Решение № 1068 от 17.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1068 гр. Пловдив, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330203427 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 38-55 /21.05.2025 г. , издадено от Председател на държавна агенция „Национална сигурност“, с което на основание чл. 116, ал. 1, т. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари на адвокат В. Г. М. е наложена глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 53, ал. 7, изр. първо вр. чл. 53, ал. 1 вр. чл. 15, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на атакуваното НП, като е формулирана молба за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, действаща чрез юр. И. се противопоставя на доводите на жалбоподателя, като моли въззивната жалба да се остави без уважение като неоснователно, съответно наказателното постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, 1 поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и НП са изложени следните фактически параметри на вмененото административно нарушение по които липсва спор между страните, а именно:

Жалбоподателят, в качеството си на задължено лице по чл. 4, т. 15 б.

„а“, б. „дд“ от ЗМИП, не е идентифицирал клиента си Г.А.К., гражданин на ***, с дата на раждане ***г., без присъствието на подлежащото на идентификация физическо лице, чрез представяне на копие на официален документ за самоличност, преди установяването на делово взаимоотношение свързано с упълномощаването на адв. В. М. да извършва правни и фактически действия, изразяващо се в организиране на дейността и управление на юридическо лице - „Багери 1“ ЕООД, ЕИК 207026074 (с настоящо наименование „ГРАНТ КРОС“ ЕООД), с което е извършил административно нарушение на разпоредбата на чл. 53, ал. 7, изр. първо във връзка с чл. 53, ал. 1, във връзка с чл. 15, ал. 1 от ЗМИП, а именно:

Ha 12.01.2023 г. Г.А.К., гражданин на ***, с дата на раждане *** г. е подписал Пълномощно, с което упълномощава адвокат В. Г. М.:

1. Да го представлява пред трети физически и юридически лица и пред нотариус като от негово име и за негова сметка закупи всички притежавани от К.К.К., ЕГН **********, дялове от капитала на „Багери Г‘ ЕООД, ЕИК 207026074 при цена и ред и условия на договора, каквито намери за добре, като за целта подава, получава и подписва всякакви книжа и документи, договор за прехвърляне на дружествени дялове и др.

2. Да го представлява в качеството на собственик на капитала на „Багери 1“ ЕООД, ЕИК 207026074 като от негово име и за негова сметка да проведе общо събрание на дружеството, на което да бъдат взети следните решения:

Да се освободи досега действащия собственик и управител на дружеството - К.К.К.,

Да промени името на дружеството на ГРАНТ КРОС;

Да промени дейността на дружеството;

Да промени адреса на дружеството на ул. Стефан Веркович 10, гр.

2

Пловдив;

Да назначи за управител и собственик Г.А.К.;

Да приеме нов Устав;

3. Да подава и получава от името и за сметка на Г.А.К. всички документи в Търговския регистър към Агенцията по вписванията свързани с промяна обстоятелствата на дружеството;

4. Да подава и получава от името и за сметка на Г.А.К. всички документи в Националната агенция за приходите и пред всички служби, фирми, съд и прокуратура, и др.

Всички права, дадени с пълномощното от Г.А.К. на адвокат В. М. следва да се тълкуват изключително в полза на упълномощения.

Пълномощното е безсрочно.

Предоставеното в хода на проверката пълномощно е придружено с Апостил от 23.01.2023 г. по Хагската конвенция от 05.10.1961 г., с което е удостоверено полагането на подписа на Г.А.К.. Пълномощното е преведено от преводач, чийто подпис върху превода е заверен на 06.02.2023 г. от Нотариус per. № 401 с район на действие PC - Пловдив.

В изпълнение на пълномощното от Г.А.К. адвокат В. М. на 07.02.2023 г. е сключил от името на упълномощителя си договор за покупко-продажба на дял от търговско дружество „БАГЕРИ 1“ ЕООД, ЕИК 207026074. Деловото взаимоотношение по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗМИП между адв. М. и клиента му Г.А.К. е установено най-късно на 07.02.2023 г. с волеизявлението на адв. В. М. да закупи дяловете от капитала на дружеството от името на упълномощителя си, съобразно полученото пълномощно. Това е така, защото с това си действие адв. В. М. е приел да извърши работата, за която е бил упълномощен от клиента си.

При установяване на деловото взаимоотношение за адвокат В. Г. М. е възникнало задължение съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 1, предложение първо от ЗМИП да приложи мерки за комплексна проверка на клиента си. Съгласно чл. 10, т. 1 от ЗМИП комплексната проверка на клиентите включва идентифициране на клиентите и проверка на тяхната идентификация въз основа на документи, данни или информация, получени от надеждни и независими източници.

3

За адв. В. Г. М., в качеството му на задължено лице по чл. 4, т. 15 б.

„а“, б. „дд“ от ЗМИП, е възникнало задължение да идентифицира клиента си Г.А.К., гражданин на ***, с дата на раждане *** г., без присъствието на подлежащото на идентификация физическо лице, като приложи разпоредбата на чл. 53, ал. 7, изр. първо от ЗМИП, вр. с 53, ал. 1 от ЗМИП, защото по изявление на адв. М. контактът с клиента му Г.А.К. е осъществен чрез „видео конференция“.

Посочената фактическа обстановка освен, че не е спорна между страните се установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства - приложените към административната преписка писмени документи, както и показанията на актосъставителя И.. Посочените доказателствени източници съдът кредитира в цялост като достоверни и съответни помежду си, поради което и базира фактическите си изводи въз основа на тях.

По отношение възраженията за неправилно приложение на процесуалния закон съдът намира същите за неоснователни. Както в текста на АУАН, така и в НП изчерпателно са посочени всички норми, които обуславят отговорността на жалбоподателя, както следва:

- чл. 4, т. 15 б. „а“, б. „дд“ от ЗМИП, която норма дефинира легитимирания да спазва мерките на закона субект, в случая: „лице, което по занятие извършва правни консултации, когато подпомага или участва в планирането или изпълнението на операция, сделка или друго правно или фактическо действие на свой клиент относно учредяване, регистриране, организиране на дейността или управление на доверителна собственост, търговец или друго юридическо лице, или друго правно образувание“;

- § 1, т. 3 от ДР на ЗМИП, съдържащ легална дефиниция на „Делово взаимоотношение“, а именно: „стопанско, търговско или професионално взаимоотношение, което е свързано с дейността по занятие на задължените институции и лица по този закон и към момента на установяването на контакт се предполага, че то ще има елемент на продължителност“;

- нормата на чл. 11, ал.1, т.1 от ЗМИП, въвеждаща задължение за всички субекти по чл. 4 от ЗМИП преди установяване на делови взаимоотношения да прилагат мерките за комплексна проверка на клиента;

- нормата на чл. 10, т.1 от ЗМИП, разкриваща съдържанието на понятието мерки за комплексна проверка, а именно: „комплексната проверка на клиентите включва идентифициране на клиенти и проверка на тяхната 4 идентификация въз основа на документи, данни или информация, получени от надеждни и независими източници“

- нормата на чл. 53, ал.1 от ЗМИП, уреждаща съдържанието на понятието идентифициране на клиенти в общия случай, а именно:

„Идентифицирането на физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него“ - нормата на чл. 53, ал.7 от ЗМИП, уреждаща идентификацията на физически лица в специалния случай на отсъствие на подлежащото на идентификация лице (какъвто е процесния случай, доколкото, както вече се спомена по-горе, между страните не се спори, че контактът между адвокат и клиент е възникнал по видео конференция), според която норма: „Когато идентифицирането се извършва без присъствието на подлежащото на идентификация физическо лице, идентифицирането може да се извърши и чрез представяне на копие на официален документ за самоличност.“ От гореизложеното е видно, че противно на възраженията в жалбата, в АУАН и НП са посочени всички норми, които позволяват на съда да извърши проверка дали жалбоподателят е пасивно легитимиран субект на отговорност по ЗМИП и дали извършеното е съставомерно като нарушение по ЗМИП.

Тоест АУАН и НП не страдат от твърдения порок по чл. 42 и 57 ЗАНН.

Не е допуснат процесуален порок в НП и при индивидуализиране на приложимата санкционна норма - чл. 116, ал.1, т.1 от ЗМИП. Действително, както коректно се сочи в жалбата, визираната санкционна норма съдържа множество предложения. Доколкото НП представлява неразривно единство на мотивна част и диспозитив, по делото не възниква абсолютно никакво съмнение, че санкцията е наложена за твърдяно нарушение по чл. 57, ал. 3 от ЗМИП.

Въпросът за срока, който е бил определен на адв. М. от наказващия орган за представянето на изискваните документи и дали той е бил достатъчен, е ирелевантен за случая, доколкото жалбоподателят не е наказан за това, че не е представил изисканите документи в указания срок, в който случай продължителността и адекватността на срока биха подлежали на проверка, а за това, че на по-ранна дата, една година преди проверката, не изискал представянето на документи за самоличност от негов клиент преди установяване на делово взаимоотношение между тях.

5

Че това е така е видно от стр. 1 на обжалваното НП, в която изрично се сочи, че НП се издава за това, че: „Адвокат В. Г. М., в качеството си на задължено лице по чл. 4, т. 15 б. „а“, б. „дд" от ЗМИП, не е идентифицирал клиента си Г.А.К., гражданин на ***, с дата на раждане *** г., без присъствието на подлежащото на идентификация физическо лице, чрез представяне на копие на официален документ за самоличност, преди установяването на делово взаимоотношение свързано с упълномощаването на адв. В. М. да извършва правни и фактически действия, изразяващи се в организиране на дейността и управление на юридическо лице – „Багери 1" ЕООД, ЕИК 207026074“, с което се твърди да е допуснато нарушение на чл.

53, ал. 7 ЗМИП.

При вярно установена фактическа обстановка и коректно спазване на процесуалните правила, неправилно е приложен материалния закон.

Това е така, доколкото според настоящия състав, при тежест на доказване, лежаща върху наказващия орган, извършването на нарушение по чл. 53, ал.7 ЗМИП остана недоказано по несъмнен начин по делото.

Съгласно задължителните указания на ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г. при преценката си за правилното приложение на материалния закон (включително и при упражняване на правомощието си да преквалифицира деянието) съдът се ръководи от фактите, така както са описани в АУАН и НП, като не разполага с възможност да потвърди НП въз основа на факти, които не са предявени на дееца по надлежния процесуален ред, доколкото би се касаело за недопустимо изменение в обвинението.

Съгласно безспорните между страните факти, очертани в АУАН и НП, наказващият орган извежда неизпълнението на задължението за идентифициране на клиента от факта, че по време на проверката адв. М. не е представил копие от официален документ за самоличност на Г.А.К..

Този извод на наказващия орган не би подлежал на каквото и да било съмнение, ако контактът между адвокат и клиент е бил присъствен по смисъла на чл. 53, ал.1 ЗМИП, доколкото визираната норма, както се цитира по-горе, урежда, че в този случай идентификацията се състои от две взаимно свързани действия - представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него. Изискванията са кумулативни и липсата, на който и да било от 6 двата елемента, е равносилно на липса на извършена идентификация по чл. 53, ал.1 от ЗМИП, респективно на допуснато нарушение по този член.