Определение № 37857 от 14.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37857 гр. София, 14.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110146562 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Н. И. срещу *****. Депозирана е и насрещна искова молба, която е редовна и допустима. Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че 14.09.2020 г. е сключила с ответника ********* договор за паричен заем № 392129, по силата на който получила кредит в размер на 1500 лв., подлежащ на връщане на 12 месечни погасителни вноски. Сочи, че след подписването на договора и приложенията към него служители на ответника са я уведомили, че ще й бъде предоставен екземпляр от договорната документация, подписан от упълномощен представител на дружеството, но въпреки многократните й искания такъв не й бил предоставен. Твърди още, че в чл. 4 от Приложение № 5 към договора е предвидено задължение за заплащане на неустойка в размер на 1204,49 лв. при непредоставяне на 1 договореното обезпечение, вследствие на което общият размер на задължението й по кредита бил увеличен на 3061,20 лв. Сочи, че договорът предвижда фиксиран годишен лихвен процент от 37,45% и годишен процент на разходите от 49%. Твърди още, че съгласно договорните условия е била задължена в срок до края на деня, следващ сключването на договора, да предостави обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство от две физически лица. Сочи, че към поръчителите били поставени множество изисквания, включително за определен осигурителен доход, трудов стаж, наличие на безсрочно трудово правоотношение, липса на просрочени задължения и добра кредитна история, като кредиторът си запазил правото да откаже приемането на предложените поръчители. Излага доводи, че поставените условия за обезпечаване на кредита са практически неизпълними в определения кратък срок и създават предпоставки за начисляване на неустойката още при сключването на договора. Счита, че уговорената неустойка не изпълнява присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции, а представлява допълнително възнаграждение за кредитора, прикрито като санкция за неизпълнение на договорно задължение. Излага съображения, че размерът на неустойката е прекомерен спрямо предоставената заемна сума, създава значителна нееквивалентност между насрещните престации и противоречи на добрите нрави. Счита, че неустойката представлява разход по кредита, известен на кредитора още при сключването на договора, поради което е следвало да бъде включена при изчисляването на годишния процент на разходите. Сочи, че посоченият в договора ГПР от 49% не отразява действителните разходи за потребителя, като според извършено от нея изчисление с електронен калкулатор, при включване на неустойката действителният ГПР възлиза на 420,7089%. Излага доводи, че невключването на неустойката при формирането на ГПР представлява заобикаляне на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК и нарушение на изискванията за предоставяне на ясна и пълна информация относно общите разходи по кредита. Счита, че договорът не съдържа достатъчно информация за начина на формиране на ГПР, включените в него компоненти и допусканията, използвани при изчисляването му, поради което потребителят не е могъл да прецени действителните икономически последици от сключването на договора. Сочи още, че договорът не съдържа необходимата информация относно размера на лихвения процент на ден, както и относно 2 правото на потребителя да се откаже от договора и условията за упражняването му, както и че приложимите общи условия не са подписани от нея. Излага съображения, че уговореният фиксиран годишен лихвен процент от 37,45% е прекомерен и противоречи на добрите нрави, като води до значителна нееквивалентност между насрещните престации и поставя потребителя в неблагоприятно положение. Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и че уговорката за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона и неравноправния й характер. Сочи, че при недействителност на договора съгласно чл. 23 ЗПК дължи връщане единствено на чистата стойност на предоставения кредит, без лихви и други разходи. Твърди, че в изпълнение на договора е заплатила на ответника общо 1650 лв., от които 1500 лв. главница, 50 лв. договорна лихва и 100 лв. неустойка. Счита, че сумите, платени за договорна лихва и неустойка, са получени от ответника без правно основание и подлежат на връщане.

При тези твърдения моли съда да прогласи недействителността на договор за паричен заем № 392129 от 14.09.2020 г. и да осъди ответника да й заплати сумата от 50 лв., представляваща недължимо платена договорна лихва, и сумата от 100 лв., представляваща недължимо платена неустойка, ведно със законната лихва върху претендираните суми от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Излагат се съображения, че на 14.09.2020 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 392129 по инициатива на ищцата, след подадена от нея заявка чрез електронната платформа на дружеството, за което преди сключването на договора ищцата е създала потребителски профил, преминала е процедура по удостоверяване на самоличността си и е потвърдила съгласието си с договора и приложимите общи условия чрез активиране на електронен линк за приемането им. Твърди, че в изпълнение на договора е предоставил на ищцата кредит в размер на 1500 лв., който тя е усвоила.

Оспорва твърденията за недействителност на уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение, като твърди, че същата е предвидена за неизпълнение на договорно задължение, различно от задължението за 3 връщане на кредита, и има обезпечителна и обезщетителна функция. Според ответника уговорката е ясно формулирана, размерът й е съобразен с поетия кредитен риск и не противоречи на добрите нрави. Излага съображения, че неустойката се начислява единствено за периода, през който кредитът не е обезпечен по договорения начин, като начисляването й се преустановява при предоставяне на надлежно обезпечение. Сочи още, че неустойката не представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, тъй като възниква при неизпълнение на договорно задължение. Оспорва и твърденията за недействителност на договора поради неправилно посочен ГПР, като счита, че договорът съдържа необходимата информация относно размера на кредита, възнаградителната лихва, погасителните вноски и разходите, както и че потребителят е бил предварително запознат с условията му. Ответникът прави възражение за недопустимост на установителния иск поради липса на правен интерес, доколкото ищцата разполага с осъдителен иск за връщане на твърдените недължимо платени суми. Оспорва и определената от ищцата цена на иска за недействителност на договора, като счита, че тя следва да бъде 1500 лв., съответстващи на предоставената главница. При тези твърдения моли предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК, вр. с чл. 211 ГПК ответникът е депозирал насрещна искова молба, в която излага съображения, че на 12.04.2023 г. между дружеството, като кредитодател, и С. Н. И., като кредитополучател, е сключен Анекс № 558120 към договор за потребителски кредит № 542878 от 20.02.2023 г., с който страните са предоговорили кредитното правоотношение.

Излагат се съображения, че анексът е сключен от разстояние, чрез електронната платформа на дружеството, след подадена от кредитополучателя заявка и потвърждаване на съгласието й с предложените условия. Поддържа, че кредитополучателят е бил идентифициран чрез създадения потребителски профил, представени документи за самоличност и извършена проверка.

Твърди, че по силата на анекса на С. И. е предоставен кредит в размер на 2500 лв., който тя се е задължила да погаси на 12 месечни вноски, с краен срок 12.04.2024 г. Сочи, че въпреки настъпването на падежа на всички погасителни вноски кредитополучателят не е изпълнил задължението си за връщане на предоставената главница. Претендира осъждане на С. И. да заплати сумата 1313,80 лв., предявена като частичен иск от вземане за главница в размер на 4

2500 лв., ведно със законната лихва от подаването на насрещната искова молба до окончателното изплащане. В насрещната искова молба се излагат съображения, че при установяване недействителност на кредитното правоотношение кредитополучателят дължи връщане на чистата стойност на кредита на основание чл. 23 ЗПК.

Съдът констатира, че в насрещната искова молба е налице противоречие относно размера на претенцията при недействителност: в обстоятелствената част е посочен остатък от чистата стойност на кредита в размер на 76,89 лв., докато в петитума е поискано присъждане на 1313,80 лв., както и в заключителната част на насрещната искова молба като ответник се сочат имената на друго лице – Н.К. И..

За процесуална икономия съдът намира, че следва да даде указания на насрещния ищец да отстраните противоречията в исковата си молба в срок до насроченото първо по делото о.с.з.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът по насрещния иск не е депозирал отговор на насрещната искова молба.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от страните:

Предявени са обективно и субективно искове както следва:

- установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността, респ. недействителността на договор за потребителски кредит № 392129 от 14.09.2020 г., сключен между С. Н. И. и *********.

- осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ********* да заплати на С. Н. И. сумата от 150 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № 392129 от 14.09.2020 г., от които 50 лв. възнаградителна лихва и 100 лв. неустойка за непредоставяне на обезпечение, поради твърдяната на договора, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

- насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, предявен като частичен, за осъждане на С. Н. И. да заплати на ********* сумата от 1313,80 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 2500 лв. - главница по Анекс № 558120 от 12.04.2023 г. към договор 5 за потребителски кредит № 542878 от 20.02.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане.

III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

По предявения установителен иск за недействителност на договор за потребителски кредит № 392129 от 14.09.2020 г., в тежест на ищцата е да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит и съдържанието на договорните клаузи, на които основава твърденията си за неговата недействителност.

В тежест на ответника е да докаже изпълнението на задълженията си по ЗПК за предоставяне на изискуемата информация на потребителя, включително относно годишния лихвен процент, годишния процент на разходите и начина на неговото формиране, както и спазването на изискванията за форма и съдържание на договора. При оспорване на действителния размер на ГПР ответникът следва да установи компонентите, включени при неговото изчисляване, и обстоятелствата, обосноваващи невключването на уговорената неустойка в общите разходи по кредита.