Решение № 215 от 10.05.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Плевен, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря Е. М. Р. като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Гражданско дело № 20234400100183 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Кей Би Си Банк България“ ЕАД /с предишно наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД/, подадена от пълномощника юрк. П. Д., срещу О. О. О., гражданин на Великобритания, род. На *** г., ЛН ***, с посочен адрес: гр.П., ул. „Р.“ №*, ап.*.

В исковата молба са наведени фактически твърдения, че с договор за студентски кредит от 11.03.2015 г. банката е отпуснала на ответника, в качеството му на кредитополучател, студентски кредит в размер на 82 144,86 лв., с краен срок за погасяване 05.02.2032 г. Кредитът е предоставен за заплащане на 12 броя такси за обучението на ответника, всяка в размер на 6845,40 лв., и е усвояван поетапно до пълния разрешен размер. Договорената възнаградителна лихва е 7% за целия срок на кредита. Кредитополучателят ползва 83 месеца гратисен период, считано от датата на сключването на договора до 05.02.2022 г., като през гратисния не дължи плащане на главница и лихва по кредита. По време на гратисния период банката начислява лихва върху усвоената част от кредита, като е договорено, че начислената лихва се капитализира годишно. Независимо от тази уговорка, в конкретния случай банката не е капитализирала редовната лихва, начислена през гратисния период, като същата единствено е отложена до влизане на кредитополучателя в погасителен план и става изискуема с обявяване на предсрочната 1 изискуемост на кредита. Договорената лихва за забава по кредита е в размер на основания лихвен процент, увеличен с 10 пункта. Страните са се договорили кредитът да бъде погасен на 120 равни анюитетни месечни вноски, дължими на 5-то число от съответния месец, считано от 05.03.2022 г. до 05.02.2032 г. С договора е предвидено, че банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане от страна на кредитополучателя на три последователни погасителни вноски. Банката е изпълнила задълженията си по договора между страните и отпуснатата на кредитополучателя парична сума за възмездно ползване е усвоена от него.

Същият не се е явил в офис на банката след изтичането на гратисния период, поради което представеният с исковата молба погасителен план не е подписан от него. Не е било възможно изготвяне на погасителен план при сключването на договора, тъй като не би могло да се прогнозира колко такси за обучение ще бъдат заплатени посредством усвояване на отпуснатия кредит. Поради настъпило неизпълнение – неплащане на 13 последователни погасителни вноски от 05.03.2022 г. до 05.03.2023 г., с депозираната искова молба ищецът заявява, че упражнява правото си по чл.6 от договора, във връзка с чл.432 ТЗ да обяви цялата ползвана и непогасена сума за предсрочно изискуема, считано от датата на получаване на препис от исковата молба от ответника.

Ищецът счита, че посочените от него доказателства обуславят несъмнен извод, че по силата на сключения между страните договор за студентски кредит са възникнали валидни облигационни отношения, като основанието на вземането е доказано и съдът не може да отхвърли иска като недоказан, а е длъжен сами да определи дължимия размер на вземането. Позовава се на цитирана съдебна практика на ВКС.

С исковата молба е заявен петитум да бъде осъден ответника да заплати на банката-ищец следните суми, представляващи задължение по договора за студентски кредит между страните, а именно: 82 144,86 лв. – главница, от която сума редовно падежирали главници за периода от 05.03.2022 г. до 05.03.2023 г. в размер на 6390,34 лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 75 754,52 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 21 610,82 лв. – редовна лихва, от която сума 6008,69 лв. – възнаградителна лихва за периода от 05.02.2022 г. до 05.03.2023 г. включително, 58,92 лв. – възнаградителна лихва върху 2 предсрочно изискуема главница за периода от 05.03.2023 г. до 08.03.2023 г. включително,15 543,21 лв. – отложена възнаградителна лихва за периода от 11.03.2015 г. до 05.02.2022 г.; 338,04 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.03.2022 г. до 08.03.2023 г., или обща претенция за сумата от 104 093,72 лв.

С протоколно определение по делото от 19.12.2023 г. е допуснато уточнение на исковите претенции по молба на ищеца в следния смисъл: исковата претенция за възнаградителна лихва в размер на 6067,01 лв. /6008,69 лв. + 58,92 лв./, представляваща част от общо претендираната с исковата молба възнаградителна лихва, е предявена за период от 05.02.2022 г. до датата на пораждане действието на обявената предсрочна изискуемост; исковата претенция за обезщетение за забава в размер на 338,04 лв. е предявена за период от 05.03.2022 г. до датата на пораждане на действието на обявената предсрочна изискуемост.

В хода на производство като ищец по делото е конституирана „Обединена българска банка“ АД, със седалище гр.София, ЕИК ***, в качеството на правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД гр.София, ЕИК ***.

Тъй като ответникът не е намерен на посочения адрес, съдът е разпоредил съобщение за заведеното дело да му бъде връчено чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“, което е сторено.

В указания в публикацията срок ответникът не се е явил да получи съдебните книжа, с оглед на което на същия е назначен особен представител по делото – адв. Д. Д., посочен от Адвокатска колегия - Плевен.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК особеният представител на ответника е депозирал писмен отговор на исковата молба. С писмения отговор ответникът оспорва исковете по основание и размер, както и изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Прави възражение за нищожност на клаузата на 4.4 от договора, предвиждаща капитализиране на начислената през гратисния период възнаградителна лихва, поради анатоцизъм и противоречие с чл.24, ал.1 ЗКСД. Оспорва изискуемостта на претендираните вземания, като счита уговорката на чл.4.2 от договора за нищожна, като предвиждаща различен гратисен период от императивно предвидения в чл.23, ал.2 ЗКСД. Поради липсата на яснота кога е настъпил крайният момент на гратисния период в 3 случая, съответно възникнало ли е задължение за ответника да започне да погасява кредита, счита, че не са налице предпоставките за обявяване на договора за предсрочно изискуем. Ответникът счита също така, че настъпването на предсрочна изискуемост на вземането на банката с връчването на препис от исковата молба предполага действителен договор между страните, какъвто не е налице в конкретния случай. Наред с това навежда твърдения, че изявлението по чл.60, ал.2 ЗКИ трябва да съдържа всички изискуеми реквизити на извлечението от счетоводните книги на банката, в представеното уведомление от ищеца липсва конкретизиране на задължението по отделни пера. Прави възражение, че разпоредбите на процесния договор за студентски кредит се явяват неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП. Счита, че клаузите на договора не са изготвени и формулирани по начин, който да е ясен разбираем и непротиворечащ си. Липсва конкретна методика за изчисляване на възнаградителна лихва. Твърди също така, че процесният договор е сключен в противоречие с типовия договор по смисъла на чл.7 ЗКСД и наред с това е сключен в нарушение на изискванията на чл.17, ал.4 и чл.24, ал.2, вр.ал.1 ЗКСД. От съдържанието на договора не се установява страните да са договорили размера на погасителната вноска по кредита да се определя едностранно от банката след изтичането на гратисния период или съставянето на погасителен план към договора да се извърши след изтичане на гратисния период при изрично задължение кредитополучателят да се яви в офис на банката, както и последиците от неявяването му. Такава уговорка би била в противоречие с чл.3.4 от договора и чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, с оглед изискването на самия договор и на закона кредитополучателят във всеки един момент при поискване да получава безвъзмездно извлечение от сметката на кредита под формата на погасителен план. Размерът на погасителната вноска е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит и липсата на договарянето й води до извод за недействителност на договора при условията на чл.17, ал.6 ЗКСД, респективно за възникване на задължение на кредитополучателя на основание чл.17, ал.7 ЗКСД да върне чистата сума, получена по кредита, без лихви, такси или разходи по кредита. Също така, договорът се явява недействителен при условията на чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, доколкото студентският кредит е вид потребителски кредит. Ответникът счита, че липсата на яснота за размера на погасителната вноска и възможността банката едностранно да 4 определя нейния размер след изтичане на гратисния период, без същият да е предварително известен на потребителя, както и липсата на яснота по какъв начин следва да се заплати начислената възнаградителна лихва по време на гратисния период, води до сключване на договора като цяло в нарушение на разпоредбите на чл.143, ал.1, т.11, 12 и 19 ЗЗП и до неговата нищожност при условията на чл. 146, ал.1 ЗЗП, тъй като позволява на банката да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание, респективно да променя едностранно без основание характеристиките на предоставената на потребителя финансова услуга и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

В съдебно заседание исковите претенции се поддържат от процесуалния представител на ищеца юрк. Т. С.-Л., която е представила и писмена защита по делото.

Назначеният особен представител на ответника адв. Д. Д. поддържа в съдебно заседание направените с писмения отговор оспорвания, възражения и фактически твърдения. Представил е също така и писмена защита по делото.

След съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал и като взе предвид доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приетите писмени доказателства и заключението на вещото лице П. М. по назначената съдебно-икономическа експертиза се установява по безспорен начин, че между „Райфайзенбанк България“ ЕАД, чийто правоприемник е „Обединена българска банка“ АД, и британския гражданин О. О. О. /O. O. O./ на 11.03.2015 г. е сключен в писмена форма, на български и английски език, договор за студентски кредит. От съдържанието на договора е видно, че банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 82 144,86 лв. с цел заплащане на 12 броя такси за обучение, всяка в размер на 6845,40 лв., като окончателният размер на кредита се определя от сумата, усвоена от кредитополучателя до изтичане на срока по чл.4.2 /гратисния период/. Договорът влиза в сила от датата на подписването му и е с краен срок на погасяване на кредита 05.02.2032 г. При погасяването на кредита кредитополучателят ще ползва гратисен период 83 месеца, считано от датата на сключването на договора до 05.02.2022 г. По време на гратисния период 5 кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихвата по кредита.

По време на гратисния период банката начислява лихва върху усвоената част от кредита, като начислената лихва се капитализира годишно /чл.4.4/. След изтичане на гратисния период, кредитополучателят изплаща кредита съгласно условията, посочени в чл.4.8. В чл.4.8 от договора е предвидено, че кредитът ще бъде погасен на 120 равни анюитетни месечни вноски, дължими на 05-то число от съответния месец, считано от 05.03.2022 г. до 05.02.2032 г. В самия договор не е обективиран погасителен план и не се съдържа информация за общия размер на кредита и размера на погасителните вноски.

Кредитополучателят своевременно е представял уверения на основание чл.10, ал.3 ЗКСД, издадени от Медицински университет – Плевен, както и искания за усвояване на средства от студентски кредит, които са приложени в оригинал по делото.