Решение № 1630 от 04.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1630 гр. Варна, 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100501400 по описа за 2021 година

Производството е по реда чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от ГПК.

Образувано е по повод жалба с вх. № 4069/04.03.2021г. по регистъра на ВОС, подадена от АЛ. Н. ШК. – длъжник по изпълнението срещу Разпореждане от 07.12.2020г. на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, рег. № 711, постановено по изп.д. № 20147110400629, с което на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на длъжниците А.Ш., „Адванс Текнолъджи“ ООД и „Газ Сервиз Груп – Инженеринг“ ООД“ ЕООД.

Наведените оплаквания в жалбата са за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, доколкото с влязло в сила решение по гр.д. № 9330/2017г. по описа на СГС е прогласена нищожността на Разпореждане от 14.08.2013г. по ч.гр.д. № 1184/2013г. по описа на ВРС, 17-ти състав. Актът въз основа на който е издаден изпълнителният лист следователно не съществува в правния мир. Налице е основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК. Отправил искане за положително произнасяне по жалбата, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК взискателят „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД депозирала възражение, обективиращо доводи за неоснователност на жалбата. Изложил, че изпълнителното основание съгласно чл. 404, ал. 1 от ГПК е заповедта за изпълнение, а не разпореждането, въз основа на което е издадена.

В писмените си мотиви ЧСИ е описал извършените процесуални действия, като изразил становище за неоснователност на жалбата.

Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал.

1

1 от ГПК /съобразно задължителните указания на ВАпС и въпреки данните на л. 367 от изп.д./, от процесуално легитимирана страна – длъжник в изпълнителния процес, срещу акт подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, а именно отказ на СИ да прекрати принудителното изпълнение и удовлетворява изискванията за съдържание по чл.

260 и чл. 261 от ГПК.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на „Райфайзен Лизинг България“ ООД, ЕИК 131206120 от 25.07.2014г. въз основа на издаден изпълнителен лист от 20.08.2013г. по ч.гр.д. № 11840/2013г. по описа на ВРС, в който е удостоверено правото му на принудително изпълнение срещу „Газ сервиз груп инженеринг“ ООД, като издател и АЛ.

Н. ШК., „Булком инвест“ ЕООД и „Адванс Текнолъджи“ ООД, като авалисти за парично вземане в размер на 7375.09 евро – вземане по запис на заповед, издаден на 31.07.2007г., ведно със законна лихва от 31.07.2007г. от 09.08.2013г. и разноски.

С Решение по гр.д. № 21326/2015г. по описа на СРС на основание чл. 270, ал. 2 от ГПК са отхвърлени предявените от АЛ. Н. ШК., „Булком инвест“ ЕООД и „Адванс Текнолъджи“ ООД срещу „Райфайзен Лизинг България“ ООД искове за прогласяване нищожността на Разпореждане от 14.08.2013г. по гр.д. № 11840/2013г. по описа на ВРС, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 14.08.2013г.

Решението е влязло в сила като не е обжалвано по отношение на първия длъжник.

С Решение № 2171 от 04.03.2018г. по в.гр.д. № 9330/2017г. по описа на СГС решението на СРС е отменено само в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Булком инвест“ ЕООД срещу „Райфайзен Лизинг България“ ООД иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК, като е прогласена нищожността на Разпореждане № 40486/14.08.2013г. на ВРС по ч.гр.д. № 11840/2013г. на същия съд.

С Постановление от 18.11.2020г. производството по изп.д. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК само по отношение на длъжника „Булком инвест“ ЕООД.

С молба от 20.11.2020г. АЛ. Н. ШК. отправил искане изп.д. по отношение на него да се прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК поради прогласяване на разпореждането, с което ВРС е постановил да се издаде заповед и изпълнителен лист.

С обжалваното разпореждане ЧСИ постановил отказ да прекрати изп. производство по отношение на този длъжник.

При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни изводи:

Хипотезите на прекратяване на изпълнението са изчерпателно уредени в чл. 433 от ГПК, като изброяването им е свързано с първоначално несъществуване или последващо отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато с 2 влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен.

Няма спор по делото, а и от данните по изпълнителното дело се установява, че изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело е издаден на 20.08.2013г. по ч.гр.д. № 11840/2013г. по описа на ВРС на основание Заповед за изпълнение № 6952/14.08.2013г. по ч.гр.д. № 11840/2013г. по описа на ВРС, на основание чл. 417 и чл.

418, ал. 2 от ГПК.

Изпълнителното основание съгласно чл. 404, т. 1 от ГПК следователно е заповедта за изпълнение, за която липсват данни да е отменена или да е призната за подправена по отношение на длъжника А.Ш.. Предявеният от последния срещу взискателя иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК е отхвърлен с влязло в сила решение по гр.д. № 21326/2015г. по описа на СРС, а жалбоподателят – длъжник не е обвързан от субективните предели на СПН на решението по в.гр.д. № 9330/2017г. по описа на СГС. Ето защо по изпълнителното дело не са реализирани предпоставките за прекратяване на делото по чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК, което правилно е установено от ЧСИ с обжалваното разпореждане.

В заключение постановеният от съдебния изпълнител отказ за прекратяване на изпълнителното дело е законосъобразен, а жалбата срещу отказа на ЧСИ – неоснователна.

Същата следва да се остави без уважение.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от ГПК жалба с вх. № 4069/04.03.2021г. по регистъра на ВОС, подадена от АЛ. Н. ШК. – длъжник по изпълнението срещу Разпореждане от 07.12.2020г. на ЧСИ Даниела Петрова Янкова, рег. № 711, постановено по изп.д. № 20147110400629, с което на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на длъжниците А.Ш., „Адванс Текнолъджи“ ООД и „Газ Сервиз Груп – Инженеринг“ ООД“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 1, пр. II от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3