Решение № 1301 от 08.10.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1301 гр. Русе, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20244520101304 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищецът „БАНКА ДСК“ АД, чрез процесуалния си представител А. М.

– ст. юрисконсулт, твърди, че на 04.05.2022 г. между банката и С. Д. М., в качеството на кредитополучател, бил сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя, кредит в размер на 2 000 лева, а той се задължил да върне кредита, ведно с уговорените лихви, в срокове и при условията на сключения договор.

Ищецът твърди, че кредитът бил осчетоводен, усвоен изцяло от кредитополучателя на 04.05.2022 г. и погасяван по кредитна сметка *********.

От страна на ответника били допуснати нередовности в плащанията на вноските по кредита, което довело до настъпване на предсрочна изискуемост на вземането на основание т. 13.2 от Общите условия - при допусната забава в плащанията на уговорени погашения по главница и/или лихва над 90 дни (общо 378 дни забава). Забавата била налице по отношение на дължимите вноски от м. август 2022 г. – до м. юли 2023 г. - 12 вноски по 50,06 лева, като общият размер на просрочената сума бил 600,72 лева, поради което банката ищец предприела действия по обявяване на кредита в предсрочно изискуем, чрез изпращане на уведомление до кредитополучателя, като му връчила Уведомление изх. № 0090-20-01250/08.06.2023г. чрез ЧСИ съгласно чл. 18, ал.

5 от ЗЧСИ, при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Предвид неизпълнение на задълженията, в качеството си на кредитор, ищецът подал заявление по реда на чл. 417 ГПК и се снабдил със заповед за 1 незабавно изпълнение, издадена по ЧГД № 4564/2023 г. по описа на РРС срещу С. Д. М. за сумите, дължими по договора за кредит. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което ищецът предявил настоящия установителен иск.

По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че С. Д. М. дължи на „БАНКА ДСК" АД, гр.

София, ЕИК 121830616, сумите: 1 916,72 лв. - главница; 334,94 лева договорна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 17.07.2023 г.; 12,45 лв. - лихва за забава за периода от 15.08.2022 г. до 17.07.2023 г.; 29,33 лв. - законна лихва за периода от 18.07.2023 г. до 28.08.2023 г.; 120,00 лв. - разходи при изискуемост, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 31.08.2023 г. до изплащане на вземането, представляващи неизпълнено задължение по Договор за кредит за текущо потребление от 04.05.2022 г., което вземане е удостоверено в Извлечение по чл. 417, т. 2 от ГПК от счетоводните книги на банката. Претендира разноските, направени в заповедното, както и тези в настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК адв. Й. М. – особен представител на ответника С. Д. М. депозира отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователност на ищцовите претенции. Счита, че не са налице доказателства за усвояване на кредита от ответника. Релевира възражения, че не е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост, както и срещу начисленото олихвяване, като противоречащо на чл. 33, ал. 1 от Закона за потребителския кредит. Също счита, че не е настъпила датата на крайния падеж на вземането - 04.05.2027 г.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 04.05.2022 г. между „Банка ДСК“ АД - кредитор и С. Д. М. – кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо потребление, съгласно който кредиторът отпуснал на кредитополучателя бърз кредит в размер на 2000 лв. със срок на издължаване 60 месеца, считано от датата на неговото усвояване и съгласно погасителен план (Приложение № 1), който съдържа информация за размер, брой, периодичност и дати на плащане.

Договорът бил сключен при следните условия: падежна дата за издължаване на вноските - 15-то число на месеца; фиксиран годишен лихвен процент – 17.33 % или 0.05 % на ден; ГПР – 19.64 %. В т. 16 от договора е предвидено, че кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифа за лихвите, таксите и комисионите, които Банка ДСК прилага по извършваните услуги на клиента.

Съгласно т. 17 неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на бърз кредит. В т. 13.1. от Общите условия е посочено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за 2 забава не се прилага. Съгласно т. 13.2. от Общите условия при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта. Последицата настъпва автоматично, а ако законът го изисква - след уведомление до кредитополучателя, изпратено до последния посочен от него адрес за кореспонденция. Според т. 13.3. от датата на изискуемост на кредита на краен падеж или предсрочна, целият непогасен остатък от главницата се олихвява със законна лихва по чл. 86 от 33Д, до окончателно погасяване на задължението, вкл. и по принудителен ред.

Във връзка с оспорването на ответната страна, че кредитът не е усвоен от кредитополучателя, в съдебно заседание от 19.09.2024 г., са представени две банкови извлечения за периода от 04.05.2022 г. (датата на сключване на договора) до 31.08.2023 г. (датата на подаване на заявлението) и от 04.05.2022 г. до датата на заседанието. От извлеченията се установява, че цялата сумата по кредита е преведена по сметката на С. М. на 04.05.2022 г., а от същата сметка са направени 3 вноски от негова страна за погасяване на задълженията му, както следва: на 15.05.2022 г. – 50.06 лв., от които 39.47 лв. – главница и 10.59 лв. – лихва; на 15.06.2022 г. – 50.06 лв., от които 21.75 лв. – главница и 28.31 лв. – лихва; на 15.07.2022 г. – 50.06 лв., от които 22.06 лв. – главница и 28.00 лв. – лихва.

На 08.06.2023 г. ищецът е изпратил до кредитополучателя поканауведомление, че поради забава в погасяване на задълженията му по процесния договор за банков кредит, банката обявява кредита за предсрочно изискуем, връчено чрез ЧСИ № 833 В. М., при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Според счетоводните записвания на ищцовата банка, непогасените от ответника минимални вноски до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем са 12 бр. с падежи от 15.08.2022 г. до 15.07.2023 г. с общ размер 600.72 лв. Като дата на изискуемост на задължението е посочена 18.07.2023 г., дължимата главница е 1916.72 лв., а за периода от 15.08.2022 г. до 17.07.2023 г. дължимата договорна лихва е посочена в размер на 334.93 лв., размерът на обезщетението за забава за периода от 15.08.2022 г. до 17.07.2023 г. (датата на изискуемост) е 12.45 лв., а след датата на настъпване на изискуемост за периода от 18.07.2023 г. до 28.08.2023 г. – 29.33 лв.; разходи при изискуем кредит – 120 лв.

По депозирано от ищцовата банка заявление е образувано ч.гр.д. № 4564/2023г. по описа на РС – Русе и срещу ответника е издадена Заповед № 2203/01.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за дължими суми по процесния договор, а именно:

1916.72 лв. - главница, ведно със законна лихва за период от 05.04.2023г. до изплащане на вземането, 334.94 лв. – договорна лихва за период от 15.08.2022 г. до 17.07.2023 г., 12.45 лв. - обезщетение за забава за периода 15.08.2022 г. до 17.07.2023 г., 29.33 лв. – законна лихва за периода от 18.07.2023 г. до 28.08.2023 г., 120,00 лв. – разходи при изискуем кредит, както и за сумите 3

48.27 лв. -заплатена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с оглед на което съдът по заповедното производство е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищеца по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Разгледани по същество установителните искове са частично основателни.

Представените по делото писмени доказателства установяват възникването на твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, както и получаването от ответника на отпуснатата сума по договора. Особеният представител на ответника е оспорил, че не са представени доказателства за усвояване на кредита от кредитополучателя. Както беше посочено, от представените по делото банкови извлечения за периода от 04.05.2022 г. до 31.08.2023 г. и от 04.05.2022 г. до 19.09.2024 г. е видно, че договорената по кредита сума е изцяло усвоена на датата на подписване на договора – 04.05.2022 г.

Неоснователно е и възражението за ненастъпила предсрочна изискуемост. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.

Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В случая, съгласно т. 13.1. от Общите условия за предоставяне на бърз кредит, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. От представените по делото извлечения е видно, че кредитополучателят е заплащал дължимите месечни вноски до 15.07.2022 г. Ответникът е изпаднал в просрочие, считано от 15.08.2022 г. и 90-те дни са изтекли още на 12.11.2022 г., докато банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на 18.07.2023 г. - след 338 дни забава, за което на длъжника е било изпратено уведомление, връчено на 14.07.2023 г. от ЧСИ чрез залепване на уведомление. Освен това, ответникът като страна – длъжник по договора за кредит не е изпълнил вмененото му с чл. 14 от договора 4 задължение в случай на промяна на адреса си, посочен в договора, да уведоми кредитора и да посочи новия си адрес. Съгласно тази клауза, до изпълнение на горното задължение всички съобщения изпратени на адреса за кореспонденция по договора, ще се считат за получени. Следователно към 18.07.2023 г. са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, от което следва също и неоснователност на възражението, че вземанията на ищеца не са били изискуеми към момента на подаване на исковата молба, поради ненастъпил краен падеж на кредита – 04.05.2027 г.

По отношение на възражението на ответника за противоречие на договора с разпоредбите на чл. 33, ал. 1 ЗПК, съгласно който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, не се установяват такива противоречия на начисленото от банката олихвяване за претенциите за обезщетение за забава в размер на 12,45 лв. за периода от 15.08.2022 г. до 17.07.2023 г. и законна лихва в размер 29,33 лв. - за периода от 18.07.2023 г. до 28.08.2023 г. Както е посочено в т. 13.1. от Общите условия, при забава на плащането на месечна вноска, се начислява лихва само върху частта от вноската, представляваща главница. За периода 17.07.2023 г. – 28.08.2023 г. е начислена законната лихва върху целия непогасен остатък от главница (съгласно т. 13.3. от ОУ), като изчислението се потвърждава и при проверка с онлайн калкулатор. По отношение на претенцията за сумата от 120 лв., обаче, представляваща разходи за обявена предсрочна изискуемост и предвидена в Приложение № 3 към договора – Такси по кредита за текущо потребление, съдът намира, че така уговорената клауза за такси по съществото си урежда договорна последица от забавата на длъжника с предварително определен размер, който потребителят дължи независимо от това дали кредиторът в действителност е извършил каквито и да било действия по извънсъдебно събиране на вземането и независимо от размера на реално сторените разходи в тази насока. Предвид тези правни характеристики на вземането за разходи за извънсъдебно събиране на вземането, съдът счита, че то представлява допълнителна неустойка за вреди от забавено изпълнение, която се кумулира със санкционираща лихва и законната лихва за забава, с оглед на което клаузата е нищожна, поради противоречие с императивната норма на чл. 33, ал. 1 ЗПК.