Акт № 12 от 04.01.2016, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение №

Номер

Година

28.6.2011 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

06.10

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Маргарита Коцева

Секретар:

Величка Борилова Илияна Стоилова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Маргарита Коцева дело номер

20111200600095 по описа за

2011 година

Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на адв. Д., защитник на подсъдимия В. С. И. от гр. П., срещу постановената по н.о.х.д. № 471/2009 година по описа на Районен съд – Сандански присъда № 2986 от 17.11.2010 г.

Сочи се в жалбата, че присъдата е неправилно произнесена, тъй като обвинението срещу подсъдимия не е доказано по несъмнен начин, не е установена неговата вина за случилото се, поради което се иска отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия И. за невиновен по повдигнатото му обвинение. В допълнение към жалбата се излагат подробни съображения, че е налице загубване на контрол и падане на мотоциклетиста преди удара с управлявания от подс. И. лек автомобил, ударът между двете превозни средства бил в лентата за насрещно движение, като е налице превишаване на скоростта и неправоспособност на водача на мотоциклета, което е довело до загуба на управление. Изразява се становище, че неправилно са кредитирани изцяло автотехническите експертизи по делото с оглед наличие на доказателства за други фактически положения – свидетели, които сочат за наличие на металорежещи машини, които са се отразявали на възможността на И. да възприеме движещия се мотоциклетист и да предотврати ПТП.

Пред Благоевградски окръжен съд е проведено съдебно следствие, в което е проведен повторен разпит на свидетели по делото, както и на подсъдимия.

В хода на съдебните прения представителят на ОП – Б. сочи, че жалбата е неоснователна. От доказателствата според прокурора се установява механизма на ПТП, като в момента на удара моторът е бил в изправено състояние, не е било налице пързаляне на мотора по асфалта, паркираните в близост до кръстовището машини не са ограничавали видимостта на подсъдимия, като този извод на в.л. Ч е обоснован с оглед доказателствата, въз основа на които е направен. Прокурорът иска потвърждаване на присъдата, тъй като подсъдимият се е движил по път без предимство и е трябвало да премине пътя с предимство едва след като се убеди, че няма приближаващи МПС.

Защитникът на подсъдимия иска първоинстанционната присъда да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна, несъобразена с доказателствата по делото. Изтъква се факта, че мотоциклетистът – св. К., е бил неправоспособен и не е притежавал необходимите умения за владеене на превозното средство, движил се е с несъобразена скорост /90 км/ч според показанията на возещата се на мотора свидетелка/, бил предприел маневра изпреварване на превозни средства, което било забранено, като подсъдимият е бил в невъзможност да реагира в създалата се ситуация и всички негови действия били съобразени с правилата за движение по пътищата. Според защитника подсъдимият не е имал възможност да възприеме мотоциклетиста, който е предприел маневра изпреварване на движещи се пред него автомобили преди кръстовището, като преминавайки през кръстовището подсъдимият не е могъл да предприеме маневра, за да предотврати ПТП, което не е по негова вина, нараняванията на св. Г. са от падането й от мотора, а не от съприкосновение с автомобила на подсъдимия, последният е видял мотора на такова разстояние, което не му е позволявало да предприеме действия за предотвратяване на ПТП.

Подсъдимият в последната си дума заявява, че няма никаква вина за станалото.

Въззивният съд, след като обсъди материалите по делото, изложените доводи в жалбата, становищата на страните в хода на въззивното производство и след като провери изцяло правилността на присъдата съобразно правомощията си по чл. 314 НПК, намира следното от фактическа и правна страна:

С оглед събраните доказателства в хода на проведеното от районния съд съдебно следствие и събраните такива във въззивната инстанция, следва да се приеме за установена по несъмнен начин фактическата обстановка, описана и в мотивите на районния съд към обжалваната присъда: Подсъдимият И. е с положителни характеристични данни - неосъждан, има само едно наложено наказание с глоба в размер на 20 лв. за нарушение на ЗДП, правоспособен водач на МПС, със семейни ангажименти, няма данни за негови криминални прояви.

Около 23:35 ч на 04.08.2008 г. подсъдимият И. управлявал лек автомобил марка “БМВ” с рег. № Е 5656 АК по У. ”М” в посока кръстовището с бУ. ”Ц. Б. ІІІ” в гр. П., а същата вечер св. К. и св. Г., които били на комплекс “Н”, намиращ се до бензиностанция “Е” на пътя гр. Сандански - гр. П., се прибирали в гр. П. с управлявания от св. К. мотоциклет марка “С” с рег. № Е 48 63 В. Безспорни са обстоятелствата по делото, че св. К., който е правоспособен водач категории В и М, не е притежавал категория “А”, необходима за управлявания от него тогава мотоциклет, както и че той и возещата се на мотоциклета пострадала били без каски. С мотоциклета си св. К. се движил по бУ. ”Ц. Б. ІІІ” в посока към центъра на града, когато на кръстовището на булеварда с У. ”М” на последната улица бил подсъдимият с управлявания от него автомобил. Непротиворечиви са и доказателствата по делото за това, че по време на произшествието светофарът на кръстовището не работел, като съгласно сигнализацията с пътните знаци бУ. ”Ц. Б. ІІІ” бил пътя с предимство, а движещите се по У. ”М” превозни средства следвало да спазват пътен знак Б1 ”Пропусни движещите се по пътя с предимство”. Пътният участък по бУ. “Ц. Б. ІІІ”, където се движил св. К., бил с две ленти за движение в неговата посока, разделени с прекъсната линия, като улицата има възходящ наклон в посока центъра около 5%. От дясната страна на улицата по посока на движение на св. К. имало засадени декоративни храсти с височина 1 м и ширина 2,50 м, непосредствено от бордюра на тротоара със засадени дървета по средата, короната на които била висока и не ограничавала видимостта, като алеята с декоративните храсти свършвала на 15,50 м преди стойката на светофарната уредба на кръстовището на булеварда и У. ”М”. От дясната страна по посока на движението на св. К. имало разположени 2 големи машини, такава имало една от лявата страна на У. ”М” /предвид посоката на движение на подсъдимия/, машините били върху тротоара, като затруднявали видимостта на движещите се превозни средства както по булеварда посока центъра на града, така и на излизащите на булеварда автомобили от У. “М” /вж. показанията на св. К., обясненията на подсъдимия, показанията на поемните лица/.

Подс. И. спрял за кратко /1 секунда по неговите обяснения/ на стоп линията в лентата за движение направо /най-дясната лента по посока на неговото движение от трите ленти на У. “М”/, потеглил на първа скорост за излизане в кръстовището, защото нямал видимост от мястото на спиране, поглеждайки наляво видял движещи се по булеварда в дясната лента автомобили, които били далече по неговата преценка, не възприел мотоциклета на св. К., който се движел в лявата лента /в същото време в дясната лента се движили три автомобила - вж. показанията на св. К./. Св. К. възприел излизането на автомобила на подсъдимия от У. “М”, като намалил малко скоростта на управлявания от него мотоциклет, след това видял, че автомобилът излиза още по-напред, продължил да кара мотоциклета, наближавайки автомобила, видял че няма да се разминат и натиснал спирачка. В този момент вече бил възприет от подсъдимия, който с автомобила си бил навлязъл в кръстовището, подсъдимият видял отляво на себе си светлина от фар - мотоциклета на св. К., като светлината бързо приближавала към него. Подсъдимият спрял автомобила, вдигнал ръцете на главата си и за да се предпази от следващия удар се навел ниско в автомобила. Св. К. се движел със скорост по-висока от около 55-56 км/ч, когато възприел излизането на автомобила на, натиснал спирачка, в който момент св. Г. се наклонила надясно, за да види какво става, св. К. усетил, че губи контрол над мотоциклета, след което последвал удар в лекия автомобил. Скоростта на мотоциклета в мястото на удара била около 42 км/ч, преди употребата на спирачка е била около 56 км/ч, а лекият автомобил е бил почти спрял. За лекия автомобил ударът бил страничен в предната лява част, а за мотоциклета – челен. От последното изготвено по делото заключение се установява, че подсъдимият е могъл да види мотоциклета на св. К. или светлинния сноп пред него пряко на около 45 м при потеглянето му за навлизане в кръстовището.

След удара подсъдимият слязъл от автомобила, видял св. К. и св. Г., които били пострадали, издърпал мотора, за да помогне на св. К., който бил затиснат /възприел Г. на 2-3 м от колата/, на мястото спрели автомобилите, които преди това са се движили в посоката на св. К., събрали се хора, които били наблизо и разбрали, че е станало ПТП, подсъдимият търсил телефон, за да се обади в Спешен център, с линейката, пристигнала на място пострадалите били транспортирани за оказване на медицинска помощ.

От заключенията на изготвените на досъдебното производство химически експертизи се установява, че в кръвта, иззета от двамата водачи - участници в ПТП – подс. И. и св. К., не се доказва наличие на етилов алкохол.

Непротиворечиви са доказателствата по делото относно получените наранявания от пострадалите при катастрофата лица – на св. Г. е причинено счупване на дясната бедрена кост, мозъчно сътресение, натъртване на меките тъкани на главата и тялото, като счупването на костта й е причинило затруднение на движенията на десен долен крайник за около 10-12 месеца, а останалите увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. След катастрофата св. К. е получил счупване на костите на дясната подбедрица, мозъчно сътресение, натъртване на меките тъкани на главата, тялото и крайниците, като счупването на дясната подбедрица му е причинило затруднение на движенията на десен долен крайник за около 6-10 месеца.

Експертните изводи и на двете вещи лица, изготвили единични автотехнически експертизи в хода на наказателното производство /вж. експертизите на вещите лица М. и Ч/, са идентични за това дали станалото ПТП е било предотвратимо. Експертите сочат, че подсъдимият е могъл да предотврати ПТП, ако след потегляне от стоп-линията на У. “М” при наличие на ограничена видимост наляво от наредени на тротоара металорежещи машини и жив плет, се е придвижвал бавно до момента на пълна видимост на улицата вляво от него, докато има неограничена видимост и тогава да е предприел, без да създава опасност за движението, преминаване през кръстовището, а след като вече е навлязъл в кръстовището при конкретната пътна ситуация като е видял приближаващия отляво мотоциклет, вместо да спира е продължил движението направо с рязко ускоряване, като би се отдалечил от мястото на удара и МПС са щели да се разминат безпрепятствено. Св. К. също е имал техническа възможност да предотврати ПТП, ако се е движил с позволената за населени места скорост 50 км/час е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара или ако не е отклонил мотоциклета наляво, а надясно.

Във връзка със съществуващите противоречия в гласните доказателства следва да се отбележи следното: Първоинстанционният съд е кредитирал обясненията на подсъдимия, посочвайки, че същите кореспондират с показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства. Пред въззивната инстанция подсъдимият дава обяснения, които за някои обстоятелства се различават от дадените такива пред районния съд – подсъдимият заявява пред въззивния съд, че е видял движещи се отляво автомобили, но те били далече, което е в унисон с показанията на св. К., че същият е бил в лявата лента за движение, докато е задминавал три автомобила, които били в дясната лента, посочва, че е възприел фар на около 40-50 м, а след това отново възприел същия на около 10 м /определянето на тези разстояния е въпрос на субективна преценка, като не може да се приеме, че това е било точното разстояние между автомобила на подсъдимия и мотоциклета/, този фар според обясненията на И. пред въззивната инстанция се е движил много бързо, като “стрела”, с над 100 км/ч. Обясненията на подсъдимия за скоростта, с която към неговия автомобил е приближавал мотоциклета на св. К. е в противоречие с изготвените по делото автотехнически експертизи, вещите лица по които независимо един от друг по обективни данни, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие, с оглед събраните други гласни доказателства и доказателствата за нараняванията на пострадалите, дават заключение, че скоростта, с която св. К. е управлявал мотоциклета, макар и да е била над разрешената, е била около 56 км/ч. Не дава основание да се приемат за достоверни обясненията на подсъдимия за скоростта на мотоциклета и заявеното от св. Г. при разпита й пред въззивната инстанция, че св. К. е карал мотоциклета с 80-90 км/ч. Относно скоростта св. Г. дава противоречиви показания, заявява, че така преценява скоростта, не е видяла, че К. кара с такава, същата не е шофьор и заявява, че не си спомня нищо от случилото се след като се е наклонила надясно от мотора. Последното изявление на св. Г. – за липсата на спомен след като погледнала надясно, според въззивната инстанция е основание /за разлика от отразеното в мотивите на районния съд/ да се кредитират показанията на св. К. и за заявеното от него, че св. Г. го е държала за раменете, като по този начин е ограничавала движенията му, както и че е изпреварвал други автомобили /но без да извършва същинското изпреварване по смисъла на ЗДП, тъй като е нямал намерение да се връща в същата лента за движение/, движещи се в дясната лента за движение по бУ. ”Ц. Б. ІІІ”. Въззивната инстанция преценява, че показанията на св. К., макар и същият като участник в ПТП да е заинтересован при даването на показания, са достоверни, тъй като са последователни, без да са налице съществени противоречия в тях, подкрепят се както от показанията на св. Г. за фактите, които тази свидетелка си спомня, така и от обясненията на подсъдимия /с изключение на заявеното за скоростта/, така и от заключенията на вещите лица М. и Ч. Въззивната инстанция намира, че не следва да се приема за достоверно заявеното от св. К., че след като е загубил управление над мотора последният се е пързалял на гуми, полегнал настрани и на страничния спойлер. Тези показания на св. К. са в противоречие както с изводите на експертите по изготвените на досъдебното производство и в съдебната фаза експертизи, така и с обясненията на подс. И.. Вещите лица М. и Ч сочат в заключенията си, че при станалото ПТП е налице челен удар за мотоциклета, че същият е бил на гумите си в момента на удара, които изводи са в унисон със заявеното от подсъдимия в обясненията, че е видял фар, който го удря. Освен това св. К. в показанията си заявява, че по уврежданията, които е видял по мотора си след удара, прави извод, че моторът се е пързалял на гумите и на спойлера, но вещото лице Ч сочи в заключението, че е имало такова плъзгане на мотоциклета по асфалта, но същото е било след удара с автомобила на подсъдимия.