Определение № 1465 от 15.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1548/2026
- Вид
- Определение № 1465
- Подписан
- 15.04.2026
- В сила
- 15.04.2026
- Състав
- Цветан Иванов Колев, Биляна Марин Вранчева, Иван Александров Стоилов
Цитирани разпоредби
- чл. 117б · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 177а ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1465 гр. София, 15.04.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цветан Ив. Колев
Членове:
Биляна М. Вранчева
Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно частно наказателно дело № 20261100601548 по описа за 2026 година
Производството е по реда на глава XXII от НПК, вр. чл. 117б от НПК.
Образувано е по частна въззивна жалба от Н. Т. Я., чрез адв. В.С. срещу определение от 18,12.2025г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 133 състав, постановено в закрито заседание по НОХД 17968/2025г. по описа на СРС, е което е разрешено принудително изземване на образци за сравнително изследване /образци от ДНК/ от свидетеля Н. Т. Я. по ДП 267/2021г. по описа на СО СГП пр.пр. 39239/2020г. по описа на СРП.
Във въззивната частна жалба се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно, тъй като при направа на своя извод да бъде дадено горното разрешение районният съдия се е позовал на оперативна информация, събрана от органите на ДП, която няма доказателствена стойност. В жалбата се моли за отмяна на атакуваното определение.
Настоящият 14 въззивен съдебен съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата, атакуваното определение и материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
На първо място, доколкото с атакуваното определение са засегнати правата на трето лице във воденото наказателно производство, на основание чл. 177а ал. 2 от НПК жалбоподателят е лице, което има право да обжалва същото определение. От своя страна жалбата е подадена и в срок, съобразно датата на връчване на обжалваното определение на адв. С., поради което и е допустима.
Относно основателността на жалбата съдът приема следното:
ДП 267/2021г. по описа на СО СГП пр.пр. 39239/2020г. по описа на СРП е образувано с цел разследване на нанесен побой над К.Л.М. от две лица, при което на пострадалия е причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота. При това побоят е бил 1 нанесен в автомобила на пострадалия. В автомобила на пострадалия бил извършен оглед, при който са иззети мирисови следи.
Видно от материалите по делото, в качеството на свидетел е разпитан св. И.М., /л.208,т.1/, от чиито показания е видно, че лице, което е пожелало анонимност, му е заявило, че този побой са нанесли Н. Т. Я. и И.И.П..
В тази връзка и за изследване дали иззетите в автомобила на пострадалия мирисови следи съвпадат с ДНК профила на св.Н. Т. Я., на същия е проведен разпит, в който той е отказал да даде сравнителен ДНК материал. Заради това от разследващия орган е отправено искане в СРС за даване на разрешение за изземване на такива, в който смисъл е изготвено обжалваното определение.
С оглед на така описаната фактическа обстановка настоящият въззивен съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно районният съдия е дал разрешение за принудително изземване на образци за сравнително изследване /образци от ДНК/ от свидетеля Н. Т. Я. по ДП 267/2021г. по описа на СО СГП пр.пр. 39239/2020г. по описа на СРП. Наличието на свидетелски показания относно причастността на засегнатото лице е достатъчно основание да бъде дадено горното разрешение в изключително началния стадий на наказателното производство, в което това е сторено.
Действително, в същото определение е вписано, че изводът си районният съдия е направил въз основа на налична по делото оперативна информация, но това не съставлява нарушение от характера да доведе до отмяна на съдебния акт. Още повече, настоящата въззивна инстанция се явява втора първа такава и може да извърши всички действия, които е пропуснал да извърши районният съдия, включително да попълни мотивите на съда, което бе сторено.
Предвид на изложеното и с оглед наличието на свидетелски показания относно причастността на Н. Т. Я. към твърдяното за извършено престъпление, настоящият въззивен съдебен състав намира, че процесната жалба е неоснователна и следва да бъде потвърдено обжалваното определение.
По изложените съображения Софийски градски съд, НО, XIV в.с-в ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 18,12.2025г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 133 състав, постановено в закрито заседание по НОХД 17968/2025г. по описа на СРС, е което е разрешено принудително изземване на образци за сравнително изследване 2
/образци от ДНК/ от свидетеля Н. Т. Я. по ДП 267/2021г. по описа на СО СГП пр.пр.
39239/2020г. по описа на СРП.
Определението е окончателно и не подлежи на жалба, или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3