Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 567 от 25.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 49/2022
Вид
Решение № 567
Подписан
25.10.2023
В сила
13.06.2024
Състав
Любка Милкова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236 ал.1 т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.380 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.20 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5 ал.2 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.79 т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.80 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.81 т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.429 ал.2 т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.429 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.430 ал.1 т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.477 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.477 ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.496 · Кодекс за застраховането
  • чл.498 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.498 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.129 · Наказателен кодекс
  • чл.15 · Наказателен кодекс
  • чл.342 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.343 ал.1 б."б" · Наказателен кодекс
  • чл.25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. Велико Търново, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любка Милкова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Любка Милкова Гражданско дело № 20224100100049 по описа за 2022 година

Предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване частичен пряк осъдителен иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 115 000лв. – частичен иск от 180000лв., и иск по чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди с цена от 8 442,32лв., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата по всеки иск, считано от 20.07.2021г. /дата на предявяване на извънсъдебната застрахователна претенция/ до окончателното изплащане.

Ищецът С. С. С. с постоянен адрес ..., излага твърдения в ИМ, че на 13.05.2021г., около 23ч. е управлявал велосипед в гр.В.Търново, ул.“Краков“ №2А, когато е бил блъснат на пешеходната пътека от л.а. ..., управляван от К. И. И., в резултат на което ищецът получил фрактура на таза, за което деяние – престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 НК е образувано ДП №387/2021г. по описа на РУ на МВР гр.В.Търново, пр. пр.

№3054/2021г. по описа на РП – Велико Търново, което към датата на предявяване на ИМ се твърди, че не е приключило. Твърди, че в резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразени в претърпени болки и страдания от причинените му телесни увреждания, описани по вид в ИМ, които по своя медико – биологичен характер съставляват средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК, които болки и страдания по интензитет, времетраене и проявление, са подробно описани в ИМ, както и увреда на психическото му здраве – затваряне в себе си, недоверчивост, раздразнителност, нервност, будел се нощем, претърпял силен стрес и тревожност, за които претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000лв. – частичен иск от претенция за 180 000лв.

Твърди, че в резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял и имуществени вреди, изразени в сторени разходи за лечение в общ размер на 8 442,32лв., съгласно подробно 1 описаните в ИМ фактури, за които претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 8 442,32лв. Твърди, че ответното ЗАД е застраховало със застрахователна полица №BG 30 12000517669 за застраховка „ГО на автомобилистите“, отговорността на собственика и упълномощените водачи на увреждащия го л.а. „...“ с рег.№..., със срок на покритие от 15.02.2021г. до 15.02.2022г. Твърди, че на 20.07.2021г. ищецът е предявил пред ответния застраховател извънсъдебна застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от процесното ПТП, като е последвал отказ от застрахователя за плащане на обезщетения по образуваните щети. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000лв. – частичен иск от 180 000лв., както и обезщетение за имуществени вреди /разходи за лечение/ в размер на 8 442,32лв., ведно със законната лихва върху главницата по всеки иск, считано от 20.07.2021г. до окончателното изплащане.

В ИМ е инкорпорирано искане по чл.38 ал.2 ЗА от адв.К. П. – САК за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатно осъществена адвокатска помощ на ищеца по делото в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД със седалище гр.София, чрез пълномощника си ЮК А. С., депозира писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер. Оспорва всички твърдения в ИМ по основанието на предявената претенция за неимуществени вреди. Оспорва твърденията в ИМ, че процесното ПТП е настъпило единствено по причина от действията на водача К. И. при управлението на застрахованото при ответника МПС марка „Опел“ с рег.№ВТ1601КТ.

Оспорва твърденията в ИМ за механизма на ПТП, както и че същият се е осъществил само поради нарушение на правилата за движение от страна на водача И.. Твърди, че процесното ПТП е реализирано по основна и единствена причина поведението на ищеца като водач на двуколесно превозно средство – велосипедист, който е създал предпоставки за настъпването му, поради извършено от пострадалия: нарушение на чл.81 т.5 от ЗДвП; нарушение от ищеца като велосипедист на задължението му, като е предприел преминаване/пресичане през пешеходна пътека като не е бутал велосипеда, а се е возил върху него; доколкото пострадалият е управлявал велосипед в тъмната част на денонощието без бяла светлина отпред и червена отзад, без светлоотразители, без светлоотразителна жилетка и облечен изцяло с тъмни дрехи; доколкото ищецът се е движил по тротоара в нарушение на горецитираните норми и е предприел внезапно пресичане с висока скорост /около 49 км/ч./, без да се съобрази с приближаващия се автомобил, като сам е поставил водача на МПС в невъзможност да го види и да реагира своевременно на внезапно появилата се опасност. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат на база гореизложените факти. Оспорва ищцовото твърдение, че в резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял описаните в ИМ телесни увреждания, както и твърдяната увреда на психическото му здраве. Твърди, че възстановяването на ищеца е продължило около 9 - 10 месеца и че при правилно извършвано лечение и стриктно 2 спазване на лекарските предписания ищецът е следвало да е напълно възстановен към днешна дата. Оспорва ищцовите твърдения за настъпили в причинно – следствената връзка с процесното ПТП неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, както и оспорва твърденията за настъпване на вреди, които да обосновават претендираният размер обезщетение за неимуществени вреди, който е изключително завишен, прекомерен и не кореспондира нито в естеството на травмата, нито с характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, нито с липсата на данни за последващо лечение или ексцес. Оспорва предявените искове и по размер, с твърдения, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е изключително завишено и е в противоречие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Моли претендираните обезщетения за неимуществени и имуществени вреди да бъдат намалени на основание чл.51 ал.2 ЗЗД. Оспорва акцесорната претенция за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, поради неоснователност на главният иск.

Претендира съдебно – деловодни разноски, в т.ч. и ЮК възнаграждение.

В СЗ ищецът, чрез пълномощника си адв.Кр. П. – САК, поддържа изцяло предявените искове и моли да бъдат уважени. С протоколно определение от последно СЗ от 05.06.2023г. е уважено ищцово искане по чл.214 ал.1 ГПК и допуснато изменение /увеличение/ размер на предявеният частичен иск по чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди със сумата от 55 000лв., като същият се счита предявен за сумата от 115 000лв., частичен иск от претенция за 180 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2021г. по окончателното изплащане.

В СЗ адв.Кр. П. – САК поддържа искането по чл.38 ал.2 ЗА, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ ответникът, чрез процесуалните си представители ЮК С. и ЮК М. М., моли предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Твърди, че застрахованият при ответника водач на л.а.

„...“ по смисъла на чл.477 ал.2 КЗ не носи вина за настъпването на процесното ПТП. Твърди, че същото е било непредвидимо събитие, което водачът на л.а. „...“ не е могъл, не е имал задължението и възможността да предвиди. Оспорва иска по чл.432 ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди и по размер като прекомерен, неотговарящ на критерия справедливост по чл.52 ЗЗД. Претендира разноски, в т.ч. ЮК възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От съвкупният анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. изслушани САВтЕ и СМЕ, безспорно се установява, че на 13.05.2021г. около 23:09ч.

/през тъмната част от денонощието/ на мокра пътна настилка и тротоари, при изкуствено улично осветление и осветление от автомобилни фарове, в гр.В.Търново, ул.“Краков“ №2А, е настъпило ПТП, при което ищецът С. С. С. е управлявал велосипед, когато е бил блъснат 3 на пешеходната пътека от лек автомобил „...“ с рег.№..., управляван от К. И. И..

Видно от писменото заключение на ВЛ инж.С. С. по допуснатата по делото САвТЕ, което съдът възприема като пълно, компетентно и обосновано, процесното ПТП се е реализирало при следния механизъм: 13.05.2021г. около 23:09ч. /през тъмната част от денонощието/ на мокра пътна настилка и тротоари, при изкуствено улично осветление и осветление от автомобилни фарове, по улица „Краков“ в гр.В.Търново, в посока от юг на север, по траектория, лежаща в източната пътна лента се е движил лек автомобил „...“ с рег.

№..., управляван от К. И. И. със скорост – 37,7 км/ч., като към момента на удара скоростта на движение е намалена на – 21,5 км/ч. Видно от САвТЕ, л.а. „...“ се е движил в най – дясната лента за движение на улица „Краков“, като водачът е имал намерение да навлезе в паркинга на магазин „Кауфланд“, чрез извършване на маневра „Завиване на дясно“. Видно от САвТЕ, водачът на л.а. сигнализирал маневрата, като своевременно е включил десния пътепоказател на л.а. и в зоната на кръстовището е предприел маневра за завиване на дясно, променяйки посоката за движение на изток, с цел навлизане на паркинга на магазин „Кауфланд“.

Видно от САвТЕ, в същото време в противоположната посока по низходящ наклон от – 2,3 градуса, по източния тротоар в посока от север на юг, се е движил велосипед, управляван от ищеца по делото С. С. С. със скорост от – 49 км/ч., като към момента на удара скоростта на движение е намалена на – 38,1 км/ч.

От САвТЕ се установява, че в момента, в който велосипеда навлиза върху пешеходната пътека, управляван от ищеца, се намира на – 10,15м. от МУ, а лекия автомобил се е намирал с предната си част на – 7,94 м. от МУ.

ВЛ по САвТЕ заключава, че след – 1 сек. Траекториите на движение на двете ППС се пресичат и между тях настъпва удар, челен ексцентричен по характер за л.а. и страничен за велосипеда, като мястото на удара е в южната лента, на входа към магазина, предназначена за движение на лекия автомобил, върху пешеходната пътека на разстояние около – 5,9 метра северно от избрания ориентир и на – 3,1 метра източно от мисления източен край на платното за движение на улица „Краков“.

Видно от САвТЕ, водачът на л.а. след задействане на спирачната система преустановява движението на л.а. на – 3,6м. след МУ, като вследствие на удара дялото на велосипедиста – ищец изхвръква в посока югоизток и достига бетонната ограда, като пада на тротоара южно входа на магазина.

САвТЕ, досежно възможностите за предотвратяване на ПТП, установява, че предвид на това, че при установените съотношения на ОЗ за спиране с разстоянията, на които се намират процесните ППС от МУ при възникване на опасността, водачите им нямат възможност и време да преустановят движението на ППС преди МУ, т.е. ударът е неизбежен при реално създадената пътна ситуация.

ВЛ по САВТЕ заключава, че за да не се допусне удар между л.а. и велосипеда, следва и двете ППС да се движат със съобразена скорост, а именно: л.а. със скорост – 17 км/ч., а 4 велосипедът с – 20,1 км/ч., като при движение с тези скорости, водачите имат възможност и време да преустановят движението си преди МУ.

Изслушаната по делото САвТЕ извежда като причини за настъпване на ПТП:

Движение на лекия автомобил с разрешената за пътния участък скорост, но с несъобразена с пътната обстановка и конкретната ситуация скорост, при която водачът на л.а. се е лишил от възможността да преустанови движението на л.а. преди МУ;