Решение № 62 от 24.06.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Пазарджик, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Димитрова Васева при участието на секретаря Диана Мл. Младенова като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Търговско дело № 20245200900029 по описа за 2024 година

Делото е образувано по исковата молба вх. № 2215/06.03.2024 г. (с п.кл. от 01.03.2024г), депозирана от „МОБИКОНСУЛТ 2009" ЕООД, ЕИК 200746678, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост", ул. „Г. С. Раковски" № 145, ет. 2, ап. 6, чрез пълномощника адв. П. К. (САК) против „ТИМ ГРУП 09“ ЕООД, ЕИК 203972878, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ № 9 и против С. Я. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б., бул. ***.

В молбата са изложени следните обстоятелства:

Твърди се, че на 13.02.2018 г. в гр. София между ищцовото ЕООД от една страна, в качеството му на заемодател, и от друга страна - „ТИМ ГРУП 09“ ЕООД, в качеството на заемател и С. Я. М., като солидарен длъжник, бил сключен договор за заем, по силата на който сделката заемодателят предоставил на заемополучателя „ТИМ ГРУП 09“ ЕООД паричен заем в размер на 40 000 лв. Съгласно чл.2.2 от договора било предвидено, че паричните средства се отпускат за покупка на дървен материал и друг материал, свързан с дейността на фирмата, а в текста на чл.4.2 бил уговорен реда за получаване на сумата.

Земополучателят поел насрещно задължение да върне предоставената му заемна сума, ведно с регламентираната в чл.2.5 от Договора лихва от 7,5 % месечно върху размера на получения заем за целия период на заема (1 година). С чл.2.9 страните се съгласили издължаването да става с месечни вноски с фиксирани падежи, като последната вноска в размер на 40 000 лв. да е изравнителна и представлява предоставената главница по заема. Твърди се, че солидарната отговорност на втория ответник С. Я. М. била поета съгласно чл.1.2. от Договора, като изрично било договорено, че солидарно задълженото лице отговаря за всички задължения на заемополучателя и последиците от неизпълнението са относими в пълния си обем за съдлъжника.

1

Твърди се, че на 12.02.2018 г. с превод по банкова сметка на ответника „ТИМ ГРУП 09“ ЕООД била преведена сума от 5000 лв., а на 16.02.2018 г. била преведена и сумата от 35 000 лв., като и за двата превода като основание било посочено договор за заем от 13.02.2018 г.

Въпреки поетите задължения ответника „ТИМ ГРУП 09“ ЕООД не спазил графика за плащане, регламентиран в Раздел II от Договора и на уговорения падеж - 05.03.2019 г., не заплатил последната изравнителна вноска от 40000 лв.

Сочи се, че тъй като липсвало изпълнение на паричните задължения на заемополучателя в срок, на основание чл.86 ЗЗД от договора ответниците дължали на ищеца и заплащане на лихва за забава, считано от деня, следващ падежа на последната вноска 06.03.2019 г., която възлизала в размер на 13369.21 лв. и била изчислена върху стойността на последната вноска от 40000 лв. за периода от 01.03.2021 г. до 01.03.2024 г., както следва а именно: от 01.03.2021 г. до 30.06.2021 г. (122 дни) – 1355,56 лв.; от 01.07.2021 г. до 31.12.2021 г. (184 дни) – 2044,44 лв.; от 01.01.2022 г. до 30.06.2022 г. (181 дни) – 2011,11 лв.; от 01.07.2022 г. до 31.12.2022 г. (184 дни) – 2044,44 лв.; от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. (181 дни) – 2296,69 лв.; от 01.07.2023 г. до 31.12.2023 г. (184 дни) – 2682,31 лв. и от 01.01.2024 г. до 01.03.2024 г. (61 дни) – 934,66 лв.

Поради липсата на плащане на описаните вземания, за ищецът бил налице правен интерес от иницииране настоящото производство.

В исковата молба са изложени подробни правни съображения.

Обобщено, че във връзка със сключения договор от 13.02.2018 г. между страните възникнали облигационни отношения, при които ищецът като заемодател изпълнил точно задълженията и предоставил по банковата сметка на заемополучателя заемната сума, но последният от своя страна не заплатил последната изравнителна вноска в размер на 40 000 лв., като с подписването на договора вторият ответник се съгласил да отговаря при условията на солидарност наред със заемополучателя за заплащането на заемната сума.

Въведеният петитум е съдът да постанови решение, с което да се осъдят „ТИМ ГРУП 09“ ЕООД и С. Я. М. солидарно да заплатят на ищеца сумата в общ размер на 53 369,21 лв., от които 40 000 лв. - главница, представляваща предоставена в заем сума, която не е върната от ответниците, ведно със законната лихва върху нея за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на вземането и 13 369.21 лв. - законна лихва за забава, начислена върху заемната сума за периода от 01.3.2021 г. до 01.03.2024 г.

Претендират се и разноските по делото, в т.ч. адв. хонорар.

В срока по чл. 367, ал.1 ГПК от нито един от двамата ответници не е постъпил писмен отговор, поради което в настоящото производство не се е развила процедурата по чл.372-373 ГПК.

Постъпилият на 13.05.24 г. отговор от ответника С. М. е приложен към делото, но същият е подаден след изтичане на законния срок предвиден в чл. 367 от ГПК.

2

Освен това, по делото не се събраха каквито и да било доказателства за правопогасяващи факти, на каквито най-общо се основават възраженията, направени в подадения извън срока отговор

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете, като изрично уточнява, че общия аритметичен сбор от размера на претенциите възлиза на 53 369,21 лв.

Ответниците, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по предявените искове.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, за да се произнесе при условията на чл.235 от ГПК прие за установено следното:

Установява се от приетите писмени доказателства, че на 13.02.2018 г. между ищецът МОБИКОНСУЛТ 2009" ЕООД, като заемодател и от друга страна ответниците „ТИМ ГРУП 09“ ЕООД, в качеството на заемател и С. Я. М., като съдлъжник, е бил сключен договор за предоставяне на паричен заем в размер на 40 000 лв. (чл. 2.3), отпуснат за покупка на дървен материал и други материали от ответното дружество. (чл. 2.2).

Съгласно клаузата на чл.1.2. изрично е било договорено, че всички задължения на заемополучателя се считат и за задължения на съдлъжника и последиците от неизпълнението им са относими в пълния си обем за съдлъжника.

Установява се от съдържанието на подписания между страните договор, че срещу предоставяне на посочената сума, заемополучателят и съдлъжника са поели насрещното задължение за връщане на заемната сума в срок до 05.03.2019 г. (чл. 2.4.), ведно с регламентираната в чл.2.5 от Договора лихва от 7,5 % месечно върху размера на получения заем за целия период на заема (1 година), като съгласно текста на чл.2.9 издължаването на заема следва да става с месечни вноски с фиксирани падежи в размер на 3 000 лв., платими на всяко 5-то число от месеца, считано от месеца следващ този на сключване на договора, т.е. от 5.03.2018 г. до 5.03.2019 г. и последна изравнителна вноска, представляваща размера на предоставената главница по заема от 40000 лв., а падежът на лихвата е ежемесечно на 5то число за месеца, за който се отнася.

Установява се от представените от ищеца писмени доказателства - извлечения по сметки, както и от заключението на изготвената по делото СИЕ, която съдът изцяло кредитира, че с превод по банковата сметка на ответника „ТИМ ГРУП 09“ ЕООД на 12.02.2018 г. е била преведена сумата от 5000 лв., а на 16.02.2018 г. - и сумата от 35 000 лв., като и че по отношение на двата превода за основание е бил посочен договора за заем от 13.02.2018 г., което е извършено съобразно уговорения ред за това по чл.4.2 от договора за заем.

Също така отново от заключението на приетата и неоспорена от страните СИЕ се установява, че в счетоводството на ищеца „Мобиконсулт 2009" ЕООД с така извършените преводи, съответно в размер на 5 000 лв. и 35 000 лв., е била дебитирана сметка 151 "Получени краткосрочни заеми" и е кредитирана сметка 503 „Разплащателна сметка", като основанието за описаните счетоводни операции е „плащане по договор за заем от 13.02.2018 г. От изводите на вещото лице, изготвило СИЕ, категорично се установява, че към момента на изготвяне на заключението по сметката няма отразени плащания и вземането на кредитора в размер на 40000 лв. все още не е закрито. Според заключението на експерта в конкретната хипотеза размерът на дължимата законна лихва по главницата в размер на 40 000 лв. за периода от 01.03.2021 г. до 1.03.2024 г. възлиза в размер на 13 369.43 лв.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно нормата на чл.240 ЗЗД, заемът е договор, с който заемодателят предава в 3 собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът по своята същност е реален, т.е. сключва се с предаването на парите или вещите. С оглед реалния характер на договора, предоставянето на заемната сума, представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на предаването на сумата с поемане на задължение за нейното връщане е въпрос на доказване. Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем сума: 1) съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение да я върне при настъпване на падежа; 2) реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищеца-заемодател, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължения на последния.

Ответникът би могъл да проведе насрещно доказване на евентуални правоизключващи или правопогасяващи възражения, но в настоящия процес такива не са направени в преклузивния срок за подаване на отговор на исковата молба, а и в подадения след този срок не се правят никакви искания за събиране на доказателства.

От събраните по предвидения процесуален ред доказателства се установи, че между страните е налице валидно сключен договор за заем уреден в чл.240 и сл. от ЗЗД , с който е постигнато съгласие за предоставяне на парична сума, като е доказано и реалното й предаване по банков път от страна на заемодателя на заемателя. От тази сделка е възникнало и задължението за връщане на парите по предвидения в текста на чл.2.9 от договора начин чрез месечни вноски с фиксирани падежи в размер на 3 000 лв., платими на всяко 5-то число от месеца, считано от месеца следващ този на сключване на договора, т.е. от 5.03.2018 г. до 5.03.2019 г. и последна изравнителна вноска, представляваща размера на предоставената главница в размер на 40000 лв.

Установи се също така, че към датата на уговорения краен срок за погасяване на задължението - 05.03.2019 г., са били погасявани само дължимите лихви, но не са били извършвани плащания в изпълнение на задължението за връщане на главницата и заявената главна искова претенция по чл.240, ал.1 ЗЗД се явява основателна в пълния й размер за т 40 000 лв., която следва да се присъдени ведно със законната лихва от депозиране на ИМ в съда до окончателното изплащане на сумата.

С оглед на изложеното дотук съдът приема за основателна и претенцията по реда на чл.86, ал.1 във вр. 84, ал.1, изр.1-во ГПК за заплащане на сумата от 13369.21 лв., представляваща законна лихва за забава, начислена върху заемната сума за периода от 01.03.2021 г. до 01.03.2024 г. Съдът приема, че считано от 06.03.2019 г. - денят, следващ падежа на последната изравнителна вноска, длъжниците са изпаднали в забава, поради което и въведената акцесорна претенция, заявена относно по-късен период следващ момента на забавата, също се явява основателна и следва да бъде уважена за посочения размер, установен съгласно заключението на приетата СИЕ.