Решение № 83 от 19.03.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Варна, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело № 20243001000624 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано е по въззивна жалба на Д. Д. Д. представляван от адвокат К. Л. срещу решение № 176/31.10.2024 г. по гр. дело № 143/2024 г. на Окръжен съд – Силистра в частта му, с която са отхвърлени предявените искове на Д. Д. Д., ЕГН **********, от гр. Силистра, ул. „Д“, № 8, ет. 3, ап. № 11, за осъждането на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД. ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско Шосе“ № 67А, да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди /претърпените физически и психически болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 09.06.2022г. в гр. Силистра, причинено от водача на моторно превозно средство л.а. „Тойота“, „Авенсис“ с per. Номер ХХ ХХХХХ ХХ, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788 по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите с период на действие от 05.06.2022г. до 04.06.2023г., ЗА ГОРНИЦАТА над присъдените 20000 лв. до сумата в размер на 45000 лева, както и ЗА ГОРНИЦАТА над присъдените 2872,44 лева /две хиляди осемстотин седемдесет и два лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху главницата до претендирания размер от 6885,27 лева.

Във въззивната жалба се поддържа незаконосъобразност на обжалваното 1 решение. Основното възражение се отнася до справедливия размер на обезщетението на понесени неимуществени вреди от пострадалото лице. Този размер се смята за неправилен, защото уврежданията са свързани с счупването на лява предмишница, контузия на глава, разкъсно-контузна рана на главата, контузия на дясно коляно и дясно бедро, охлузвания. Акцентира се, че възстановителния период необходим за подобен тип увреждания е далеч над възприетите три месеца от първата инстанция. Позовава се на събраните доказателства в производството. Претендираният размер пред въззивната инстанция се счита за съответен на контузиите, тяхната интензивност и оздравителното време. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на иска, както присъждането на разноски за производствата пред въззивната и първата инстанция. Страната не прави доказателствени искания.

В предвидения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна и се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Иска се същата да се остави без уважение. Съобразявайки уврежданията на пострадалия твърди, че обезщетението е справедливо. Иска се присъждането на разноски. Няма искания по доказателствата.

Решението на първата инстанция, като необжалвано в отхвърлителната по отношение претенцията за неимуществени вреди за горницата над сумата от 45000 лв. до първоначалните търсени 60000 лв. и за претенцията за обезщетение за имуществени вреди част, е влязло в законна сила. Решението на първата инстанция по въпросите за претърпените имуществени вреди не е оспорено и е влязло в сила.

В проведеното съдебно заседание на 19.02.2025 година страните изразяват становища посредством представени молби. Направени са насрещни волеизявления за поддържането, съответно оспорването на жалбата, претенции за присъждането на разноски, изявления за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявена от пострадало от ПТП лице пряка претенция срещу застраховател на автомобилист, причинил вреди подлежащи на обезщетение.

Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено. Решението е допустимо. Сбъднала се е абсолютната процесуална предпоставка по чл. 380, ал. 1 КЗ.

В настоящото производство не са спори въпросите свързани с състава на отговорността, механизма на произшествието, възражението за принос от страна на пострадалия не се поддържа във въззивната инстанция. Тези обстоятелства са потвърдени от копия на Констативен протокол от 2 произшествието, влязлото в сила споразумение пред наказателен съд, което следва да се вземе предвид от настоящата инстанция (чл. 300 ГПК), допусната в производството комплексна експертиза. Основен спорен момент между страните е свързан с размера на справедливата обезвреда. Следва да се вземе отношение по въпроси свързани с възстановителния период на пострадалия, лекуването на травмите и здравния статус на пострадалия месеци след инцидента. Информация за тези обстоятелства носи комплексната експертиза, представената медицинска документация, експертизата представена от офталмолог, гласните доказателства ценени по реда на чл. 172 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения, общественото му положение, /ППВС № 4/1968 год./ характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.

Установява се от комплексната експертиза наложилото се посещение на ОАИЛ на МБАЛ - Силистра АД. Лечението на пострадалия продължило в УМБАЛ „ Св. Марина” - Варна АД, в Клиника по Ортопедия и травматология.

На 20.06.2022 година му е извършена оперативна процедура - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна. На 02.08.2022 година пострадалото лице отново били прието в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАДгр. Варна, където на 03.08.2022г. му била извършена оперативна процедура отстраняване от костта на имплантирани уреди от радиус и улна . На 05.02.2023 година отново е приет в МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД - гр. Вариа, където на 06.02.2023 година му е извършено отстраняване от костта на имплантирани уреди от радиус и улна и е изписан на 07.02.2023 година.

Последвало ново приемане в УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна за снемането на остеосинтезните средства от увредения горен крайник.

От представените медицинска документация се установява, че вследствие на влошено здравословно състояние ищецът е бил в състояние на временна нетрудоспособност веднъж в продължение на 34 дни — за периода от 19.06.2022 година до 22.07.2022 година, след това 33 дни - за периода от 02.08.2022 година до 03.09.2022 година и след това още 13 дни за периода от 05.02.2023 година до 17.02.2023 година.

За установяването на състоянието на пострадалия пред първата инстанция са изслушани гласни доказателства. От разпита на свидетеля Д.а се потвърждават твърденията за влошеното състояние на пострадалия, след инцидента. Свидетелката разказва как се е грижила за ежедневните нужди на своя брат. Веднъж дневно се налагали грижи по подсигуряването на лична поддръжка и на хигиена. Свидетелката обяснява как е помагала при къпането на брат си, необходимостта от опаковането на увредената ръка, за да се 3 избегне евентуално намокряне, изхранването, вземането на нужните медикаменти. Вследствие на събитието сестрата оставала при своя брат, защото той не можел да остава сам поради нуждата да има някой около него.

Установява се, че пострадалият, който работел при сестра си (по професия бил фотограф) се наложило да отсъства от работа заради възстановяването и болките, които изпитвал в същия период. Въззивната инстанция кредитира показанията на свидетеля по реда на чл. 172 ГПК, доколкото те кореспондират с медицинската документация и с доказаната нетрудоспособност на пострадалото лице. Свидетелката разказва и за охлузванията и раните на главата на лицето, увреждания които са установени от експертизата. Само фактът на родствена близост на свидетеля не е основание за дискредитиране на показанията му. Не съществува забрана въз основа на показания на заинтересовани свидетели да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован, или такива, които вредят на противната страната /Решение № 50095 от 3.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1318/2022 г., II т. о., ТК/.

Доказани са претърпени две операции от лицето, предизвикани от произшествието и уврежданията изразяващи се в съчетано счупване в дисталните части на лакътната и лъчевата кости с дислокация, това наложило операциите. Поради възникналото усложнение свързано с извършената операция се е наложила нова операция за корекция в позицията на остеосинтезните средства, което според експертите е удължило периода на възстановяването. Тази информация се потвърждава и в съдебно заседание при изслушването на експертизата. Като според лицата към момента няма други допълнителни медицински документи, които да свидетелстват, че е настъпило някакво усложнение, което евентуално да води до неоптимално възстановяване на функцията на крайника. Такава не се доказва в процеса. В процеса не се доказа и нарушение на зрението вследствие настъпилото произшествие. Според вещите лица възстановителния период е около девет месеца. Поради наложилата се повторна операция оздравителния период се е удължил с два – три месеца. Функционално лявата ръка е оптимално възстановена след снемането на остеоситезните средства и провеждането на курс по рехабилитация.

По отношение на данните по делото за стартирането на работа в органите на МВР и декларираното от ищеца към 02.09.2022 година здравно състояние, вещото лице разяснява състоянието на пострадалия, който не е бил в гипс. След като е липсвало нещо отличително, което преглеждащия лекар да отбележи, не следва да се дискредитира становището относно общото състояние на пострадалия, което не се отнася само до увредения му крайник, а до цялото му здраве. Според обясненията, дадени в съдебно заседание от експерта, пострадалият е можел да си движи ръката и тя е била подвижна към момента на кандидатстването за работа. Въпросната ръка, при положение в което стои нормално и не се ръкомаха или извършва някакво фино движение с нея, не буди съмнение в здравното състояние на обследвания. Този извод на 4 въззивната инстанция кореспондира с обясненията дадени от вещото лице в съдебно заседание, от гласните доказателствени средства и разпита на св. Д.а, която е полагала грижи за него.

Съобразявайки травмите на лицето, изразяващи се в контузни рани по главата, съчетано счупване в дисталните части на лакътната и лъчевата кости с дислокация, претърпени две операции (втората забавила възстановителния процес с няколко месеца), необходимостта от помощ от роднина на пострадалото лице, за да може да си посреща ежедневните нужди, временна загуба на трудоспособността, възрастта на пострадалия, активния му живот, въззивната инстанция намира за съответстващ размер на обезщетение сумата от 40000 лева за претърпени неимуществени вреди от пострадалия.

Преразглеждането на основата претенция за главница налага промяна в осъдителното произнасяне по акцесорната претенция за лихва за забава.

Мораторна лихва върху присъдената главница по иска за неимуществени вреди считано от 01.05.2023г. /датата на изтичане на срока за произнасяне по застрахователната претенция/ до 14.03.2024г. когато е подаден иска за основателно до размера от 4590,17 лева. В останалата част до претендираните 5163,96 лева искането е неоснователно и следва да се отхвърли.

Поради отлика в правните изводи на двете съдебни инстаннции решението на първата инстанция следва да бъде ревизирано в съответната част. Въззивната жалба следва да се остави без уважение относно претенцията за горницата над 40000 лева до 45000 лева и съответно за лихва за забава над 4590,17 лева до 5163,96 лева.