Решение № 396 от 22.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Пловдив, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20235001000403 по описа за 2023 година намери следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Образувано е по повод подадена въззивна жалба от Р. Д. Б., действащ чрез процесуалния си представител адвокат П. А., срещу постановеното решение №21 от 14.05.2023 г. по търг.дело №46/2022 г. по описа на Окръжен съд Кърджали.

С обжалваното решение е уважен предявеният иск с правно основание чл.145 от ТЗ срещу предишния управител на дружеството Т. – К ООД, а именно Р. Д. Б., който е осъден да заплати на Т. – К ООД, ЕИК ......, сумата 34 495,20 лв., представляваща обезщетение за причинени от него на дружеството вреди, изразяващи се в неизпълнение на решението на извънредно общо събрание на съдружниците на дружеството от 29.10.2015 г. за закриване на длъжността „главен счетоводител“ по силата на ново щатно разписание, в сила от 01.01.2016 г., за периода 2016 – 2021 г., в резултат на което дружеството е изплатило за изпълнение на несъществуващата длъжност „главен счетоводител“ сумата от 34 495,20 лв. /разликата между полученото 1 трудово възнаграждение от М.О. и сумата, която е трябвало да бъде заплатена на външен счетоводител/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска 12.09.2022 г. до окончателното изплащане. С решението са присъдени и разноските в полза на дружеството в размер на 3 381,16 лв.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на така посоченото решение, за необоснованост и за постановяването му при редица нарушения на материалния и процесуален закон. Жалбоподателят не е съгласен с изводите на решаващия съд за незнание в пълнота за действията на бившия управител. В тази връзка се позовава на нарушение на разпоредбата на чл.180 от ГПК при обсъждане на уведомително писмо от 11.03.2022 г. Счита, че събраните по делото доказателства не са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Излага подробни съображения. Моли да се отмени решението, като се отхвърли предявения иск. Претендира разноските, които са направени пред двете инстанции.

Ответното дружество, чрез процесуалния си представител адвокат Е. П., е подал отговор срещу въззивната жалба, с който я оспорва. Моли да не се уважава, като се потвърди обжалваното решение. Претендира разноските за въззивната инстанция.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 23.05.2023 г., жалбата срещу него е постъпила по пощата на 05.06.2023 г. и следователно е спазен определеният в закона – чл.259,ал.1 от ГПК срок за въззивно обжалване. Ето защо и тъй като жалбоподателят е надлежно легитимирано лице, а жалбата е против подлежащ на обжалване валиден съдебен акт, следва да се пристъпи към разглеждането и.

Видно от исковата молба, ищецът – търговско дружество, моли съда да осъди ответника – предишен управител на дружеството, да му заплати на основание чл.145 от ТЗ процесната сума от 34 495,20 лв.

Посочва, че между страните са сключени договор за възлагане на управление от 11.07.2005 г., ведно с анекс, със срок на действие до 06.01.2015 г., договор от 23.01.2018 г. във връзка с избирането и вписването на 2 ответника като управител на дружеството.

Твърди, че ответникът е освободен като управител с решение на общо събрание на съдружниците от 23.09.2021 г., без да бъде освободен от отговорност. След освобождаването му като управител била извършена проверка, при която са констатирани редица нарушения от страна на ответника, извършени в качеството му на управител.

Твърди, че ответникът, докато е бил управител на дружеството, не се е съобразил с решение на общо събрание на съдружниците от 29.10.2015 г., с което е прието да се приеме ново щатно разписание, по силата на което длъжността „главен счетоводител“ се закрие, считано от 01.01.2016 г., като вместо това се ползва външен счетоводител с месечно възнаграждение 250 лв. Назначеният главен счетоводител продължил да изпълнява закритата длъжност, като за периода 2016 г. - 2021 г. получил месечно възнаграждение общо за периода 52 495,20 лв. За външен счетоводител за същия период следвало да бъде заплатено общо възнаграждение 18 000 лв. при месечно възнаграждение от 250 лв. С разликата между двете суми управителят е причинил на дружеството щета, която е в пряка причинна връзка с неговото противоправно и вредоносно поведение.

На общо събрание на съдружниците от 22.03.2022 г. е прието решение да се заведе съдебно дело срещу управителя, който признал, че не е изпълнил умишлено и по своя преценка решението за закриване на длъжността „главен счетоводител“ в щатното разписание.

Ответникът е представил отговор, с който оспорва исковата молба, като неоснователна и недоказана. Позовава се на изрични решения на общо събрание на съдружниците, с които всяка година е освобождаван от отговорност, на приети доклади от контрольора на дружеството В.Й., сегашният управител, в които не са констатирани увреждащи дружеството действия от негова страна, вкл. и за неспазване на щатното разписание.

Счита, че с акт на върховния орган е снета вината на управителя за настъпили имуществени вреди.

Посочва, че твърдените действия в исковата молба не са скрити, тъй като на всички съдружници и контрольора е било пределно ясно обстоятелството, че главната счетоводителка О. продължава да изпълнява трудовите си задължения.

3

Счита, че не е налице фактическият състав на отговорността за управителски деликт, вкл. не се установява размерът на вредата – не става ясно как е определен и на каква база размерът на възнаграждението за външен счетоводител.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа твърденията си, като посочва, че ответникът не е изпълнявал задължението си по договорите за управление, а именно да представя отчети в 30-дневен срок след приключване на всяко тримесечие по основните икономически и финансови показатели, както и за изпълнение на решенията на възложителя. Не е изпълнявал и задължението си да осигурява достъп до офиса и документацията на дружеството, както и не е изпълнил решението на общото събрание на съдружниците от 23.09.2022 г. да издаде по предвидения в решението ред наличната документация за периода 2005 г. - 2021 г., приключилите съдебни дела за този период, книгата на съдружниците, телефонен апарат на дружеството, ведомости и печата на дружеството. За изпълнение на посоченото решение дружеството е отправило писмено предупреждение с изх.№01/11.03.2022 г., от което се установява, че дружеството не е имало достъп до цялата документация и до всички работни места, поР. което в покъсен момент и след проверка са станали известни твърдените нарушения на управителя. Също така счита, че освобождаването от отговорност на годишните общи събрания на съдружниците се отнася до поведението на управителя, което е било известно на дружеството, а в случая не е налице посочената хипотеза. Същият извод се отнася и до знанието на контрольора.

В допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията си, като прави и възражение за погасителна давност на основание чл.111,б.б от ЗЗД.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, както и е изслушана съдебно –счетоводна експертиза.

Съгласно чл.145 от ТЗ, управителят отговаря за виновно причинените на дружеството вреди. В чл.137,ал.1,т.8 от същия закон е уредена специалната компетентност на Общото събрание на съдружниците да взема решение за предявяване на искове срещу управителя. Ето защо и съгласно трайната съдебна практика на ВКС, решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ на ОС на съдружниците, респ. на едноличния собственик на капитала, за търсене на имуществена отговорност за причинени на дружеството вреди от управител, 4 представлява абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 145 ТЗ. В случая се касае за отговорността на бившия управител на дружеството с ограничена отговорност, като се установява, че е налице взето решение по чл.137,ал.1,т.8 от ТЗ за търсене на съдебната му отговорност, съгласно решението на общо събрание на съдружниците от 22.03.2022 г. ПоР. което предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Страните не спорят, а и се установява от данните по делото, че ответникът е предишният управител на дружеството, че има надлежно взето решение за промяна на щатното разписание, считано от 01.01.2016 г., като отпада длъжността „главен счетоводител“, че това решение не е изпълнено от управителя, че главният счетоводител М.О. е продължила да изпълнява тази длъжност през периода 2016 г. – 2021 г., че ответникът е освободен като управител с решение на общо събрание на съдружниците от 23.09.2021 г.

Спори се, дали с неизпълнението на посоченото решение управителят на дружеството е причинил щета по смисъла на чл.145 от ТЗ, уреждащ специалната имуществена отговорност, произтичаща от съществуващите между капиталовото дружество и управителя му два вида правоотношения – договорно и органно. Отговорността е за вреди, в причинна връзка с действия или бездействия на управителя, при и по повод осъществяването на управленските му функции, съгласно сключения договор за управление и закона, уреждащ задълженията му като органен представител, причинени виновно. Ищецът носи доказателствената тежест да установи противоправното деяние на управителя, вредите, които са настъпили от неговите виновни действия, наличие на причинна връзка между деянието и вредите.

В случая управителят действително не е изпълнил решението на общото събрание на съдружниците от 29.10.2015 г., т.2 за промени в щатното разписание, поР. възникнала необходимост от откриване на нова щатна бройка „контрол по сигурността и безопасността на търговски обекти“. При обсъждането на решението и за предвиждане на средствата за заплащане на трудово възнаграждение за новия щат е посочено на събранието, че са проведени проучвания за извършване на външни счетоводни услуги с цел икономия на парични средства. При проучванията и консултациите се установило, че възнаграждението за външни счетоводни услуги е в рамките на 200 лв. до 250 лв. месечно за разлика от възнаграждението за главен 5 счетоводител около 630 лв. месечно. Така се приело промененото щатно разписание, включващо: управител-1, контрол по сигурността и безопасността на търговски обекти – 1, касиер – 1/2. Т.е. без длъжността “главен счетоводител“. Назначеният на трудов договор главен счетоводител М.О. е продължила да изпълнява функциите си през процесния период, като е изготвяла и подписвала годишните финансови отчети на дружеството, както и разходни касови ордери, за което е получавала трудово възнаграждение – общо брутно трудово възнаграждение 55 724,69 лв. за процесния период, които факти се установяват от изготвената съдебно счетоводна експертиза.

От констатациите се установява и минималният осигурителен доход за длъжността по години – за 2016 г. и за 2017 г. – 631 лв., за 2018 г. – 2021 г. – 656 лв., като не е посочен минимума на работна заплата, тъй като е въпрос на договаряне с работодателя. По делото не са ангажирани други доказателства за месечното възнаграждение на външен счетоводител през процесния период, включително и за неговия размер от 250 лв. Само твърдението, че са направени проучвания и констатации не е достатъчно, за да се приеме, че би следвало да се получава месечно възнаграждение от 250 лв. за външен счетоводител. Ето защо, въпреки несъобразените действия с решението на общото събрание, не се установява нанесена щета. Не става ясно как и на каква основа е определена сумата от 250 лв., какво възнаграждение е заплащано от други работодатели за външни счетоводни услуги през процесния период. Не се установяват вредите, които са настъпили от действията на ответника, наличието на причинна връзка между деянието и вредите, поР. което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан.

Разпечатката съдържа 33 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3e5077b0-3f09-4cc5-8093-0258b33729ad