Решение № 1817 от 13.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1817 гр. Варна, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Г. при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Г. Гражданско дело № 20253110112382 по описа за 2025 година

Производството е образувано от Л. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.

В., ж.к. „М.“ бл. **, вх. **, ет. **, ап. **, срещу „В. К.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Н.“ № **, ет. **, офис **, по предявени в условията на обективно и кумулативно съединяване искови претенции, както следва:

- за признаване за установено в отношенията между ищеца Л. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „М.“ бл. **, вх. **, ет. **, ап. **, и ответника „В. К.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.

„Д. Н.“ № **, ет. **, офис **, че сключеният между тях Договор за паричен заем S.№ ****** от 25.03.2024 г. е нищожен поради противоречието му със закона, на основание чл. 124 ГПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 22 ЗПК;

- за осъждане на ответника „В. К.“ АД, ЕИК ******** да заплати на Л. Г.

Л., ЕГН ********** сумата от 187,51 евро /366,74 лева/, представляваща платена без основание сума по сключения между „В. К.“ АД, ЕИК ******** и Л. Г. Л., ЕГН ********** Договор за паричен заем S.№ ****** от 25.03.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.11.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Твърди, че е сключил с ответното дружество Договор за паричен заем S.№ ****** от 25.03.2024 г., по силата на който му е предоставена сумата от 2 200 лв. Излага се, че в чл. 1, ал. 3 от Договора е уговорена дължимостта на такса за експресно разглеждане, а с чл. 4, ал. 2 се урежда въпросът за дължимостта на неустойка при непредставяне от заемателя на обезпечение. С 1 уреждане дължимостта на суми по посочените клаузи, потребителят счита, че всъщност кредиторът цели получаване на допълнителна печалба, извън претендираната възнаградителна лихва, индикация, за което намира обстоятелството, че същите са отразени в погасителния план към договора. В този смисъл, страната намира клаузите за противоречащи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, с оглед липсата на ясно и разбираемо за потребителя означаване на всички включени в годишния процент на разходите суми, измежду които място следва да намерят и претендираната такса и неустойка. С невключване на посочените допълнителни суми в ГПР, ищецът счита, че кредиторът цели заобикаляне напредвидения с чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер на разходите, като с прибавянето на претендираната неустойка към тях, същите значително биха надвишили законоустановения им горен праг. Неправилното посочване на всички съставни компоненти при формирането на ГПР страната допълва, че е равнозначно на липсата на такова, което от своя страна обуславя нищожността на сключения между страните договор за заем, поради противоречието му със закона. Съобразно изложеното и в съответствие с нормата на чл. 23 от ЗПК, ищецът счита, че дължи само чистата стойност на кредита – 2 200 лв., с оглед на което и при съобразяване с размера на заплатената от него сума към момента от 2 566,74 лв., твърди, че недължимо платена на кредитора се явява сумата от 366,74 лв. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответника „В. К.“ АД е депозиран отговор на исковата молба, с която оспорва основателността на исковите претенции. Ответникът намира договора за съобразен с изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Сочи, че в същия конкретно е посочен фиксиран лихвен процент по кредита, както и условията за прилагането му, заедно с информация за размера, броя и падежа на всяка погасителна вноска, ведно със съставящите я компоненти. Допълва, че при съобразяване с Решение по дело С-42/15 на СЕС следва да се приеме, че всъщност липсва законово изискване за точното отразяване елементите на погасителните вноски. Кредиторът заявява, че чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не вменява задължение за изрично и изчерпателно изброяване на всички разходи, включени в ГПР, а единствено изисква посочване на допусканията, използвани при изчисляване на разходите. Допусканията страната излага, че са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48, така и в т. 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, а именно – базови и допълнителни, като само за първите счита, че намират приложение в настоящата хипотеза, с оглед на това, че е налице уговорен фиксиран лихвен процент. С посочването на последния ответникът твърди, че е изпълнил законовото си задължение за предварително запознаване на потребителя с размера на дължимата от него сума под формата на ГПР, което от своя страна обуславя действителността на процесния договор. Отделно от това излага, че предвидената неустойка за непредоставяне на обезпечение представлява разход по неизпълнение на 2 задълженията по договора и като такъв не следва да бъде включван при формиране на ГПР не само защото това би противоречало на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗПК, но и поради това, че дължимостта на същата е поставена под условие и зависи от поведението на длъжника. Допълва, че всъщност включването на посочения разход в ГПР би заблудило потребителя за действителния размер на разходите по кредита. Таксата за експресно разглеждане на документи ответникът излага, че се дължи за предоставяне на допълнителна услуга, избрана от потребителя, като заплащането й не е условие за сключване на договора. Счита, че не е налице противоречие със закона при сключването на договор за заем в хипотеза в която уговорения ГПР, включващ ГЛП, не надвишава предвидения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК петкратен размер на законната лихва, а именно 50 % от стойността на кредита, поради което процесният договор е действителен. За недоказан дружеството намира осъдителния иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, респ. счита за неоснователна и акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху претендираната за връщане сума. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото. Релевира се възражение за прекомерност претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Обявени за безспорни между страните са следните обстоятелства:

Договор за паричен заем S.№ ****** от 25.03.2024 г., че дължимата такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем и неустойката за непредставяне на обезпечение не са включени в ГПР; че предоставената в заем сума по сключения договор е в размер на 2200 лева; че заплатената сума по договора възлиза на 2566,74 лева.

Установява се от приложения по делото договор за паричен заем № *******/25.03.2024 г., че предоставената в заем сума е в размер на 2200 лева, която следва да върне чрез 15 месечни погасителни вноски в размер на по 291,96 лева, включваща дължимата главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Срокът на договора е 15 месеца, при фиксиран ГЛП от 40,32 % и ГПР от 49,50. Съгласно чл. 1, ал. 3 от процесния Договор за кредит срещу закупената допълнителна незадължителна услуга "експресно разглеждане" получава приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на потребителския кредит. В чл.4, ал.1 от договора е предвидено, че в три дневен срок от усвояване на сумата следва да се предостави едно от посочените обезпечения - от две физически лица – поръчители, които да отговарят на посочените в договора условия за платежоспособност или банкова гаранция в размер на дължимата сума със срок на действие – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора като при неизпълнение се дължи неустойка в размер на 1028,40, която следва да се разсрочи и да се заплаща към всяка погасителна вноска като в този случай погасителната месечна вноска става в размер на 360,52 лева, а общо дължимата сума по заема – 3

5407,80 лева. В приложение № 1 към договор за паричен заем № ********/25.03.2024 г. е представен погасителен план, от който се установява, че в дължимата месечна вноска е включена такса за експресно разглеждане и неустойка, в случай на непредставяне на обезпечение.

Приети като писмени доказателства са осем банкови превода от 27.05.2024 г., от 03.06.2024 г., от 31.07.2024 г., от 19.08.2024 г., от 18.09.2024 г., от 11.10.2024 г. и от 22.10.2024 г. и 18.11.2024 г., от които е видно, че Л. Г. Л. е заплащал суми в полза на „В. К.“ АД. Размерът на общо заплатената сума по кредита е обявен за безспорен между страните.

С оглед гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване на относимите правни норми, съдът намира следното от правна страна:

По предявения главен установителен иск с правна квалификация. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожен, поради противоречие със закона, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите. Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Според чл.

19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определен с постановление на Министерския съвет на Република България. В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за 4 получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В размера на тези разходи следа да се включат и всички суми уговорени в договора, които водят до увеличаване размера на дълга (в този смисъл са и Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС). В него е прието, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Прието е, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г") от Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случаи не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като "заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази директива.