Решение № 5575 от 06.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5575 гр. София, 06.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100501325 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 20081406 от 28.02.2023 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 20111086 от 15.12.2023 г., постановени по гр. д. № 15392/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 164-ти състав, ответникът “Профи кредит България“ ЕООД, е осъден да заплати на ищеца “Темис Кепитъл“ ООД на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 3738,01 лв., представляваща предадена без основание сума сбор от заплатено възнаграждение за допълнителни услуги – 3601,44 лв., начислена неустойка по ДПК № 3031305490/05.05.218 г.

– 36,57 лв. и такса по Тарифа –100,00 лв. от И.В.Д. на “Профи кредит България“ ЕООД в периода от 01.12.2015 г. до 26.03.2020 г., въз основа на нищожни клаузи по Споразумение за допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит № 3031305490/05.05.2018 г., което вземане е цедирано на ищеца “Темис Кепитъл“ ООД, съгласно Договор за вземания от финансови институции от 26.03.2020 г., заедно със законната лихва от датата на исковата молба – 01.12.2020 г. до окончателното плащане, като с постановеното по реда на чл. 250 ГПК допълнително решение № 20111365 от 19.12.2023 г. е отхвърлен предявения от “Темис Кепитъл“ ООД срещу “Профи кредит България“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 99,00 лв., преведена при начална липса на основание от И.В.Д. на “Профи кредит България“ ЕООД.

Със същото решение ответникът “Профи кредит България“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца “Темис Кепитъл“ ООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 848,48 лв., представляваща разноски в производството пред СРС.

Постановеното по реда на чл. 250 ГПК допълнително решение № 20111365 от 19.12.2023 г. не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.

Срещу така постановеното основно решение е подадена въззивна жалба от ответника “Профи Кредит България“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Х. Х., с надлежно учредена 1 представителна власт по делото, с оплаквания за недопустимост на решението, а при условията на евентуалност и за неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Счита, че решението е недопустимо като постановено по непредявен иск, тъй като молбата на ищеца, представена в първото по делото заседание, представлява по същността си предявяване на изцяло нов по предмет и основание иск, поради което и не би могло да се счете, че същата има значението на молба по чл. 143, ал. 2 ГПК, а има характер на последващо обективно съединяване на искове, което съгласно чл. 214, ал. 1 ГПК е недопустимо. Алтернативно счита, че решението е недопустимо, доколкото е постановено по искова молба, която е нередовна, както и доколкото съдът се е произнесъл относно наличието на действителността на договора за потребителски кредит, с каквото искане изрично не е бил сезиран с оглед на въведения предмет по делото, а именно иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. При условията на евентуалност поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите. Поддържа, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не се е произнесъл в съответствие по чл. 7, ал. 3 ГПК за прогласяване на нищожността на договора за цесия, включително и предвид изричното и своевременно наведено възражение за неговата недействителност. В допълнение на това поддържа, че по делото не е доказано вземане в размер на 3601,44 лв. да е възникнало в полза на цедента, доколкото същият не е извършвал плащания в полза на ответното дружество. Посочва като неправилен извода на СРС и относно констатацията за наличие на нищожни клаузи, предвиждащи заплащане на допълнителни услуги, както и констатацията за нищожност на уговорената възнаградителна лихва. Моли съда да обезсили решението, а при условията на евентуалност да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски в производството пред СРС и СГС.

Въззиваемият ищец “Темис Кепитъл“ ООД, чрез пълномощника си – адв. А. Д. с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва по подробно изложени съображения. Счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл в съответствие със заявената за защита искова претенция, подробно описана в представената по делото искова молба и и направените уточнения, отговаряща на изискванията на чл. 127 ГПК и чл. 128 ГПК, като е съобразил събраните по делото доказателства е и постановил правилно решение. Моли съда да потвърди обжалваното решение и да остави въззивната жалба без уважение. Претендира разноски в производството пред СГС.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

По отношение на оплакването за недопустимост на решението следва да бъде посочено следното:

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД за връщане на получени от ответника без основание парични суми, като в предявената искова молба първоначално не са били посочени конкретни фактически твърдения, във връзка с който ищецът е претендирал престираното да е било платено без основание. В изпълнение на дадени от съда указания ищецът е депозирал уточнителна молба от 28.04.2021 г., в която е посочил, че сумата е била предадена при липса на договорно правоотношение между цедента и ответното дружество /не е сключван договор за кредит или други договори, т. е. плащането е било осъществено поради грешка/. С уточнителна молба докладвана в първото по делото о.с.з. от 07.12.2021 г. ищецът излага 2 нови фактически твърдения, съгласно които претендираните от него вземания, представляват разликата между платените от цедента суми по договори за кредит, сключени с ответника и предоставените на цедента главници по същите тези договори, а при условията на евентуалност сочи, че същите представляващ платени суми по нищожни клаузи от договори за кредит.

Първоинстанционният съд е приел, че с подадената по делото уточнителна молба от 07.12.2021 г. ищецът е направил изменение на иска и е допуснал същото по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК – чрез добавяне на ново основание – за извършени плащания при първоначална липса на основание във връзка със сключени нищожни договори за потребителски кредит (така определение от 27.01.2022 г., постановено по гр. дело № 15392/2021 г. по описа на СРС, 164-ти състав – л. 101 от делото пред СРС).

В открито съдебно заседание от 14.06.2022 г. в производството пред СРС, ищецът е направил изменение на иска чрез увеличението му от първоначално предявения размер. С протоколно определение от същата дата (л. 183 от делото пред СРС) първоинстанционният съд е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения иск, като е приел, че същият следва да се счита за предявен за сумата от общо 3738,01 лв. /предвид допусната и поправена ОФГ/, представляваща неоснователно получена от ответника сума във връзка със сключени в процесния срок между ответника и цедента договори за потребителски кредит “Профи кредит Стандарт“.

Настоящият състав на съда намира, че в обстоятелствената част на иска по чл. 55, ал.

1, предл. 1-во ЗЗД ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание. Когато обаче се сочи някакво основание или причина за даването, то ищецът следва да изложи твърдения за факти и правни доводи за това защо смята, че това основание или причина са нищожни или липсват. Няма пречка ищецът, който знае претенциите на ответника за наличие на някое правно основание да признае в исковата молба фактите, обосноваващи такава претенция още преди тя да е заявена с отговора на исковата молба и да посочи, че такова основание е нищожно и изложи още в исковата молба фактите, които го опорочават или посочи правните си доводи, защо фактите на които се позовава ответникът не пораждат претендираното основание.

В конкретния случай ищецът е поддържал първоначално, че цедентът е предоставил на ответното дружество парични суми при липса на основание – при липса на договорни отношения, т. е. не е сключвал договор за кредит и плащането е поради грешка. В последствие, в изпълнение на дадените от съда указания, ищцовото дружество е уточнило претенцията си, като са заявени доводи за нищожност на договора, респективно за нищожност на конкретни клаузи от същия поради нарушаване на императивни изисквания по ЗЗП, ЗПК и по чл. 26 от ЗЗД.

С въвеждането на твърдения за наличие на съществуващи облигационни правоотношения, възникнали по силата на договор за кредит, не представлява по същността си хипотеза на изменение на предявения иск, доколкото валидното правно задължение, даващо право на ответника да получи, съответно да задържи полученото, не е част от основанието на иска, поради което доводите за неговото отричане от страна на ищеца различните доводи за нищожност, също не са част от основанието на иска. В производството пред СРС действително е допуснато изменение на иска на основание чл.

214, ал. 1, изр. 3 ГПК, по отношение на размера на предявения иск. Искането за извършване на което изменение е било своевременно наведено в предвидения в закона срок, поради което и съдът е допуснал същото при наличие на предвидените в закона процесуални предпоставки.

Наред с това, СРС се е произнесъл в съответствие с въведения предмет на делото, а именно иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, по повод на произнасянето по който е разгледал и преюдициалния въпрос относно действителността на отделни клаузи от договора за 3 потребителския кредит.

Ето защо, възраженията на ответното дружество за недопустимо изменение на исковата претенция, респективно за недопустимост на обжалваното решение като постановено по непредявен иск и за нередовност на исковата молба, са неоснователни.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

По отношение на оплакването за неправилност на постановеното решение следва да бъде посочено, че въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:

По делото е установено, че по силата на договор за потребителски кредит с № 3031305490/05.05.2018 г., ответникът по иска предоставя на трето за спора лице – И.В.Д. кредит в размер на 3000,00 лв. за срок от 24 месеца, при ГПР от 49,89 % годишно, с ГЛП – 41,17 %, с размер на месечна погасителна вноска от 185,46 лв. или общо за връщане сумата от 4451,04 лв., в която се включва сумата от 1451,04 лв., представляваща възнаградителна лихва за кредитора. В случай на закупуване на пакет за допълнителни услуги /какъвто в конкретния случай кредитополучателят е изразил съгласие да закупи/, общото задължение по кредита и по пакета за допълнителни услуги е в размер на 3601,44 лв. при размер на погасителна вноска за пакета за допълнителни услуги – 150,06 лв., която се прибавя към погасителната вноска по основния договор от 185,46 лв. и така общата месечна дължима сума като погасителна вноска възлиза на 335,52 лв., дължима всеки месец до 26-то число.

Установява се от приетата като доказателство разписка за извършено плащане (л. 157 и 158 от делото на СРС), че съгласно желанието на кредитополучателя за начина на усвояване на отпуснатия му кредит, от страна на кредитора е наредена сумата по кредита от 3000,00 лв. по посочения КИН при „Изи Пей“, и с посочено основание - номера на процесния договор за потребителски кредит.