Решение № 2833 от 01.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2833 гр. София, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета М. Антонова

Мария Стойкова при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100507368 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 20068835 от 16.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 33 505/2020 г. по описа на СРС, ГО, 153 състав Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ при МВР е осъдена да заплати на Г. Х. Н., ЕГН ********** на основание чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР във връзка с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР сумата 1 866,96 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд за периода от 28.07.2017 г. до 27.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 27.07.2020 г. до окончателното й погасяване, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 275,85 лева – обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за периода: 28.10.2017 г. до 27.07.2020 г.

Със същия акт Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ е осъдена да заплати на Г. Х. Н. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 400,00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, както и на основание чл.78, ал.6 ГПК по бюджетната сметката на Софийски районен съд сумата 85,71 лева – държавна такса и сумата 200,00 лева – възнаграждение за вещо лице.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответника Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ - МВР – в частта, в която е уважен предявеният срещу нея иск относно главницата. Във въззивна жалба се поддържа, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Наведени са доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице празнота в нормативната уредба; че в дадения казус не следва да се прилагат разпоредбите на чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и общия граждански закон – Кодекс на труда /КТ/, тъй като има специална законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължител-ност на часовете нощен труд за служителите от системата на МВР от 8 часа – чл.187 ЗМВР. Посочено е и че неправилно е разбирането на състава на СРС, че часовете в повече, които се получават при преобразуване на нощен в дневен труд, се явяват извънреден такъв и че такъв труд в случая не е налице.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни, необосновани и недоказани.

Претендира присъждането на разноски по делото.

1

Ответникът по жалбата – Г. Х. Н., гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло като неоснователна.

Поддържа се, че решението на СРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено; че е налице нормативна празнота, която да налага субсидиарно приложение на КТ и НСОРЗ. Претендира присъждането на разноски по производството.

В частта относно претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД решението на СРС, постановено по гр.д.№ 33 506/2020 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 153 състав, не е обжалвано и е влязло в сила на основание чл.296, т.2, пр.1 ГПК.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото дока-зателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като по отношение на същото не намира приложение нито едно от изключенията, визирани в посоченото ТР на ОСГТК на ВКС, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по релевираните в жалбата доводи.

Анализът на събрания по делото доказателствен материал и приетите за безспорно факти в производството, обосновава безспорния извод, че в исковия период: 28.07.2017 г. – 27.07.2020 г., страните по спора са били в служебно правоотношение, по силата на което ищецът Г. Х. Н. е изпълнявал длъжността „младши експерт – старши спасител“ в 03 група „Спасителна дейност“ на сектор „Специализирани оперативни дейности“ към отдел „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на СДПБЗН, като е работил на смени по график на 24-часови дежурства, вкл. и работа през нощта – от 22,00 ч. до 06,00 ч., при сумарно отчитане на работното време на тримесечни периоди.

Не се спори в процеса, което е видно и от приетото заключение на допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р.Б., че за процесния период служителят Г. Х. Н. е положил 1 714 часа нощен труд в 277 броя 24часови дежурства; че нощният труд положен от Г. Х. Н. не е превръщан в дневен с коефициент 1,143 и че няма начисляван извънреден труд на това основание. Посочено е и че при приравняване на отработените часове нощен труд към дневен такъв с коефициент 1,143 се получава разлика в размер на 245,10 часа на стойност 1 866,96 лева.

Предмет на инстанционен контрол във въззивното производство е предявен осъдителен иск от страна на ищеца с правно основание чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /ред. ДВ бр.81/2016 г./ във връзка с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР за заплащане на сумата от 1 866,96 лева, представляваща възнаграждение за 245,10 часа извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен такъв за времето от 28.07.2017 г. до 27.07.2020 г. с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

По делото безспорно е установено, че в периода: 28.07.2017 г. – 27.07.2020 г. между страните в процеса е съществувало валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът в качеството му на „младши експерт – старши спасител“ в СДПБЗН е полагал труд на 24-часови дежурства по график, включително и през нощта при сумарно изчисляване на работното време.

Спорните в производството въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от визираната наредба, или се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, и оттук дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9, ал.2 НСОРЗ.

Отговорът на тези въпроси е даден в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно задължителните за съдилищата съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ разяснения на същото, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими 2 разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал.2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.2, изр.1 ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия, е необходимо да има празнота в закона. Както е прието в мотивите на визираното тълкувателно решение, които настоящият състав напълно споделя, ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете. С императивната норма на чл.187, ал.1 ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно /40 часа седмично при 5-дневна работна седмица/, като по смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден е разположен – в „светла“ част на деня или през нощта – в „тъмната“ му част, която е от 22,00 часа до 06,00 часа. Съпоставката на нормите на чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР с тази на чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от системата на МВР се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл.2, ал.1 ЗМВР, а именно: з. на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, з. на националната сигурност, опазване на обществения ред, П.б. и з. на н..

Разпоредбите на чл.179 и чл.187, ал.9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и реда за полагане на нощен труд, включително отчитането и заплащането му да се извършват със съответни актове – наредба и заповед на министъра на вътрешните работи. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби /действали в исковия период/ липсва правило като това на чл.9, ал.2 НСОРЗ, но тази липса е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощните часове в дневни.

От друга страна, случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни.

Прилагането на НСОРЗ към разглежданите служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл.187, ал.1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта – 8 часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се полага – през деня или през нощта. При изготвянето и приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служителите на МВР се обезщетяват със съответни компенсаторни механизми: допълнително възнаграждение за прослужено време – чл.178, ал.1, т.1 ЗМВР, по-голям основен платен годи-шен отпуск /чл.189, ал.1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение /чл.234, ал.1 ЗМВР/, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл.187, ал.5, ал.6 и ал.7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл.69, ал.2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл.69 КСО/ и др.

Решаващият състав на СГС поддържа застъпеното в мотивите на тълкувателното решение становище, че изложеното разрешение съответства и на правото на ЕС. С решение от 24.02.2022 г. по дело № С-262/2020 г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/, 2 състав, образувано по преюдициално запитване на РС-Луковит – т.49, т.51 и т.55, се приема, че Директива 2003/88/ ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня, но следва да се следи за това за полагащите труд през нощта да има други мерки за з. под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд.