Решение № 96 от 12.04.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Монтана, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20231600500048 по описа за 2023 година

Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалби на О. ЕАД срещу решение на РС Видин № 290 от 22.08.2022г. и срещу допълнително решение от 17.10.2022г. , постановени по гр. дело № 2136/2020г. по описа му.

Компетентността на ОС-Монтана за разглеждане на жалбите е с основание постановено на основание чл. 23,ал.3 ГПК определение № 421/14.02.2023г. на АС С. по ч.гр.дело № 353/2023г., поради отвод на съдиите от ОС-Видин.

С постановеното на 22.08.2022г. решение на РС-Видин е осъден А. Ц. Д. да заплати на О. ЕАД сумата 4072.71 лева-непогасена по давност главница за вноски по договор за кредит от 23.08.2010г. с падежи 01.11.2015г.-01.04.2020г. , ведно със законна лихва от исковата молба, сумата 312.52 лева-непогасена по давност редовна лихва за периода 01.10.2017г.-21.02.2018г. , сумата 73.41 лева-непогасена по давност наказателна лихва върху главниците по вноски с падежи 01.10.2015г.-07.10.2020г. за периода от 07.10.2017г. до подаване на исковата молба, сумата 1317.17 лева-непогасена по давност наказателна лихва върху главниците по вноски с падежи 01.05.2020г.-01.10.2020г. за периода от 07.10.2017г. до 30.04.2020г. и са отхвърлени като неоснователни исковите претенции срещу А. Д. над уважените размери и периоди и изцяло са отхвърлени като неоснователни осъдителните искове срещу Н. Ц. К. с основание същия договор за кредит за заплащане солидарно с А. Д. сумата 644.19 лева –непогасена по давност главница по вноски с падежи 01.05.2020г. 01.10.2020г. , сумата 2448.12 лева –предсрочно изискуема главница за вноски с падежи 01.11.2020г.- 06.06.2022г. , сумата 211.36 лева –редовна лихва по вноски с падежи 01.05.2020г.- 01.01.2020г. и сумата 141.38 лева-непогасена по давност наказателна лихва 1 върху главниците по вноски с падежи 01.05.2020г.- 01.10.2020г. . Разпределена е с решението и отговорността между страните за разноски.

С въззивната жалба от 21.09.2022г. се обжалва основното първоинстанционно решение в частите, с които са отхвърлени като неоснователни исковите претенции на жалбоподателя срещу А. Ц. Д. и срещу Н. Ц. К. като недопустимо, неправилно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения . Оспорени са като неправилни изводите на съда за настъпила предсрочна изискуемост с връчване на главния длъжник покана за доброволно изпълнение на 21.02.2018г. по образуваното изпълнително производство след проведено заповедното производство, в която насока в жалбата са изложени подробни съображения. Недопустимостта на решението се поддържа с доводи за произнасяне на съда в нарушение на диспозитивното начало на гражданския процес, поради това, че е сезиран с иск за осъждане на А. Д. да заплати сумата 4716.88 лева, представляваща непогасена по давност част от главницата, включена в падежиралите към датата на подаване на исковата молба вноски с падежи от 01.11.2015г до 01.10.2020г вкл., докато с решението съдът е осъдил ответника да заплати сумата от 4072.71 лева за период 01.11.2015г до 01.04.2020г., съответно съдът служебно е заменил предмета на делото с друг.

Като допуснати от съда съществени процесуални нарушения се сочи, че в доклада по делото не е указано на ищеца, че следва да установява настъпила предсрочна изискуемост, което е свързано с отговорите на ответниците, в които не са направени възражения относно твърдяната и обявена с исковата молба предсрочна изискуемост, въпреки което с решението съдът е приел наличие на възражения в тази насока , което е обсъдил в нарушение на принципите на състезателното начало и равенството на страните, довело до ограничаване правото на защита на ищеца. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което исковете се уважат така както са предявени, ведно със законните последици .

Въззиваемата Н. К., чрез пълномощник адвокат П. Б. с подаден в срок писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна с искане да се потвърди решението като правилно с подробно изложени в тази насока съображения.

Въззиваемата страна А. Д., представляван от назначен от съда особен представител не е подала писмен отговор.

Съдът приема въззивната жалба за допустима за разглеждане в частите, с които исковите претенции на О. ЕАД са отхвърлени като неоснователни, тъй като е налице правен интерес от обжалване решението само в тези части. Въпреки, че в жалбата се сочи, че предмет на обжалване е и решението, с което искът срещу А. Д. е уважен за сумата 4072.71 лева, то от развитите в същата съображения е очевидно, че предмет на обжалване е постановеното основно решение в отхвърлителните части.

Предмет на разглеждане е и въззивна жалба на О. ЕАД срещу постановеното от РС Видин на 17.10.2022г. по реда на чл. 250 ГПК допълнително решение, с което е оставена без уважение молбата на О. ЕАД за допълване на основното решение с произнасяне по иска му срещу А. Д. с цена 2448.12 лева .

2

Твърди се във въззивната жалба, че такъв иск е предявен с исковата молба, по него съдът не се е произнесъл с решението по делото, поради което и са налице предпоставките на чл. 250 ГПК за допълване на решението , поради което и обжалваното допълнително решение е неправилно. Иска се отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по исковата претенция срещу А. Ц. Д. за сумата 2448.12 лева, представляваща предсрочно изискуемата част от главницата, включена във вноски с падежи от 01.11.2020г до 06.06.2022г, съгласно погасителния план към допълнителното споразумение от 06.06.2012г, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

Така подадената въззивна жалба е допустима за разглеждане .

Писмен отговор по нея от въззиваемата страна А. Д. не е подаден.

В съдебно заседание жалбите и отгворът на Н. К. се поддържат .

Особеният представител на въззиваемия А. Д. адвокат С. Л. оспорва жалбите като неоснователни с искане за оставянето им без уважение , като същевременно иска отмяна на решението на РС Видин в частите, с които А. Д. е осъден да заплати на О. ЕАД съответните суми. Това искане е недопустимо за разглеждане поради липса на подадена от А. Д. въззивна жалба срещу решението на РС Видин в осъдителните части.

Въззивният съд е докладвал наличие на две подадени въззивни жалби от О. ЕАД, видно от определението по чл. 267 ГПК, като в съдебно заседание не са наведени доводи за наличие на въззивна жалба от А. Д.. Такава в кориците на делото не се съдържа, поради което и в осъдителните части първоинстанционното решение е влязло в сила и не е предмет на въззивен контрол.

Във въззивното производство не са искани и събирани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваните по реда на въззивното обжалване съдебни актове във връзка с оплакванията в жалбите и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона , приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на О. ЕАД гр. С., подадена по пощата на 06.10.2020г. първоначално пред РС Плевен, а след отвод за местна неподсъдност, делото е изпратено за разглеждане на РС Видин, където е образувано с № 2136/2020г. на 12.11.2020г. .

С исковата молба са предявени срещу А. Д. и Н. К. субективно съединени осъдителни искове за заплащане парични вземания с основание сключен на 23.08.2010г. договор за кредит между Банка ДСК АД и А. Д. като кредитополучател. Изложени са фактически твърдения , че банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 10 000 лева със срок за погасяване 23.08.2017г., издължаван на месечни вноски с падеж първо число на месеца, договорена лихва от 11.95 %, като кредитът е обезпечен с поръчителство по сключен между банката и Н. К. договор за поръчителство от 23.08.2010г.

. На 06.06.2012г. между страните е сключено допълнително споразумение, с което крайният 3 падеж е удължен до 06.06.2022г., размерът на лихвата е определен на 14.95 %, като са установили размера на дълга към тази дата на сумата 8855 лева. Поддържа се, че месечните вноски не са издължавани в срок, поради което и са настъпили предвидените в чл. 19.2 от Общите условия обстоятелства за изискуемост на кредита, но банката не е изпратила на длъжниците нарочно уведомление , с което да бъде обявена предсрочната му изискуемост .

Вземанията по договора за придобити от ищеца по сключен с Банка ДСК договор за продажба на вземания от 27.06.2013г. , за което длъжниците са уведомени- Н. К. на 29.08.2013г., а А. Д. не е бил открит на адреса. С исковата молба се твърди, че се обявява от кредитора предсрочна изискуемост , тъй като такава не е обявявана от банката, въпреки иницираното от нея заповедно производство по ч.гр.дело № 598/2013г. по описа на РС Видин , по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и е образувано изп.дело № 966/2017г. по описа на ЧСИ С.Н.. Поради непредявяване на установителен иск в указания срок заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са обезсилени от заповедния съд с определение от 19.09.2018г. , влязло в сила, и изпълнителното дело е прекратено.

При тези твърдения е поискано от съда да постанови решение, с което осъди А. Д. да заплати на О. ЕАД сумата 4716.88 лева -непогасена по давност главница по вноски с падежи 01.11.2015г. - 01.10.2020г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда до окончателното издължаване; сумата 2448.12 лева –предсрочно изискуема главница по вноски с падежи от 01.11.2020г.- 06.06.2022г., ведно със законна лихва от исковата молба ; сумата 1969.14 лева - непогасена по давност възнаградителна лихва за периода от 01.10.2017г. до 01.10.2020г.; сумата 1317.17 лева - непогасена по давност наказателна лихва върху главниците по вноски с падежи 01.10.2015г. до 01.10.2020г. , вкл. за периода от 01.10.2017г. до датата на исковата молба.

Иска се също съдът да осъди ответника Н. Ц. К. да заплати солидарно с главния длъжник на ищцовото дружество като частен правоприемник на Банка ДСК ЕАД сумата 644.19 лева -непогасена по давност главница по вноски с падежи 01.05.2020г. - 01.10.2020г.. ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда до окончателното издължаване; сумата 2448.12 лева - предсрочно изискуема главница за вноски с падежи 01.11.2020г. до 06.06.2022г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда до окончателното издължаване; сумата от 211.36 лева - редовна лихва по вноски с падежи 01.05.2020г. до 01.10.2020г., както и сумата 141.38 лева - непогасена по давност наказателна лихва върху главниците по вноски с падежи 01.05.2020г. до 01.10.2020г. , вкл. за периода от 01.05.2020г. до предявяване на исковата молба в съда.

След двукратно оставяне исковата молба без движение , с молба от 04.03.2021г. ищецът е уточнил исканията си за защита срещу А. Д. , както следва:

Да се осъди А. Д. да му заплати сумата 4716.88 лева - непогасена по давност главница по вноски с падежи 01.11.2015г. - 01.04.2020г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда до окончателното издължаване; сумата 1969.14 лева - непогасена по давност падежирала към датата на исковата молба редовна лихва по вноски с падежи 01.10.2017г. - 01.04.2020г.; сумата 73.41 лева - непогасена по давност наказателна лихва 4 върху главниците по вноски с падежи 01.10.2015г. до 01.04.2020г. за периода от 01.10.2017г. до предявяване на исковата молба, както и сумата 1317.17 лева - непогасена по давност наказателна лихва върху главниците по вноски с падежи 01.05.2020г. до 01.10.2020г. за периода от 01.10.2017г. до 30.04.2020г..

Искането за защита срещу Н. Ц. К. е поддържано във вида, заявен с първоначалната искова молба.

С постановеното по делото решение съдът е квалифицирал исковите претенции по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 430 ТЗ, чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД, като е осъдил А. Ц. Д. да заплати на О. ЕАД сумата 4072.71 лева-непогасена по давност главница за вноски по договор за кредит от 23.08.2010г. с падежи 01.11.2015г.-01.04.2020г. , ведно със законна лихва от исковата молба, сумата 312.52 лева-непогасена по давност редовна лихва за периода 01.10.2017г.-21.02.2018г. , сумата 73.41 лева-непогасена по давност наказателна лихва върху главниците по вноски с падежи 01.10.2015г.-07.10.2020г. за периода от 07.10.2017г. до подаване на исковата молба, сумата 1317.17 лева-непогасена по давност наказателна лихва върху главниците по вноски с падежи 01.05.2020г.-01.10.2020г. за периода от 07.10.2017г. до 30.04.2020г. и са отхвърлени като неоснователни исковите претенции срещу А. Д. над уважените размери и периоди и изцяло са отхвърлени като неоснователни осъдителните искове срещу Н. Ц. К. с основание същия договор за кредит за заплащане солидарно с А. Д. сумата 644.19 лева –непогасена по давност главница по вноски с падежи 01.05.2020г. -01.10.2020г. , сумата 2448.12 лева –предсрочно изискуема главница за вноски с падежи 01.11.2020г.- 06.06.2022г. , сумата 211.36 лева –редовна лихва по вноски с падежи 01.05.2020г.- 01.01.2020г. / техническа грешка при посочване месеца вместо октомври е записан януари/ и сумата 141.38 лева-непогасена по давност наказателна лихва върху главниците по вноски с падежи 01.05.2020г.- 01.10.2020г. . Разпределена е с решението и отговорността между страните за разноски.