Определение № 300 от 07.06.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 300 гр. Варна, 06.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Светлозар Г. Георгиев

Даниела Михайлова като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20243100600750 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 342 и сл. от НПК и е образувано във връзка с частен протест на ВРП подаден срещу определение по НОХД № 2884/2021г. по описа на Районен съд-Варна, 6-ти състав, с който се протестира срещу прекратяването на съдебното производство и връщането му на Районна прокуратура-Варна, за отстраняване на допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения.

В частният протест сe посочва, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото обвинителният акт отговаря на всички необходими изисквания на чл.246 от НПК и е годен да изпълни функциите по привличане на обв. Ф. към наказателна отговорност. Твърди се, че в обстоятелствената част на акта подробно и достатъчно ясно е очертано престъпното поведение на обвиняемия спрямо пострадалите в периода от м.май 2011г. до м.ноември 2011г., както и че са изведени всички негови действия по спечелване доверието на свидетелките, включително и тези действия, с които ги е въвеждал в заблуждение относно конкретни факти с правно значение за имуществените разпореждания, които са предприемали. В протеста се сочи, че е налице описание на поведението на обвиняемия, с което е въвел в заблуждение св. Ц., че двамата ще стартират съвместно бизнес начинание, като именно подведена по този начин на 30.06.2011г. тя се е разпоредила с три свои имота. Твърди се , че е налице такова описание на действията на обв. Ф. , с които той последователно е въвеждал в заблуждение св. Ц. - че за покриване на сериозни загуби в бизнеса му е необходимо тя да продаде част от земеделската си земя, която „уж“ в последствие щяла да бъде върната обратно, както и на тези, с които е въвеждал в заблуждение св.И.- че за нея ще е поизгодно да продаде акциите си в „Албена“ АД и получената сума да инвестира в бизнеса на обвиняемия. В протеста е изложено становище и за това, че в обвинителния акт са посочени конкретните дати на настъпване на имотната вреда, но няма как да има конкретни дати и на въвеждането в заблуждение, като то представлява процес от последователни и целенасочени действия на обвиняемия, продължавали седмици наред.

Поради тези и други съображения се иска протоколното определение от 29.04.2024г. да 1 бъде отменено и делото върнато за разглеждане от етапа на разпоредителното заседание.

Срещу частният протест не е постъпило възражение от страна на обв.Ф. или неговия защитник.

След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция намери за установено следното:

Съдебното производство по НОХД № 2884/2021г. по описа на ВРС е образувано след отмяна на постановената по НОХД № 274/2018г. по описа на ВРС присъда и връщане на делото за ново разглеждане. След направен отвод на съдебния състав, разглеждащ делото, то е било разпределено на друг съдия-докладчик.

С определение по НОХД № 2884/2021г. по описа на Районен съд-Варна, 6-ти състав в разпоредително заседание от 29.04.2024г. първоинстанционният съд се е произнесъл на основание чл. 248 ал.1 т.1- 8 от НПК, като по т. 3 е приел, че са налице отстраними съществени процесуални нарушения, допуснати при изготвяне на обвинителния акт и върнал делото за отстраняването им на ВРП.

Въззивната инстанция изцяло споделя становището на първоинстанционния съд, че в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да се съдържа описание на всички деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, а именно дата и място на извършването, изпълнителното деяние, с което е осъществен престъпния състав, включително и в какви конкретни действия се изразява осъществяването на изпълнителното деяние за всеки от пунктовете на продължаваното престъпление.

Правилно и подробно първоинстанционният съд в определението си е посочил какви са пропуските в обвинителния акт , като въззивната инстанция споделя направените в тази насока правни изводи.

Въззивният съдебен състав не споделя становището на ВРП , изложено в частния протест, че в обстоятелствената част на акта подробно и достатъчно ясно е очертано престъпното поведение на обвиняемия спрямо пострадалите в периода от м.май 2011г. до м.ноември 2011г., както и че са описани всички негови съставомерни действия , с които е въвеждал в заблуждение пострадалите относно конкретни факти с правно значение за имуществените разпореждания, които са предприемали.

Обв. Е. Ф. е предаден на съд за това, че в периода от м. май 2011г. до 11.2011г. , в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага , възбудил и поддържал у Е. Ц. и у С. И. заблуждение и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 529 011,20лв., като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай- престъпление по чл.211 пр.1 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. В това обвинение са включени и двете форми на изпълнителното деяние- възбуждане и поддържане на заблуждение. В обстоятелствената част на акта обаче са описани действия, извършени от обв.Ф., които могат да бъдат съотнесени само към възбуждане на заблуждение. От друга страна описанието на тези действия е твърде лаконично и с общи формулировки, което пък безспорно води до извод за непълнота и неяснота относно съставомерни признаци на вмененото на обв.Ф. обвинение. Например, на стр. 3 в обвинителния акт е посочено, че обв.Ф. през м.юни 2011г. започнал да убеждава св.Ц., че двамата трябвало да регистрират обща фирма и да започнат да развиват общ бизнес, като по този начин тя щяла да бъде достатъчно ангажирана и финансово независима. Идеята му била да регистрират фирма за недвижими имоти, защото имал много контакти и потенциални купувачи. Той предложил на св. Ц. да продадат единия от апартаментите на ул. “Опълченска“, както и офиса и гаража на същия адрес. Идеята му била парите от продажбата да бъдат 2 вложени в техния съвместен бизнес / т.е. да не ги получи св. Ц./, като няколко месеца по-късно щели да откупят имотите обратно, а също да са спечелили допълнителни пари. От така направеното описание на действията на обв. Ф. не става ясно от обективна страна кои са тези, с които той е възбудил заблуждение у св. Ц.. Не става ясно и по какви съображения прокурорът е приел, че парите от продажбата на имотите няма да бъдат получени от св.Ц., като на стр. 4 в акта изрично е посочено, че продажната цена е постъпила именно по сметката на пострадалата. По отношение на продажбата на акции от „Албена „ АД в обвинителния акт е посочено, че през м. юли 2011г. обв. Ф. отишъл в дома на двете свидетелки и започнал да уговаря св. И. да ги продаде, като обяснил, че ще „ въртят“ парите през фирмата му и след дава месеца ще си ги върнат. Първоначално свидетелката не се съгласила, но той продължил да я убеждава, че ако продаде акциите и му даде парите, за да ги вложи в бизнес, след това ще има и допълнителна печалба. Накрая св. И. се съгласила. Тези действия на обв. Ф. по начина , по който са описани в обвинителни акт, също не могат да бъдат съотнесени към предявеното му обвинение, най-малкото защото продажбата на акции и влагането на получените средства в бизнес начинание теоретично би могло да доведе до получаване на печалба. В този смисъл и от тази част на обвинителния акт не става ясно поради какви причини тези действия са приети за измамливи. По отношение на продажбата на земеделските земи от страна на св. Ц. в обвинителния акт е посочено, че обв. Ф. й обяснил, че той и партньорите му са загубили 1 000 000 евро и много спешно трябва да ги възстановят, като част от тези пари били на пострадалите. След като св. Ц. му казала, че не разполага с пари, обвиняемият й напомнил, че притежава земеделска земя. След категоричния отказ на св. Ц. да я продава, обв. Ф. започнал да я убеждава, че всъщност няма да има продажба, а само предварителен договор, както и че след като върнат парите на купувача той ще върне земята, че ще спечелят пари, като правел и намеци, че двамата ще се оженят. По отношение на това деяние в диспозитива на обвинителния акт е посочено, че измамливите действия на обв.Ф. се състоят в това, че с негови партньори е загубил много пари и по този начин е застрашен общият им бизнес, както и живота му. Такива факти в обстоятелствената част на акт, с изключение на загубата на сумата от 1 000 000 евро, не се съдържат. Не става ясно и по какъв начин стореното от св.Ц. , която знаела, че парите са необходими на обвиняемия и поради тази причина се съгласила да продаде земите, както е посочено в обвинителния акт, се съотнася към действията на обв.Ф. и към дадената им правна квалификация.

При прочита на обстоятелствената част на акта не става ясно и въз основа на какви факти е било прието, че обв. Ф. освен , че е възбудил заблуждение у двете свидетелки, го е и поддържал. В тази връзка следва да се отбележи, че и в протеста си прокурорът при ВРП излага становище за това, че действията по възбуждане на заблуждение са коректно описани, като няма каквото и да било твърдение в тази насока за тези по поддържане на заблуждението.

В обвинителния акт не е посочено и поради какви съображения е прието, че измамата освен, че е в особено големи размери, представлява и особено тежък случай.

Посочен е само размерът на настъпилите вреди и престъпната упоритост предвид броя на деянията. Това обаче не е достатъчно да бъде описан квалифициращият елемент на чл.211 от НК, а следва да бъде съобразена легалната дефиниция , дадена в чл.93 т.8 от НК и да бъдат изложени факти, от които да е видно, че законовите критерии за квалифицирането на случая като особено тежък са налице. Дефицитите на обвинителния акт са били описани в Решение № 164/15.07.2021г. на ВОС, като 3 настоящият въззивен състав напълно се солидаризира с направените правни изводи по отношение на тези обстоятелства. Поради това и намира, че този съдебен акт правилно е бил съобразен при постановяване на атакуваното определение.

На следващо място, съобразявайки предявените на обв.Ф. обвинения за деяния по чл.211 от НК и чл.206 ал.3 вр. ал.1 от НК и предвидените за тях наказания, и поконкретно възможността да се постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния, то следва да бъде установено и описано именно това имущество .По този начин ще бъде избягната възможността към решаващия съд да бъде отправен упрек относно неговата безпристрастност ако при разглеждане на делото по същество пристъпи към събиране именно на такива доказателства.

Поради изложеното до тук съдът намира, че правилно първоинстанционния съд е приел , че внесеният от ВРП обвинителен акт не е годен да осъществи наказателнопроцесуалната си роля, доколкото съдържанието му не отговаря на изискванията на закона. Това от своя страна води до ограничаване правото на защита на подс. Ф. да разбере в извършването на какви престъпления с техните обективни и субективни елементи е обвинен.

С оглед на това настоящия въззивен състав намира, че съдебният акт на ВРС е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, поради което, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение по НОХД № 2884/2021г. по описа на Районен съд-Варна, 6-ти състав, с което е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на РП- Варна, поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.

Определението е оканчателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4