължи такса за бързо разглеждане като последната се изчислява спрямо сумата на кредита.

Когато такава услуга не е заявена, кредиторът следва да даде отговор дали искането за отпускане на кредит е одобрено в срок от 7 дни календарни дни, считано от получаването му. Ищцата е поискала ползването на тази незадължителна услуга и същата е предоставена изцяло и без забавяне. Дължимата сума за тази услуга е посочена като етап на преддоговорната информация, така и на специалните условия на договора за кредит, поради което ищцата е обвързана от заплащането й. На 25.10.2023 г. Г. Д. е заплатила процесната такса. Оспорва таксата за бързо разглеждане да касае усвояването на кредита. Сключеният договор е изцяло съобразен с изискванията на ЗПК, както и ищцата е имала възможност да направи информиран и икономически обоснован избор дали да сключи договора или не.

Оспорва процесната такса да има характер на такса и комисионна за действие, свързано с усвояване и управление на кредита. Заявява, че възнаграждението е дължимо за реално предоставена услуга. Твърди, че таксата е допустима и законосъобразно начислена. Оспорва и твърденията, че клаузата е неравноправна, доколкото се твърди, че договорът е съобразен с действащото законодателство. Освен това се е запознала с Общите условия и със стандартния европейски формуляр, в които са посочени всички законови характеристики.

Твърди, че е съобразена с действащото законодателство. Неоснователни са твърденията, че клаузата, разписваща задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане, нарушава добрите нрави и е неравноправна. Следва да се е запознала с договора, преддоговорната информация, преди да го подпише, тъй като преди това бутонът „подпиши“ е неактивен.

Твърди, че е налице ясно определена престация, поради което не може да бъде категоризирана като противоречаща на добрите нрави. Неоснователни са твърденията, че клаузата противоречи на чл. 11, ал.1, т.10 и чл. 19, ал.4 ЗПК. Процесната такса се дължи за реално предоставена услуга, преди сключване на договора и няма връзка с условията и параметрите на договора за кредит. Същата е с незадължителен характер и ползването и респективно заплащането става по изрично искане на потребителя. Таксата не е част от общите разходи по кредита и няма основание да се включва в обхвата на ГПР. Моли за отхвърляне на претенциите и присъждане на сторените в производството разноски. Прави възражение за претендираното адвокатско възнаграждение като развива подробни съображения затова.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства намира следното от фактическа страна:

Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните факти - че между Г.

М. Д., ЕГН ********** и „В. БГ“ ЕООД е сключен договор за кредит № ******** на 2

20.10.2023 г., че е налице заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 29,45 лева на 25.10.2023 г., както и че на 25.10.2023 г. е заплатена и цялата дължима сума по кредита в размер на 232,58 лева.

От представения и приет по делото договор за паричен заем № ********/20.10.2023 г. се установява, че съгласно същия на ответника е предоставена в заем сумата от 200 лева като е договорено, че размерът на погасителната вноска е в размер на 232,58 лева, в която се включват дължимата главница, лихва и такса бързо разглеждане. Срокът на заема е 14 дни като плащането на единствената погасителна вноска следва да се извърши на 03.11.2023 г.

Налице е фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 40,97 %, а годишния процент на разходите на заема е 49,9 %. Посочено в чл. 4.1 от договора и общите условия към него е, че кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане от страна на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му. Отразено е, че когато искането за отпускане на кредит постъпи извън работно време на кредитора, в неработен ден или официален празник, се допуска забавяне на обработката извън посочените 15 минути, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до 2 часа от началото на първия следващ работен ден. За заявката на допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължи такса бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит.

Допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане не е задължително условие за отпускане на сумата по заявения кредит и не увеличава възможностите на кредитополучателя да получи кредит.

Прието като писмено доказателство по делото е преводно нареждане от 25.10.2023 г. от страна на Г. М. Д. в полза на „В. БГ“ ЕООД за сумата от 232,58 лева, в което като основание е посочено „погасяване на договор № ********“.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи :

Безспорно по делото се установява, че между „В. БГ“ ЕООД, Г. М. Д. е налице сключен договор за паричен заем № ********/20.10.2023 г., по силата на който в заем е предоставена в пола за Д. сумата от 200 лева със срок на издължаване 03.11.2023 г. като е уговорено да се върне сумата чрез една погасителна вноска в размер на 232,58 лева, включваща главница, лихва и такса за бързо разглеждане. Установява се, че дължимата сума по кредита в размер на 232,58 лева е заплатена на 25.10.2023 г. чрез банков превод, който факт е обявен за безспорен между страните.

Процесният договор за кредит е потребителски, поради което същият попада в определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Сключен е при действието на ЗПК, с оглед на което нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи служебно. В този смисъл са и постановките на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС.

По отношение договореното между страните, в сключения между тях договор от 20.10.2023 г. относно дължимата такса за бързо разглеждане, съдът намира от правна страна следното: Уговорката за такса за разглеждане не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Според тази разпоредба видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Според подписания между страните договор клауза за таксата е еднократна, дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съдът счита, че 3 посочената уговорка не отговаря на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Чрез тази клауза реално се въвежда допълнителна такса за услуга, свързана с усвояване на кредита, каквато е дейността на небанковата институция по разглеждане на документите и оценяване на платежоспособността, която дейност при това е присъща на дейността й и е свързана с кредитния риск. Съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че бързото разглеждане на документи е допълнителна, доброволно избрана услуга за кредитополучателя и таксата по нея не следва да бъде включена в ГПР по кредита. Не се установи по какъв начин е "избрана" тази услуга и как е формиран нейният размер. С тази такса съдът намира, че кредиторът цели да си набави допълнителни плащания, извън предвидените в ЗПК. Не става ясно въз основа на какви критерии е формиран този необосновано висок размер на същата, което е допълнително основание да се приеме, че по същество тази уговорена "такса" оскъпява по скрит начин кредита. В насока на извода за оскъпяване на кредита е и фактът, че тази такса не се внася предварително от потребителя, за да получи въпросната услуга (бързо разглеждане на искане за кредит), нито се приспада от получената сума по кредита, а се дължи наред с нея на крайния падеж по договора.

Предвид изложеното предвидената клаузата на сключения между тях договор за кредит № ********/20.10.2023 г., установяваща задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане, е нищожна поради противоречието й със закона, поради което предявеният иск за прогласяване нищожността й, се явява основателен и следва да бъде уважен. Когато твърдението за нищожност се релевира с предявяване на иск, тогава съдът дължи произнасяне по иска и в резултативната част на решението. В този смисъл решение № 788 от 4.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1741/2009 г., I г. о., ГК. Съдът не следва да излага допълнителни мотиви относно твърдението, че клаузата относно процесната такса е нищожна и поради нарушаване на добрите нрави, доколкото тази искова претенция е предявена в условията на евентуалност. В този смисъл решение № 198/10.08.2015 г., Четвърто гражданско отделение, гр.д. № 5252 по описа за 2014 година на ВКС.