Определение № 18182 от 27.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18182 гр. София, 27.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Мариана В. Н. като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно частно гражданско дело № 20261100508846 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.423 от ГПК.

Образувано е по възражение на Е. В. Н. по чл.423, ал.1 от ГПК /длъжник в заповедното производство/ срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 09.09.2021 г. от Софийски районен съд, Г.О., 179 състав по ч.гр.дело № 50599/202 1 г. Във възражението се твърди, че не са изпълнени изискванията на чл.47 от ГПК за редовно връчване на заповедта. Излагат се доводи, че при връчване на заповедта за изпълнение са допуснати процесуални нарушения, поради което извършеното връчване по реда на чл.47 от ГПК е опорочено. С оглед на тези съображения и предвид обстоятелството, че издадената заповед за изпълнение не била редовно връчена на длъжника и при изричното позоваване на чл.423, ал.1,т.1 от ГПК се моли съда, да бъде прието настоящето възражение със следващите се от това последици.

По делото е постъпил отговор от „Топлофикация София“ ЕАД, гр.София кредитор в заповедното производство, подаден чрез юрк.Р.С.. В отговора са изложи доводи за недопустимост и за неоснователност на подаденото възражение по чл.423, ал.1 от ГПК. В тази връзка се моли съда, в случая че приеме подаденото възражение за допустимо, да остави същото без уважение, като неоснователно.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД след като обсъди доводите на страните и предвид данните по делото, намира за установено следното:

На 09.09.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по 1 чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 50599/2021 год. по описа на СРС, Г.О., 179 състав, в полза на заявителя - „Топлофикация София” ЕАД, гр.София срещу длъжника Е. В. Н., за суми посочени в заповедта.

Препис от заповедта е изпратен със съобщение от 17.09.2021 год., на адрес: гр.София, ул.“******** / посочен в заявлението/. Препис от заповедта е изпратен със съобщение от 17.09.2021 г. и на адрес: гр.София, ул.“******** /постоянен и настоящ адрес на длъжника Е. В. Н., съгласно приложената на лист 11 от делото справка НБД/, като съобщението изпратено на длъжника/ на адреса на ул.“И.“/ е оформено със залепено уведомление от 09.12.2021 г. на посочения адрес, на който лицето не е намерено на вписаните четири дати на посещение. От залепеното на 09.12.2021 год. уведомление се установява, че връчителят е удостоверил, че лицето не е намерено на посочените четири дати на посещения/ 03.10.21 г., 27.10.2021 г., 13.11.21 г. и 09.12.2021 г./, поради което е залепил уведомлението на основание чл.47, ал.1 от ГПК на табло до входната врата на сградата, тъй като нямал достъп до пощенска кутия и вход.

С разпореждане от 27.01.2022 год. районният съд е приел, че издадената заповед за изпълнение е влязла в сила и е разпоредил издаването на изпълнителен лист по влязлата в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.423, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването за заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането с възражение по чл.414 от ГПК в двуседмичен срок от връчване на заповедта, може да подаде възражение до въззивния съд, когато твърди, че е налице някоя от хипотезите на чл.423, ал.1, т.1-4 от ГПК.

Предвид съдържащите се по делото данни за узнаване от длъжника за издадената заповед за изпълнение, настоящият въззивен съд намира, че възражението, с което е сезиран, е подадено в рамките на преклузивния срок по чл.423, ал.1 от ГПК и е процесуално допустимо.

Разгледано по същество възражението е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Направените във възражението твърдения сочат на хипотезата на чл.423, ал.1,т.1 от ГПК - ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника.

Възражението, обосновано с нормата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, е неоснователно. Преценката на всички установени в тази връзка факти и обстоятелства обуславя извод за необоснованост на тези твърдения, тъй като от материалите по делото се установява, че заповедта е връчена надлежно при спазване на разпоредбите на ГПК, а именно при условията на чл.47 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.1 от ГПК, приложим и към връчване на заповед за изпълнение съгласно чл.47, ал.7 от ГПК, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не 2 се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея, а когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.

В случая, на посочения в приложената на лист 11 от делото справка НБД, постоянен и настоящ адрес на длъжника, след надлежно удостоверяване от връчителя, че не е намерено лицето, на 09.12.2021 г. е залепено приложеното по делото уведомление на табло до входната врата на сградата.

С оглед на тези данни по делото, настоящият въззивен състав намира, че при връчване на процесната заповед за изпълнение са спазени изискванията на чл.47 от ГПК, като връчването чрез залепване на уведомление е извършено при спазване изискванията на ал.1 и ал.2 на чл.47 от ГПК, при удостоверяване по реда на ал.3 и 4 на обстоятелството относно регистрирания постоянен и настоящ адрес на адресата и при прилагане последиците на чл.47, ал.5 от ГПК от изтичане на двуседмичния срок за получаване на съдебните книжа в канцеларията на съда. Предвид горното основния довод във възражението, че не е връчена надлежно заповедта не отговаря на данните по делото, тъй като същата е връчена чрез залепване на уведомление съгласно чл.47 от ГПК и същото е оформено надлежно. Съобщението съдържа официално удостоверяване на вписаните в него обстоятелства съгласно чл.44, ал.1 от ГПК, поради което представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила. По делото не са ангажирани допустими доказателства за оборване на удостовереното от връчителя, включително и относно обстоятелството, че лицето е търсено и не е намерено на адреса на отбелязаните в съобщенията четири дати на посещения.

По изложените съображения, длъжникът не е бил лишен от възможността да оспори вземането по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, поради ненадлежно връчване на последната в релевираната хипотеза на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, поради което и подаденото от него възражение не следва да бъде прието от въззивния съд.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.8 от Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г., постановено по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.

Водим от горното, Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражението по чл.423, ал.1 от ГПК на Е. В. Н., ЕГН **********, с 3 адрес: гр.София, ул.“********, /длъжник в заповедното производство/ срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 09.09.2021 г. от Софийски районен съд, Г.О., 179 състав по ч.гр.дело № 50599/2021 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4