Решение № 227 от 21.02.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. ****, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20224430105243 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М.

А. П. от гр.****, чрез адвокат П. П. от ****, против „**** ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.**** ап.1. Ищцата твърди, че сключила с ответника договор за предоставяне на кредит, по силата на който усвоила кредит от 800 лева. Твърди, че в договора бил уговорен ГПР в размер на 48,44 % и ГЛП 40,15 %, като общата сума за връщане е в размер на 1011,02 лева, а при непредставяне на обезпечение по чл.3 ал.1 от договора – 1454,78 лева.

Ищцата твърди, че в договора било уговорено че следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечение : банкова гаранция в полза на кредитира за общия размер на всички плащания по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или две физически лица – поръчители, които да отговарят на определени в договора изисквания. В ал.2 са предвидени последиците от неизпълнение на това задължение – неустойка в размер на 443,76 лева, която се начислява от дена, следващ неизпълнението на 1 ангажимента за осигуряване на обезпечение, като сумата се изплаща по погасителен план. Със заплащане на тази неустойка, ищцата следва да заплати за 800 лева кредит общо сума в размер на 1545,78 лева. Ищцата твърди, че договорът представлява такъв за потребителски кредит, поради което за него се прилагат разпоредбите на ЗПК. Твърди, че сключеният договор за кредит е нищожен на следните основания : Договорът е сключен с шрифт по-малък от 12 пункта, каквото изискване има в ЗПК. Договорът не е сключен нито на хартия, нито на друг траен носител, каквито изисквания има по смисъла на чл.10 ал.1 вр. чл.22 ЗПК. Договорът е нищожен, тъй като уговарянето на заплащане на неустойка представлява скрито възнаграждение на кредитора, което е прикрито от него като вид неустойка. Изискванията на чл.3 въвеждат на практика за потребителя неосъществими изисквания, тъй като за сравнително малък по размер кредит, потребителят трябва да осигури банкова гаранция или поръчители. Това условие има за цел да обогати кредитора като капитализира допълнително вземане обозначено като неустойка. В същото време неустойката не е включена към договорната лихва – ГЛП, нито към ГПР, но е добавена като анюитетна вноска. Това води до извод, че кредитора изначално очаква изискването за обезпечение да не бъде изпълнено от длъжника и по този начин вземането за неустойка представлява скрито възнаграждение на кредитора и като такова е следвало да бъде включено в ГПР. Ищцата твърди, че това нарушава чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.

Договорът е нищожен на основание чл.11 ал.1 т.9 и т.10 вр. чл.19 ЗПК.

Кредиторът е посочил само абсолютните стойности на лихвения процент па заема и на ГПР, но липсва ясно посочена методика за формиране на ГПР.

Твърди, че съгласно чл.19 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В §1 от ДР на ЗПК е посочено, че „Общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви комисионни такси възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Ищцата твърди, че неустойката предвидена в чл.3 ал.2 от договора е сигурен разход за потребителя и е известен на кредитора към датата на сключване на договора и като такъв е следвало да бъде включен при 2 изчислението на ГПР. Поради това и кредиторът е нарушил чл.19 ал.1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил неустойката в размера на ГПР. В случай, че тази неустойка беше включена, то ГПР би бил в размер на повече от 150%.

Посочването в договора на ГПР, който не е реално прилаганият представлява заблуждаваща търговска практика. Ищцата твърди, че договорът е нищожен, тъй като уговорената в договора възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната. Практиката на съдилищата приема, че противоречаща на добрите нрави и възнаградителна лихва в размер над трикратния на законната лихва, а в случая ГЛП е 40,15 %. Тъй като нищожните уговорки не произвеждат действие, недействителността на уговорката относно договорната лихва води до нищожност и на целия договор. Ищцата твърди, че клаузата на чл.3 от договора нарушава изискванията на чл.143 ал.2 т.5 ЗЗП, тъй като противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорена във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя като задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано висока неустойка. Посочването на ГПР в договора в по-нисък размер представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна заблуждаваща търговска практика съгласно чл.68г ал.4 ЗЗП като не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключване на договора. Договорът е нищожен и поради обстоятелството, че не съдържа приложимият лихвен процент на ден при отказ от кредит, каквото изискване въвежда разпоредбата на чл.11 ал.1 т.20 ЗПК. В заключение ищцата моли съда да прогласи нищожността на договора за предоставяне на кредит сключен между страните като противоречащ на императивните изисквания на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП. Моли съда да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 50 лева като частичен иск от сумата в размер на 654,78 лева за недължимо платена лихва и неустойка. С допълнителна молба е направен отказ от иска за лихва в размер на 211,02 лева и се претендира сумата от 50 лева като частичен иск от 443,76 лева за неустойка.

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, с който ответникът прави възражения, че исковата молба е недопустима, тъй като не е ясно дали се претендира заплащане на недължимо платена неустойка или лихва. Съдът приема, че тази нередовност е отстранена с допълнителното уточнение и че 3 предявеният иск е за 50 лева частичен от 456,76 лева за неустойка. Твърди, че няма данни тази сума в размер на 654,76 лева да е била претендирана от кредитора. Твърди, че тъй като не е била претендирана тя би могла да бъде опростена и завеждането на това и други подобни дела представлява злоупотреба с право. Твърди, че няма доказателства, че е налице плащане, както и липсват доказателства за какво е извършено плащане. Прави искане ищцата да бъде задължена да представи платежно нареждане. Оспорва твърденията, че страните са били в облигационни отношения. Прави искане ищцата да бъде задължена да представи договор за кредит в оригинал и приложение №2 към него. Ответникът твърди, че не става ясно за какъв договор става дума и дали такъв договор съществува. По повод твърденията за нищожност поради прекомерност на договорната лихва навежда доводи, че няма горна граница на размера на тази лихва. Твърди, че цитираната в тази връзка практика е несъотносима към настоящия случай на договор по ЗПФУР, тъй като тези договори са въведени през 2007, след постановяване на практиката на ВКС цитирана от ищцата. По отношение на твърденията за нищожност на договора поради уговорената неустойка, ответникът твърди, че неустойката е различен институт от лихвата. Твърди, че договорите с ****а били обект на проверка от КЗП и няма издадени задължителни предписания.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

С оглед становищата на страните на първо място по делото е спорно дали страните са били в облигационни отношения. Именно такава доказателствена тежест съдът е указал на ищцата в доклада по делото.

С оглед разпределената по делото доказателствена тежест, ищцата е представила имейл, в който са отразени параметрите на сключения договор за кредит. В изпълнение на указанията във връзка с доказателствената тежест, ищцата е представила и Разписка №0700015766891783 от 26.05.2022г., която представлява извлечение за извършен превод в размер на 800 лева. В същата е отразено, че с превод № 01000157665104242, ответното дружество „**** е превело на ищцата М. А. П. с ЕГН ********** сумата от 800 лева с основание на превода Договор 387686. Представено е на лист 63 и преводно нареждане за кредитен превод на 20.09.2022г. на сума в размер на 900,25 лева, която сума е преведена по сметка на ответното дружество от името на ищцата М. А.

П. с основание пълно предсрочно погасяване. С оглед представения имейл, 4 разписка и преводно нареждане, съдът приема за доказано, че страните са били в облигационни отношения. В случая се касае за сключен договор за кредит от разстояние, който се подчинява на ЗПФУР. Съгласно разпоредбата н а чл.6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В случая по делото е назначена съдебнотехническа експертиза, заключението на която установява, че кандидатстването за кредит става в сайта на дружеството, в който кредитополучателят следва да посочи размер и срок на кредита. При условно зададени параметри, се преминава към следващ екран, който съдържа преддоговорната информация. Едва след това потребителят влиза в профила си, а ако няма – създава такъв. Преддоговорната информация е в Приложение №2 към чл.5 ал.2 ЗПК и потребителят се снабдява с нея преди сключване на договора за кредит.

С оглед представения от ищцата имейл, на който е отпечатано на хартия Приложение №2 с конкретни параметри на договора, съдът приема, че по делото се доказа, че страните са били обвързани от договор за кредит, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата кредит в размер на 800 лева с краен срок на издължаване 19.08.2023г., при който сумата е връщане е 1011,02 лева при представено обезпечение по кредита и 1454,78 лева при непредставяне на обезпечение. Представения договор за кредит от 26.05.2022г. кореспондира с представената от ищцата разписка за сумата от 800 лева, тъй като видно от същата - 26.05.2022г., когато е сключен и договора, по сметка на ищцата е преведена сумата от 800 лева, колкото е отпуснатия кредит с основание 387686. Договорът кореспондира и с представеното на лист 63 преводно нареждане, с което ищцата е заплатила на ответното дружество сумата от 900,25 лева за пълно предсрочно погасяване на договор.

От представените по делото доказателства се установява, че сключването на договора между страните се осъществило не чрез ръкописно подписване на договора от ищцата в качеството на потребител, а волята й се е изразила чрез активиране на съответен линк, изпратен от ответното 5 дружество, с което действие ищцата е потвърдила съгласието си по договора.

Налице е валидно възникнала облигационна връзка между страните по силата на сключения договор за кредит от разстояние, както и реално получаване на предоставената от ответното дружество на ищцата финансова услуга от разстояние чрез превеждане на парична сума в размер от 800 лв. чрез Изи Пей.

Съдът приема, че процесният договор за предоставяне на кредит от разстояние № 387686/26.05.2022г. отговаря на изискванията на чл.10 ал.1 и чл.11 ал.1 т.10 от Закона за потребителския кредит , тъй като същият е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на ЗПУФР, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или на друг траен носител по смисъла на чл.5 ал.13 от ЗПК, между страните е разменена кореспонденция по избраните от потребителя електронни средства за комуникация от разстояние по смисъла на ЗПФУР, ищцата се е запознала с предоставената й преддоговорна информация и е потвърдила съгласие за сключване на договора, като е предоставила изискуемата от нея подробна информация относно имената, личната карта, адреса, телефонен номер, електронна поща за кореспонденция и връзка.