Решение № 116 от 13.08.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. С., 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янита Д. Янкова при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело № 20251800900017 по описа за 2025 година

Ищецът - Застрахователно дружество „Б.И.” АД, ЕИК ********* е предявил срещу А. Й. М. от с. М., ул.“Н.П.“ № 27, Софийска област, с ЕГН **********, регресен иск с правно основание чл.500, ал.1, т.2 от КЗ – за заплащане на сумата от 200 000 лева – главница, частичен иск от общо дължима сума в размер 743 300.48 лева, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 21.01.2025 год. – датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане, съставляваща заплатени от ищеца на Т.А. М.а, Н.А.М. и Й.А. М.а, застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.12.2020г., и присъдени с влезли в законна сила съдебни решения.

Претендират се и направените по делото разноски, вкл. заплатено адвокатско възнаграждение.

Исковата молба след отстраняване на нередовностите й с уточняваща молба от 06.02.2025 год. отговаря на изискванията на чл.127-128 от ГПК и предявения с нея осъдителен иск е допустим.

Ищецът твърди в исковата си молба, че с влязла в законна сила Присъда № 6/02.03.2023г. по НОХД № 22/2023г. по описа на СОС, ответникът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“ във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК – за това, че на 19.12.2020 год. в землището на с.Горна Малина, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Воксхол”, модел „Вектра“, с peг. № СА 4159 ТХ, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.139, ал.1, т.4 от ЗДвП, като рязко променил направлението си на движение и самокатастрофирал в крайпътни дървета, като се движил с технически неизправен автомобил – протекторът на 1 гумите бил по малък от 4 мм и по непредпазливост причинил смъртта на Ц. С.а В..

Твърди се, че ищецът бил осъден на осн. чл.432, ал.1 от КЗ с Решение № 88 от 27.07.2022г. по т.д. № 134/2021г. на СОС, изменено с Решение № 312/15.03.2023г. по в.гр.д.

№2961/2022г. на Апелативен съд - С. и Определение на ВКС, с което делото не е допуснато до касационно обжалване, и Решение от №112/27.10.2022г. по т. д. № 190/2021г. по описа на СОС, изменено с Решение № 890/28.06.2023г. по в.гр.д. № 352/2023г. на Апелативен съд – С. да заплати на наследниците на Ц. С.а В. – Т.А. М.а, Н.А. М. и Й.А. М.а застрахователни обезщетения от по 150 000 лева за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на Ц. С.а В., настъпила в резултат на ПТП от 19.12.2020г., ведно със законната лихва считано от 08.01.2021г. до окончателното изплащане на сумите. Ищецът сочи още, че е осъден също така да заплати на Й.А. М.а застрахователно обезщетение в размер на 70 000 лева за претърпени от нея неимуществени вреди, в резултат на получени травми от посоченото по – горе ПТП, ведно със законната лихва считано от 08.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Изложено е още в исковата молба, че въз основа на издадени по посочените съдебни решения изпълнителни листа и образувани изпълнителни дела срещу него, ищецът заплатил общата сума в размер на 743 300.48 лева на увредените от ПТП лица.

Ищецът поддържа, че с извършеното плащане на застрахователни обезщетения в полза на увредените лица Т.А. М.а, Н.А. М. и Й.А. М.а (лично в качеството й на пострадала и като законен наследник) е встъпил в правата на удовлетворените кредитори (увредени лица) срещу прекия причинител на вредите и има право да получи от виновния водач по обратен ред платеното застрахователно обезщетение заедно с платените лихви и разноски доколкото е налице регресно основание по чл. 500, ал.1, т. 2 КЗ, а именно хипотезата на закона, в която водачът се е движил с технически неизправен автомобил, като протекторът на гумите е бил по-малък от 4 мм.

Препис от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.131 от ГПК, като в срока по чл.131, ал.1 от ГПК същият не е подал писмен отговор.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.В., преупълномощена от адв.К., която оспорва предявените искове. Твърди, че не е налице техническа неизправност на лекия автомобил, която да е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Не оспорва твърдените от ищеца плащания.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От представеното с исковата молба заверено фотокопие на присъда № 6 от 02.03.2023г. постановена по НОХД № 22/2023год. по описа на Софийски окръжен съд се установява, че с влязла в сила на 18.03.2023 год. присъда № № 6 от 02.03.2023г. настоящият ответник А. Й. М. с ЕГН ********** е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“ във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК – за това, че на 19.12.2020 год. в землището на с.Горна Малина, при управление на моторно превозно 2 средство – лек автомобил марка „Воксхол”, модел „Вектра“, с peг. № СА 4159 ТХ, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.139, ал.1, т.4 от ЗДвП, като рязко променил направлението си на движение и самокатастрофирал в крайпътни дървета, като се движил с технически неизправен автомобил – протекторът на гумите бил по малък от 4 мм и по непредпазливост причинил смъртта на Ц. С.а В..

Видно от представеното с и.м. удостоверение за наследници на Ц. С.а В. /л.9 от делото/, Й.А. М.а с ЕГН **********, Н.А. М. с ЕГН **********, Т.А. М.а с ЕГН ********** и А.Ц. В. с ЕГН ********** са нейни законни наследници – дъщери и син.

Не е спорно между страните по делото, че с Решение № 88 от 27.07.2022г. по т.д. № 134/2021г. на СОС, изменено с Решение № 312/15.03.2023г. по в.гр.д.№2961/2022г. на Апелативен съд - С. и Определение № 2752 от 05.06.2024г., постановено по гр.д. № 2910/2023г. на ВКС, с което делото не е допуснато до касационно обжалване и Решение от №112/27.10.2022г. по т. д. № 190/2021г. по описа на СОС, изменено с Решение № 890/28.06.2023г. по в.гр.д. № 352/2023г. на Апелативен съд – С. ищецът в настоящото съдебно производство е осъден да заплати на наследниците на Ц. С.а В. – Т.А. М.а, Н.А. М. и Й.А. М.а застрахователни обезщетения от по 150 000 лева за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на Ц. С.а В., настъпила в резултат на ПТП от 19.12.2020г., ведно със законната лихва считано от 08.01.2021г. до окончателното изплащане на сумите, а Й.А. М.а и застрахователно обезщетение в размер на 70 000 лева за претърпени от нея неимуществени вреди, в резултат на получени травми от посоченото по –горе ПТП, ведно със законната лихва считано от 08.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Установява се от представената по делото покана за доброволно изпълнение, изпратена до ищеца на 21.03.2023г. и получена от него на 22.03.2023г. по изп.дело № 20238600400266 на ЧСИ – В. М. с район на действие СГС, че ищецът е поканен да заплати по изпълнителното дело в полза на взискателите Т.А. М.а, Н.А. М. и Й.А. М.а, въз основа на изпълнителен лист издаден по по в.гр.д.№2961/2022г. на Апелативен съд – С., главница в размер на 450 000 лева, лихви в размер на 101 652.24 лева, както и такси и разноски в общ размер на 33 496,15 лева по изпълнителното дело и по съдебното производство. Общото задължение е в размер на 585 148.39 лева към 21.03.2023г. По делото е представен и изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.

Видно от представените по делото платежни нареждания е, че на 07.04.2023г., на 13.04.2023г. и на 21.04.2023г. ищецът по делото е заплатил по изп.дело № 20238600400266 на ЧСИ – В. М., съответно следните суми – 200 000 лева, 200 000 лева и 188 366.25 лева.

По делото са представени и други изпълнителни листа, покани за доброволно изпълнение, изпратени по изпълнителни дела, образувани въз основа на изпълнителните листа и платежни нареждания за заплатени суми от ищеца по образуваните срещу него изпълнителни производства удостоверяващи твърденията му изложени в исковата молба.

От приетото по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по изп. дело № 20247870400104 по описа на ЧСИ – М.Д. е постъпило едно плащане в размер на 45 129,68 лв. на 05.11.2024 г. с наредител ЗД „Б.И.“ АД, с което е било 3 погасено задължение представляващо адвокатско възнаграждение в размер на 39 440 лева за осъществено представителство пред СОС и САС, разноски направени в изпълнителното производство в размер на 2 586 лева и присъдени разноски в размер на 3 103.68 лева.

Видно е още от заключението, че по изп. дело №20248680400227 на ЧСИ Р.М. е постъпило също едно плащане в размер на 11 659,75 лв. на 04.06.2024г. с наредител ЗД „Бул Инс“ АД, представляващо адвокатско възнаграждение в размер на 10 551,60 лева и 1 108.15 лева за такси и разноски за ЧСИ.

Установява се още приетото заключение по изготвената ССчЕ, че по описа на ЧСИ В. М. са били образувани четири изпълнителни дела:

По изп. дело № 20238600401043 по описа на ЧСИ М. било постъпило едно плащане в размер на 29 589,69 лв. на 03.08.2023г. с наредител ЗД „Б.И.“ АД, представляващо главница на застрахователно обезщетение в размер на 20 000 лева, законна лихва върху него в размер на 5 406.55 лева и такси и разноски по изпълнителното дело в общ размер на 4 183,14 лева.

По изп. дело № 2023860040266 по описа на ЧСИ М. били постъпили три суми с наредител ЗД „Б.И.“ АД, а именно: на 07.04.2023 г. - 200 000 лв., на 13.04.2023 г. - 200 000 лв. и на 21.04.2023 г. - 188 366,25 лв., с които била погасена главница на застрахователно обезщетение в размер на 450 000 лева /по 150 000 лева за всеки взискател/, законна лихва в размер на 104 940 лева, както и такси и разноски по изпълнителното дело в общ размер на 33 426,25 лева.

По изп. дело № 20238600400006 по описа на ЧСИ М. била постъпила една сума с наредител ЗД „Б.И.“ АД, в размер на 57 152,04 лв. на 23.01.2023г., с която била погасена главница на застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лева и такси и разноски по изпълнителното дело в общ размер на 7 152,04 лева.

По изп. дело №20238600401377 по описа на ЧСИ М. била постъпила една сума с наредител ЗД „Б.И.“ АД, в размер на 11 403,07 лв. на 04.09.2023г., с която била погасена законна лихва в размер на 10 390.92 лева върху присъдено обезщетение в размер на 50 000 лева, както и такси по изпълнителното дело в размер на 1 012.15 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.500, ал.1, т.2 от КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.2 от КЗ /в редакцията й към дата на предявяване на иска/ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато водачът не е не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.

Регресното право на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл.500, ал.1 и 2 от КЗ, представлява право на застрахователя да получи платеното на пострадалото, респ. увреденото лице обезщетение, 4 ако е осъществено на някое от предвидените в посочената разпоредба основания /в случая в хипотезата на чл. 500, ал.1, т.2 от КЗ/.

Възникването на това право се обуславя от установяването на три групи предпоставки: 1) тези на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1 от ЗЗД – т.е. вредите да са причинени от делинквента, чрез негово виновно и противоправно поведение; 2) възникнало действително договорно правоотношение между делинквента и ищеца по договор за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" и заплащане от страна на застрахователя по договора за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" на застрахователно обезщетение на увреденото лице или на встъпилото в неговите права лице при настъпване на застрахователно събитие и 3) делинквентът да не е спрял и да не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.