Решение № 283 от 22.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Пловдив, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20255001000404 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №198/07.05.2025г., постановено по търг.д. №582/2024г. по описа на окръжен съд Пловдив, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК 121130788 е осъдено да заплати на Ц. П. А.-Т., ЕГН ********** сумата от 35 000лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.10.2019г., предизвикано от водача на маршрутно такси за превоз на пътници, микробус марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. №*********, със сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2024г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над 35 000лв. до предявения размер от 50 000лв.

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788 е 1 осъдено да заплати на Адвокатско дружество „Т. и М.“, БУЛСТАТ 177430738 сумата от 3 000лв. с ДДС, възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото на Ц. П. А.-Т., на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.

Ц. П. А.-Т., ЕГН ********** е осъдена да заплати на

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788 сумата от 833лв. - направени деловодни разноски по съразмерност, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788 е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд - Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, сумата от 1700лв., представляващи дължима държавна такса и направени разноски по делото.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди е уважена за сумата над 24 500лв. до 35 000лв. Въведено е оплакване, че решението в обжалваната част е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като се твърди, че съдът неправилно е преценил представените по делото доказателства. Оплакванията на жалбоподателя се свеждат единствено до несъгласие с изводите на първостепенния съд за липса на съпричиняване от страна на пострадалата, според доводите, съдържащи се в жалбата – изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан. Твърди се, че първостепенният съд не е обсъдил експертните изводи за предотвратимостта на настъпване на транспортния инцидент от страна на ищцата, въвеждайки оплакване, че изводите на съда в тази насока са в противоречие със задължителната съдебна практика. Жалбоподателят счита, че приносът на пострадалата, съпоставимо с поведението на делинквента, е не по-малко от 30%. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се отхвърли исковата претенция на ищцата над сумата от 24 500лв., ведно с всички законни последици.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна – Ц. П. А.-Т., се оспорва подадената въззивна жалба.

С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени доказателствени 2 искания.

Страните претендират сторените по делото разноски, като от въззиваемата страна се претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Ищцата в първоинстанционното производство – Ц. П. А.-Т., е изложила фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 13.10.2019г., на пътя между селата Рогош и с. Скутаре, ищцата Ц.

А.-Т. пътувала в маршрутно такси марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег.

№*********, по линия №8, управлявано от С.С.Р., който рязко задействал спирачната уредба, вследствие на което ищцата загубила равновесие и паднала, като ударила силно лявото си рамо в пода на маршрутното такси.

Твърди се, че от удара ищцата получила травматично увреждане, а именно счупване на горния край на лявата раменна кост, което довело до хоспитализиране в деня на ПТП и оперативно лечение - открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, както и последвала втора оперативна интервенция. Изложени са подробно факти относно негативните промени в живота на ищцата след пътния инцидент. Позовава се на образувано по случая ДП №76/20г. на РУ-МВР Труд и сключено споразумение с прокуратурата, одобрено от съда по АНД №3236/2024г. по описа на РС - Пловдив.

Отговорността на ответника се ангажира с наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка и модел 3

„Форд“, „Транзит“, с рег. №********* – по застрахователна полица, валидна от 10.07.2019г. до 09.07.2020г. На 04.07.2024г. ищцата депозирала пред ответното дружество застрахователна претенция, но в законоустановения срок не е определено и изплатено обезщетение.

Искането, с което е сезиран съдът, е ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение в размер на 50 000лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинените телесни увреждания при ПТП, настъпило на 13.10.2019г., предизвикано от водача на маршрутно такси марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. №*********, който имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата, на която ищцата е уведомила ответника за настъпилото ПТП - 05.07.2024г. Фактическите твърдения и заявената претенция се поддържат и доразвиват и в допълнителната искова молба.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба, както и в отговора на допълнителната искова молба, ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД оспорва предявения иск.

Относимите за настоящето производство възражения, касаещи размера на претенцията, се свеждат до своевременно въведено възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, а именно, че ищцата има изключителен принос за настъпване на инцидента, тъй като е имала възможност да го предотврати чрез заемане на стабилно положение чрез сядане на свободна седалка или стабилно захващане към обезопасителните елементи на автобуса.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията на ищцата е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото 4 обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда, като защитната позиция на ответника – застраховател, включва и възможността, предвидена в чл.51 ал.2 от ЗЗД – да релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалия.

Независимо че само въпросът за наличие на поведение на съпричиняване от страна на пострадалата е пренесен като спорен въпрос във въззивното производство, следва на първо място да се посочи, че е установено в първоинстанционното производство и неспорно в настоящето наличието на претърпени, вследствие на ПТП от 13.107.2019г., неимуществени вреди от страна на ищцата – телесно увреждане, изразяващо се в счупване на горния край на раменната кост /хумерус/, закрито /съгласно заключението от допуснатата при първоинстанционното разглеждане на делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза/. Вредата е причинена виновно, в резултат на противоправно поведение на водача на маршрутно такси, за превоз на пътници, микробус марка „Форд“, модел „Транзит”, с регистрационен номер ******** - С.С.Р.. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК предвид одобрено по реда на чл.382 от НПК споразумение по АНД №3236/24г. по описа на РС – Пловдив. С цитирания акт, на основание чл.375а, ал.3, вр. чл.382, ал.7 от НПК е одобрено споразумение между РП Пловдив и С.С.Р., с което последният е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 13.10.2019г. в с.

Скутаре, обл. Пловдив, при управление на МПС - маршрутно такси, за превоз на пътници, микробус марка „Форд“, модел „Транзит”, с регистрационен номер ********, е нарушил правилата за движение по пътищата, както следва:

5 чл.20 ал.2 от и чл.24 ал.1 от ЗДвП, като не е намалил своевременно скоростта на движение, а е задействал рязко спирачната система за намаляване на скоростта на движение на управляваното от него МПС, като по непредпазливост е причинил на Ц. П. А., с ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горния край на лява раменна кост в областта на хирургичната шийка, довела до трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник /като Р. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба/. Налице е причинната връзка между противоправното поведение на водача Р. и причинената вреда. Не е спорен специфичният елемент на визираната в чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на пътния инцидент.

Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.432 от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Независимо че с въззивната жалба не са въведени конкретни оплаквания в тази насока, следва да се посочи, че критериите за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД са правилно преценени и приложени от първостепенния съд съобразно депозираните по делото гласни доказателства /показанията на св.С./ и писмени такива /заключението от КСМАТЕ – в медицинската й част/.

Правилно е преценен медикобиологичният характер на увреждането счупване на горния край на раменната кост, довело до трайно затруднение движенията на левия горен крайник – средна телесна повреда, наложилата се имобилизация за около 45 дни; болничният престой – около 4 дни; наложилите се две оперативни интервенции – за поставяне на метална остеосинтеза и впоследствие – за изваждане на металните тела; продължителността на възстановителния процес – около 5-6 месеца; наличието на последици – остатъчна болезненост при движение на ръката и видими оперативни белези; възрастта на ищцата към момента на инцидента – на 64 години; включително и общественоикономическата конюнктура в 6 страната към момента на настъпване на злополуката - октомври 2019г., като първоинстанционният съд е определил справедлив паричен еквивалент за понесените и понасяни от ищцата болки и страдания, а именно – 35 000лв.