Определение № 10871 от 29.04.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10871 гр. С., 29.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20211110127091 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба от (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А., изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. (АДРЕС) против Д. Г. Д., с адрес: гр. С. ****, ж.к. (АДРЕС) и С.А.

Д., с адрес: гр. С. ****, ж.к(АДРЕС).

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответниците, като в предвидения от закона срок същите не са депозирали отговор на исковата молба.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцовото дружество твърди, че Д. Г. Д. и С.А. Д., в качеството им на собственици, са клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката .

Твърди се, че ответниците имат качеството на „Битов клиент”.

Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от (ФИРМА). АД на потребители за битови нужди в гр.С., които се изготвят от (ФИРМА).” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към 1

Министерски съвет. Твърди се, че спрямо ответниците са влезли в сила и в процесния период са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия от (ФИРМА).” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.С., одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. Твърди се, че в чл. 31, ал. 1 от същите е определен редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия.

Твърди се, че задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като с приетите общи условия е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава т.е. след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.

Твърди се, че с изтичането на последния ден от месеца ответниците са изпадали в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

С общите условия от 2016 година се твърди, че е установено, че клиентите са длъжни да заплашат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.

Твърди се, че в топлоснабдения имот е използвана доставяната от дружеството ищец топлинна енергия за абонатен № 221070 през процесния период от 1.05.2017 година до 30.04.2019 година, също така и услугата дялово разпределение за периода 1.03.2018 година до 30.04.2019 година, като същите не са погасили задължението си.

Твърди се, че в изпълнение на нормативната уредба сградата - етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма (ФИРМА) ЕООД. Твърди се, че разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър.

Твърди се, че сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имат са начислявани от (ФИРМА).” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - (ФИРМА) ЕООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.

Твърди се, че за топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, като съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за процесния период.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди солидарно Д. Г.

Д. и С.А. Д., да заплатят на (ФИРМА) ЕАД сума в общ размер 993,09 лв., включваща: 813,25 2 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 1.05.2017 година до 30.04.2019 година, отразена в приложените към молбата фактури, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.5.2021 година до окончателното изплащане на вземането, и 156,06 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2018 година до 29.03.2021 година, както и сума за дялово разпределение в размер на 19.32 лв.- главница за периода от 1.03.2018 година до 30.04.2019 година, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.5.2021 година до окончателното изплащане на вземането, и 4,46 лв. - лихва от 01.05.2018 година до 29.03.2021 година.

Прави се искане за присъждане на съдебни разноски за ищеца за заповедното и исковото производство.

В указания срок ответниците не са депозирали отговор на исковата молба.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно и субективно кумулативно съединяване следните осъдителни искови претенции:

- по иска за главница и за дялово разпределение - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния период - правната квалификация е чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т.

21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответниците като краен клиент, които имат качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители – в този смисъл относно неравноправността на клаузите на Общите условия за продажба на топлинна енергия от (ФИРМА).” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С. относими към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – такива няма.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

3

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

1 - по осъдителните искове за дължимост на вземането за главница и лихва за забава – на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответника е тежестта да докаже точно изпълнение на задължението за плащане.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че ответниците имат качеството потребител на топлинна енергия – битов клиент, както и, че в имота на ответниците е доставяна топлинна енергия, както и, че ответниците са изпаднали в забава, съответно ищецът следва да докаже периода на забава, и размера на претенцията за забава.

Съответно ищецът следва да докаже и доставените количества топлинна енергия, доставените количества за услугата дялово разпределение, изпадането на ответниците в забава, съответно и размера на претендираните обезщетения за забава, като установи и докаже твърдението за публикуване на процесните фактури.

За ответниците

Ответниците следва да докажат точно изпълнение.

По доказателствените искания

По заявените от ищеца доказателствени искания за допускане като доказателства, на представените писмени такива и приобщаване на заповедното производство – съдът счита, че същите са относими следва да бъдат допуснати от съда.

По доказателствените искания на ищеца за допускане и назначаване на съдебно счетоводна и съдебно техническа експертиза както и същото искане от ответника - съдът приема това искане за релевантно и допустимо, относимо и необходимо, като по него ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.

По искането за привличане на трето лице – помагач на страната на ищеца На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, ищецът е заявил искане като трето лице да бъде привлечена фирмата за дялово разпределение – „Техем сървисис“ ЕООД - фирмата извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия на топлоснабдения имот, като се твърди, че това е дружеството, което е извършвало дяловото разпределение на топлинна енергия за топлоснабдения имот. Сочи се, че ищецът и това трето лице имат сключен договор при общи условия - за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост. Сочи се, че през процесния период (ФИРМА) ЕАД е остойностявала топлинната енергия за процесния имот по данни предоставяни от това дружество.

Сочи се, че доколкото търговецът разпределя потребената топлинната енергия между потребителите в сградата за (ФИРМА).” ЕАД съществува правен интерес от привличането на това трето лице-помагач, тъй като при евентуално неуважаване на предявения иск поради оспорване на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия, дружеството – ищец 4 има право на регресен иск срещу това дружество.

При така заявените твърдения на ищеца, за наличието на правен интерес от привличането на трето лице помагач на страната на ищеца, съдът е мотивиран, като съобрази и спазването на процесуалния срок – да уважи това искане и допусне до участие на страната на ищеца трето лице – помагач, посоченото от ищеца.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК и на основание чл.219 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска до участие и конституира като трето лице помагач на страната на ищеца – (ФИРМА) ЕООД.

До третото лице – помагач на ищеца - да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата към нея, като му указва, че може да изрази становище и заяви доказателствени искания – не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите ще бъдат приети от съда за просрочени и като такива неизвършени.

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата молба писмени доказателства.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.