Решение № 6883 от 05.11.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 05.11.2018 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публичното заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

Съдия: Невена Чеуз при секретаря Радослава

Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 3 696 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за сумата от 26 000 лв., съединен с приет за съвместно разглеждане насрещен иск с правно основание чл.

45 ал.1 от ЗЗД за сумата от 30 100 лв.

В исковата молба на Б.М.Б. е посочено, че от 01.09.2001 г., като Главен секретар на МВР, е положил максимални усилия за борба с престъпността като изключителните му професионални усилия повдигнали авторитета на българската полиция и били известни в чужбина. През 2005 г. се кандидатирал за кмет на гр. София и след спечелване на изборите положил клетва като такъв на 10.11.2005 г. Бил полезен на града с оглед осъществените от него инфраструктурни проекти. През 2006 г. било учредено сдружение ГЕРБ, на което станал неформален лидер, а на 10.01.2010 г. бил избран за председател на партия ГЕРБ. Впоследствие бил избиран двукратно за М.-П.на Р Б. като политическото и професионалното му верую било да служи честно, отговорно и професионално на българските граждани.

Твърди се в исковата молба, че на 23.03.2017 г. в сутрешния блок на „Н.Т.” в предаването „Здравей, Б.” К.П.Н., в агресивен и безпардонен стил, изказала сериозни позорящи го твърдения, които дълбоко засегнали честта и достойнството му. Твърди се, че в разговора си с водещите, проведен два дни преди Парламентарните избори на 26.03.2017 г., разпространила невярното твърдение, че бил крадец.

Разпространено било твърдението, че същата извикала на сцената, на проведена предизборна среща в гр. Хасково, Е. Й. и Н. казала, че Й. е лицето на смелостта и демокрацията, която се осмелила да каже на Б.Б. „********”, за което Б. наказал Й.. В исковата молба се твърди, че макар изявлението „********” да били казани от друго лице, именно ответницата ги разпространила и се съгласила с тези твърдения. Заявено в исковата молба е че това „нагло и позорящо твърдение” било особено опасно, защото ответницата желаела да го представи като престъпник само два дни преди провеждане на Парламентарните избори, а отделно от това и в същото предаване продължила да го опозорява като коментирала видеозапис с негово изказване като за коментар използвала „метафората „********”, което било клеветническо твърдение, отнасящо се до ищеца. Ищецът твърди, че използваното „сравнение „********” категорично го опозорявало и унижавало достойнството му, а принципът, че обиждайки екс-М.-П.се обижда една нация, един народ и една държава не се изповядвал от К.Н., председател на БСП.

В исковата молба е посочено, че неверните твърдения, изречени от Н. го засегнали дълбоко, предизвикали нравствени страдания, защото накърнили честта и достойнството му в изключителна степен, както и авторитета, граден дълги години пред българската общественост и европейските му партньори. Твърди се в исковата молба, че ответницата посегнала на най-съкровените му чувства на българин и християнин, засегнала авторитета на българската държава и представлявало интензивен опит да се унищожи репутацията му на бивш министър председател, на български гражданин и партиен лидер. Тези ужасяващи обиди станали достояние на много граждани, а ищецът се почувствал изключително засегнат и омерзен от поведението на политическия си опонент, с който винаги водел честна и коректна политическа битка.

При тези фактически твърдения е обоснован правен интерес от предявяване на иска и е сезирал съда с искане да осъди ответницата да му заплати сумата от 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за изречените от нея „унизителни позорящи твърдения”, както следва „Това нещо се случи в Хасково, където Е. Й. е водач. Извиках Е. на сцената и казах – ето го лицето на смелостта и демокрацията, която се осмели да каже на Б.Б. „********”. И той я наказа. Пусна СМС да бъде уволнен И.Г..” и „********!

Децата и внуците са при него. Л.П.е внучка на партизанин. Ц.Ц.е партиен секретар. Този човек си е хвърлил работата в МВР, за да стане член на БКП. Аз не съм била член на БКП. Тези, които са били тогава там, обвиняват тези, които не сме били”. Претендира се законна лихва върху обезщетението и сторените по делото разноски.

Ответницата К.П.Н., редовно уведомена, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който са наведени подробни възражения досежно основателността на претенцията.

В рамките на настоящото производство е приет за съвместно разглеждане заявен насрещен иск от К.П.Н. срещу Б.М.Б. с правно основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 30 100 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.

В исковата молба по насрещния иск се твърди, че на 09.03.2017 г., по време на участие в телевизионно предаване „Тази сутрин”, излъчено в ефира на „БТВ”, по въпроси на журналисти във връзка предизборната кампания за проведените на 26.03.2017 г. избори Б.Б. заявил, че „по това време г-жа Н. е върл активист на СДС”, което твърдение не отговаряло на истината и било дълбоко опозоряващо, предвид качеството й на ръководител на политическа партия, която провеждала идеологически противоположна политика на сочената от ответника политическа формация. Твърди се, че това дълбоко я дискредитирало като политически лидер и отблъснало много нейни симпатизанти, разколебало доверието в нея като партиен ръководител и подронил авторитета й в обществото, причинявайки й сериозни морални страдания.

Твърди се, че на 24.03.2017 г. по време на участие в телевизионно предаване „Здравей, Б.”, излъчено в ефира на „Н.Т.”, на въпрос на журналисти как би я определил, Б.Б. заявил, че вижда в лицето на ищцата „бъдещ диктатор”. В исковата молба са изложени твърдения, че това изявление било обидно и целяло да я злепостави пред гласоподавателите, внушавайки им, че ищцата представлява политическа заплаха, а самото изявление внушавало аналогия с политически престъпник.

Наведени в исковата молба са и твърдения, че на 21.01.2017 г. в гр. А., Б.Б. казал по повод изявление на ищцата от предходния ден като я визирал с израза „**********”.

Ищцата е заявила в исковата си молба, че счита израза за дълбоко оскърбителен още повече, че от този момент и други политически фигури от партията на Б.Б. започнали да повтарят тази обида по неин адрес, което тежко накърнило достойнството й на личност, както и политическия й облик. Тези три изявления й причинили морални вреди, поставили на изпитание авторитета й на партиен ръководител и надхвърлили допустимия предел на толерантност в тона на публичната полемика между политически опоненти.

При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от исковете и иска от съда да осъди ответника да й заплати сумата от 25 100 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди за изказването, че е „върл активист на СДС”, сумата от 2 500 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от изказването, че е „бъдещ диктатор” и сумата от 2 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за изказването, че е „**********”. Претендира се законна лихва и сторените по делото разноски.

Ответникът Б.М.Б., редовно уведомен, оспорва заявените искове в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в който са наведени подробни възражения относно неговата основателност.

Първоначалният иск се поддържа в открито съдебно заседание от адв. М., адв. Т. и адв. П., които поддържат и възраженията срещу заявения насрещен иск. Представени са и писмени бележки, депозирани след изтичане на предоставения от съда срок.

Насрещните искове се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Ч., адв. А.и адв. Д., които поддържат заявените възражения срещу заявения първоначален иск. Депозирани са и писмени бележки.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е изслушана СТЕ, изготвена от вещото лице инж. Н.Н.Х. като в заключението си вещото лице е обективирало в текстови формат съдържанието на процесните в производството телевизионни предавания.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Д.Д.З., Н.Б.Н., Б.Д.Б.и А.М.Р., в съдебно заседание от 21.05.2018 г. и на свидетелката И.В.В., в съдебно заседание от 08.10.2018 г.

При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

По първоначалния иск:

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 45 ал.1 от ЗЗД и присъдено търсеното обезщетение, трябва да се установят всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно: деяние; противоправност; настъпили вредни последици за ищеца и причинна връзка между деянието и настъпилите вреди.

Следва да се има предвид, че деликтната отговорност предполага лични действия, извършени от соченото за деликвент лице, които да са довели до уврежданията, сочени от ищеца за обезвреда.

В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за вината, визирана в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.

При така очертаните и подлежащи на доказване факти, ищецът твърди, че в интервюто, дадено от ответницата в телевизионно предаване, излъчено в ефира на „Н.Т.” са изнесени позорящи твърдения, довели до накърняване на личните му чест и достойнство, авторитет и професионализма му.

При проведено насрещно доказване ответницата е противопоставила възражение, че не е налице правопораждащ фактически състав като са заявени твърдения, че в процесното предаване не се съдържат конкретни факти, а изявленията й представляват оценъчни съждения.

Не е формиран спор между страните, че действителното съдържание на изявленията, процесни по делото, е обективираното в текстови формат в заключението на вещото лице по СТЕ.

Не е част от спорния предмет на спора и обстоятелството, че и двете страни по него са обществено-разпознаваеми личности като Председатели на парламентарно представени политически партии.

Не е спорно по делото и обстоятелството, че изявленията, предмет на първоначалния иск са сторени в предизборен период от време /23.03.2017 г./, непосредствено преди насрочени Парламентарни избори / 26.03.2017 г./ За да се обоснове противоправно поведение на даден правен субект следва да е налице разгласяването на неистински конкретни обстоятелства, касаещи друг правен субект, които да са неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и същите да предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото.

В настоящия казус изявленията, обективирани в процесното по делото телевизионно предаване, съобразно заявения предмет на иска, касаят изнесените твърдения „Извиках Е. на сцената и казах – Ето го лицето на смелостта и демокрацията, която се осмели да каже на Б.Б. „********”” респ. изразът „********!”.

Изразът „********”, част от първото, процесно по делото, изявление е изречено от трето за спора лице, а не е собствено на ответницата. Това обстоятелство изрично се признава и от ищеца в исковата молба. При цялостен анализ на процесното изявление и с оглед на използваната от ответницата словесна конфигурация, настоящият съдебен състав намира, че същото по естеството си представлява мнение, относно поведението на трето за настоящия спор лице. Следва да се има предвид, че правото на свободно изразяване и разпространяване на мнение е конституционно закрепено по арг. на чл. 39 ал.1 от Конституцията на РБ. Това право е основополагащо в съвременното общество и е закрепено, както в чл.10 ал.1 от Европейската конвенция за правата на човека, така и в чл. 19 т.2 от Международния пакт за граждански и политически права. Константна е практиката на ЕСПЧ, че тази свобода на изразяване важи не само за „информация” или „идеи”, които се приемат благосклонно или се считат за безобидни и неутрални, но също и такива, които обиждат, шокират или смущават /например решение от 07.12.1976 г. по делото Хендисайд срещу Обединеното Кралство, решение от 07.02.2012 г. по делото Вон Хановер срещу Германия и т.н./. Аналогично разрешение е дадено и в решение 7/04.06.1996 г. на българския Конституционен съд, който споделя рамките, очертани от ЕСПЧ. В практиката си ВКС /решение 12/ 06.02.2013 г., по гр.д.