Решение № 6343 от 11.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6343 гр. София, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно гражданско дело № 20231100510367 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Подадена е жалба с вх. №83068/15.09.2023г. по описа на СГС от длъжника ЗД „Б.И.“ АД срещу постановление /съобщение/ изх.

№7091/24.08.2023г. по изп. д. №20237880400546, с което е оставено без уважение искането му за намаляване на адвокатски хонорар на взискателя от 2 014.62 лв. на 200 лв.

Жалбоподателят ЗД „Б.И.“ АД поддържа, че претендираното възнаграждение е прекомерно, несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Поддържа, че единственото извършено процесуално действие от пълномощника на взискателя е подаване на молба за образуване на изпълнителното производство, поради което моли адвокатското възнаграждение да бъде редуцирано до 200 лв. Твърди, че липсват доказателства за извършено плащане на претендираното адвокатско възнаграждение. Моли съдът да отмени обжалваното постановление, като намали размера на адвокатското възнаграждение до сумата от 200 лв.

Претендира направените разноски в настоящото производство.

1

Взискателят – „А.“ ЕООД в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, депозира възражение, в което е изложено становище за неоснователност на частната жалба.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на частната жалба.

Софийски градски съд, след като разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се запозна с материалите по делото, приема следното:

Производството по изпълнително дело № 20237880400546 е образувано на 15.08.2023г. по писмена молба с вх. № 4574 на „А.“ ЕООД, в качеството му на взискател, чрез пълномощника му адв. К.М. срещу ЗД „Б.И.“ АД, в качеството на длъжник, въз основа на издаден изпълнителен лист на 09.08.2023г. по гр. д. № 43 816/2022г. по описа на Софийски районен съд, за заплащане на следните суми:

- 327,60 лева, ведно със законната лихва от 12.08.2022 г. до окончателното изплащане, като и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 21,29 лева, представляваща мораторна лихва за периода 21.12.2021 г. 11.08.2022 г.

- 417,60 лева, ведно със законната лихва от 26.08.2022 г. до окончателното заплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 28,78 лева, представляваща мораторна лихва за периода 23.12.2021 г. -25.08.2022 г.;

- 1536,06 лева, , ведно със законната лихва от 12.08.2022 г. до окончателното заплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 107,52 лева, представляваща мораторна лихва за периода 03.12.2021 г. - 25.08.2022 г. и - 1867,50 лева - съдебни разноски по присъединените дела.

С молбата за образуване е представен договор за процесуално представителство, правна защита и съдействие /л. 21 от изпълнителното дело/, съгласно който страните са договорили възнаграждение в размер на 1 678, 85 лева без ДДС, като е посочено, че към посочената сума следва да бъде начислен и добавен дължимия ДДС. На страници 19-20 са представени фактура и платежно нареждане, установяващи плащане в размер на 2 014, 62 лева.

На 15.08.2023г. е изготвена покана за доброволно изпълнение до 2 длъжника, в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза в общ размер на 7 274,60 лв., от които главница в размер на 327,60 лв., със законна лихва в размер на 36,24 лв. за периода 12.08.2022г. 29.08.2023г., главница в размер на 417,60 лв. със законна лихва в размер на 44,57 лв. за периода 26.08.2022г. - 29.08.2023г., главница в размер на 1 536,06 лв. със законна лихва в размер на 169,93 лв. за периода 12.08.2022г. 29.08.2023г., 157,59лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обещетения и т.н), 1 867,50лв. присъдени разноски, 2 014, 62лв. разноски по изпълнителното дело, 702,89лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 29.08.2023г., както и лихва до окончателното изплащане на главницата.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 16.08.2023г.

На 15.08.2023г. е изготвено и постановление за разноските, в които е включена и сумата 2 014, 62 лв. – адвокатско възнаграждение за взискателя.

На 18.08.2023г. длъжникът по изпълнителното дело е подал възражение срещу определения размер на разноските по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение.

С обжалваното постановление от 24.08.2023г. съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника за редуциране на размера на дълга по отношение на адвокатското възнаграждение.

Обжалваният акт е съобщен на длъжника на 24.08.2023г.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

С разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл. последно ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело от страна на длъжника. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност 3 в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т. 7 ГПК.

Настоящият въззивен състав намира, че отказът на съдебния изпълнител да намали адвокатското възнаграждение на взискателя поради прекомерност е неоснователен. Процесното изпълнително дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност. Съгласно чл.10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 на същата разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2. В конкретния случай от страна на процесуалния представител на взискателя не са били извършени други действия, освен подаването на молба за образуване на делото. Не се установи процесуалният представител на взискателя да е извършвал някакви други действия, които да попадат в хипотезата на чл.10, т. 2 от Наредбата, а именно водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, поради което и съдът намира, че на същият не следва да му присъжда възнаграждение за тях.

Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лв., поради което същото следва да бъде намалено до посочения размер.

Относно направените разноски за настоящото производство Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в три изчерпателно изброени хипотези на закона.

Доколкото в настоящия случай не попадаме в нито една от лимитативно изброените изключения, следва, че направените разноски за настоящото производство следва да бъдат понесени от длъжника, поради което и направеното му искане следва да бъде оставено без уважение.

4

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление /съобщение/ изх. №7091/24.08.2023г. по изп. д. №20237880400546, с което е оставено без уважение искането му за намаляване на адвокатски хонорар на взискателя от 2 014.62 лв. на 200 лв. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА определените в постановление от 15.08.2023г. с изх.

№6795 и вписани в поканата за доброволно изпълнение изх. № 6 793/15.08.2023г. по изпълнително дело №20237880400546 разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 2 014, 62 лв. на 200 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5