Решение № 95 от 27.06.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Габрово, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил В. Ставрев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно наказателно дело № 20244210200055 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Подадена е жалба от Н. И. В., ЕГН: **********, от гр. Габрово, ул.

„*******” № 5, ет.3, ап. 8, против Наказателно постановление № 23-0892001138/05.01.2024 година на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово, с което са му наложени следните административни наказания:

1/. “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5, предл. четвърто от ЗДвП за нарушение по чл. 25, ал.2 от ЗДвП;

2/. “Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал.1,т.3, б. „в” от ЗДвП.

В жалбата Н. В., а в съдебно заседание – неговият баща и пълномощник И. Х., категорично оспорват достоверността на описаните от АНО обстоятелства. По-конкретно се твърди, че Н. В. не е напускал своята пътна лента, а вина за инцидента има само другият участник в него. Освен това се отрича от субективна и обективна страна да е осъществено вмененото нарушение чл. 123, ал.1,т.3, б. „в” от ЗДвП.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк. С., която въз основа съвкупен анализ на събраните доказателства намира и двете 1 изследвани нарушения за категорично установени. Ето защо моли за потвърждаване на атакувания санкционен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от Заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, съгласно която Началника на сектор „Пътна полиция” в съответното ОД на МВР е оправомощен да издава наказателни постановления за извършени нарушения на ЗДвП.

На 21.11.2023 г. около 21:34 ч. свидетелката П. И. управлявала собствения си лек автомобил „Фиат Пунто” с рег. № ЕВ 75 96 ВМ в дясната пътна лента на бул. „Могильов” в посока кв. „Трендафила” в гр. Габрово, като до нея се намирала на предната седалка била свидетелката Б. М..

Същевременно в лявата пътна лента се намирал лек автомобил „Пежо 5008” с рег. № ЕВ 40 50 АХ, управляван от жалбоподателя, който при приближаването си до кръговото кръстовище с ул. „Свищовска” и ул. „*******” навлязъл в съседната пътна лента. При това действие лекият автомобил „Пежо 5008” с рег. № ЕВ 40 50 АХ ударил със своята задна дясна част лявата предна част другото превозно средство и му причинил материални щети. Впоследствие жалбоподателят продължил движението си и спрял на уширение непосредствено след кръговото кръстовище, където пристигнала и свидетелката П. И.. При проведения на място разговор Н. В. признал вината за настъпилото ПТП и се уговорил със свидетелката П. И. на следващия ден съвместно да съставят констативен протокол за него. Тъй като обаче жалбоподателят не изпълнил поетия ангажимент, свидетелката П. И. подала сигнал за случилото се в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Габрово.

Ангажираният по случая полицейски служител и настоящ свидетел Н.

2

Х. снел обяснения от Н. В. и П. И., запознал се със запис от видеокамера в района и въз основа на тях изготвил Протокол за ПТП и план-схема към него.

Освен това жалбоподателят попълнил и декларация по чл. 188 от ЗДвП за това, че на 21.11.2023 г. около 21:30 ч. именно той е управлявал МПС „Пежо 5008” с рег. № ЕВ 40 50 АХ. Въз основа на всички събрани материали по случая Н. Х. съставил против жалбоподателя в присъствието на своите колеги М. М. и Т. К. АУАН серия GA, № 1029359/30.11.2023 г. за две нарушения - по чл. 25, ал.2 от ЗДвП и чл. 123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП. Същият станал основа за издаване и на атакуваното Наказателно постановление, надлежно връчено на Н. В. на 17.01.2024 г., като на същата дата е подадена и настоящата жалба против него.

Съдът разглежда така възприетата по – горе фактология за категорично установена от редица преки и косвени доказателствени източници, на водещо място от показанията на разпитаните като свидетели П. И. и Б. М. – първата от които водач, а втората – пътник в лек автомобил „Фиат Пунто” с рег. № ЕВ 75 96 ВМ. И двете абсолютно категорично заявиха, че на 21.11.2023 г. около 21:34 ч. именно този автомобил се е движел в дясната пътна лента на бул.

„Могильов” в посока кв. „Трендафила” в гр. Габрово. Двете свидетелки подробно обясниха и че при приближаването си до кръговото кръстовище с ул. „Свищовска” и ул. „*******” от съседната в тяхната пътна лента в противовес именно на чл. 25, ал.2 от ЗДвП е навлязло управляваното от жалбоподателя „Пежо 5008” с рег. № ЕВ 40 50 АХ, вследствие на което е настъпило и процесното ПТП с материални щети. П. И. и Б. М. много ясно описаха точното място и начин на настъпилото съприкосновение, съвпадащи и с обективните следи по автомобилите. Авторството на деянието в лицето на Н. В. е безспорно установен факт, почиващ на попълнената собственоръчно от него декларация по чл. 188 от ЗДвП и преките възприятия на очевидците.

Същевременно всички наведени от жалбоподателя възражения в противна насока касателно механизма на произшествието се явяват абсолютно доказателствено незащитими или отличаващи се с напълно хипотетичен характер. Липсват каквито и да е доказателства за правомерно движение на лекия автомобил „Пежо 5008” с рег. № ЕВ 40 50 АХ и за вина единствено на другия водач за настъпване на произшествието. Изцяло предполагаем и неубедителен характер има и твърдението на Н. В., че щетите по двете превозни средства обективно не могат да бъдат получени при възприетия за 3 достоворен механизъм на удара или че поради габаритите на пътя не можело да се говори за негово виновно поведение. Липсват и каквито и да е съществени разминавания в показанията на свидетелите - очевидци, които са абсолютно категорични по отношение централните за настоящото производство въпроси, а именно това, че изследваното ПТП е вследствие непарвомерното навлизане на управляваното от жалбоподателя превозно средство в съседната му лента за движение. Не на последно място и приложеният запис от охранителна камера в района категорично не подкрепя възражението на Н. В. за отсъствие на нарушение по чл. 25, ал.2 от ЗДвП от негова страна. Напротив - установено по несъмнен начин бе както то, така и настъпилото вследствие на това ПТП с материални щети, правещо коректна и приложената от АНО в случая санкционна разпоредба – тази на чл. 179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5, предл. четвърто от ЗДвП. На последно място и наложеното наказание съответства на предвидения от законодателя константен размер, като всички тези доводи предопределят потвърждаването на атакуваното Наказателно постановление в тази му част.

Изцяло идентичен правен извод съдът извежда и по отношение нарушението по чл. 123, ал.1,т.3, б. „в” от ЗДвП, който текст разписва задължение за всеки участник в ПТП с имуществени вреди, при наличие на разногласие за настъпването му, да остане на място, да уведоми контролните органи от съответната структура на МВР и да изпълни техните указания. В случая жалобподателят след като е предизвикал процесното ПТП с материални щети със своето поведение, първоначално и несъмнено единствено формално е признал пред свидетелите П. И. и Б. М. своята вина.

Явно това обаче е било подвеждащо и единствено с цел опит за отклоняване на отговорност, тъй като въпреки поетия ангажимент още на следващия ден жалбоподателят е заявил на П. И., че няма вина за произшествието. Ето защо съдът категорично приема, че обективно между страните никога не е съществувало съгласие касателно причините за настъпването на инцидента, а установеното изявление на Н. В. е изцяло недостоверно и не отговаря на субективната му представа за случилото се. Ето защо и при така установеното жалбаподотелят е следвало да остане на място, да уведоми контролните органи от съответната структура на МВР и да изпълни техните указания, което обаче той не е направил. Същият категорично не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал.1,т.3, б. „в” от ЗДвП като участник в ПТП, 4 което е изключително комплексно и далеч надхвърля това от възражението в съдебно заседание, че незабавно бил спрял в уширение наблизо, което категорично не съответства н пълнота на законовия императив. Поради горното съдът разглежда и това му нарушение за категорично доказано от обективна и субективна страна, както и за правилно санкционирано с налагане и на двете разписани в чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП кумулативни наказания в предвидените техни законови минимуми, което предпоставя потвърждаването на обжалваното Наказателно постановление и в тази му част.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН Н. И. В. следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Габрово направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

След влизане в сила на настоящото решение приложеното веществено доказателство – диск с видеозапис, следва да останат на съхранение по делото.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 23-0892-001138/05.01.2024 година на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово, с което на Н. И. В., ЕГН:

**********, от гр. Габрово, ул. „*******” № 5, ет.3, ап. 8, наложени следните административни наказания:

1/. “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5, предл. четвърто от ЗДвП за нарушение по чл. 25, ал.2 от ЗДвП;

2/. “Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал.1,т.3, б. „в” от ЗДвП.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН Н. И. В., ЕГН:

**********, да заплати на ОД на МВР - Габрово направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

След влизане в сила на настоящото решение приложеното веществено доказателство – диск с видеозапис, да останат на съхранение по делото.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до 5 страните пред Административен съд - Габрово.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________ 6