Решение № 966 от 21.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 966 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000502750 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 4488 от 09.07.2025 г., постановено по гр.д.№12481/2022 г. по описа на СГС, ГО, 29-ти състав, е отхвърлен иска на С. И. Ф., срещу Министерство на вътрешните работи, с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от изгаряне (попарване) с гореща вода при откачане на батерията на душ на 03.09.2022 г. в почивната станция на МВР в гр. Несебър, к. к. „Лазур“.

Със същото решение производството по делото е прекратено по отношение на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ (ДУССД) при МВР.

С оглед изхода на спора пред първата инстанция са присъдени разноски в полза на Министерство на вътрешните работи в размер на 370 лв., а в полза на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ при МВР в размер на 350 лв.

Недоволна от решението е останала ищцата, която го оспорва като неправилно, необосновано и постановено в противоречие със законовите норми и константната съдебна практика. Поддържа, че първоинстанционният съд е нарушил принципа на обективност и непосредственост, тъй като делото е било разпределено на един съдия, който е провел девет заседания, а впоследствие е разпределено на друг съдия, който е провел едно единствено заседание, а отделно от това е постановил акта по същество една година след обявяването му за решаване. Въззивницата не споделя извода на съда, че в производството не е направено надлежно изменение на иска. Твърди, че изрично е посочила предпочитания ответник - Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ при МВР и не вижда пречки искът да бъде уважен срещу Дирекцията, като сочи, че първоинстанционният съд е достигнал до 1 неправилен извод, че делото следва да се прекрати срещу този ответник, а срещу втория ответник МВР искът е неоснователен, понеже не са налице предпоставките по чл. 49 ЗЗД. Оспорва извода на съда за наличието на случайно деяние, като счита, че не се установява да е налице такова. Дори да се приеме, че надлежен ответник по спора е МВР, счита че искът отново е основателен, тъй като безспорно Дирекцията е част от структурата на МВР. Излага подробни доводи за уважаване на исковата и претенция срещу предпочитания от нея ответник, като поддържа, че искът за неимуществени вреди е доказан по основание и размер от събраните доказателства, в това число СМЕ, като са установени причинените й болки и страдания. Сочи, че е доказано и ответниците не оспорват, че е получила тежки и болезнени изгаряния по гърдите, ръцете и врата в резултат от избликване на вряла вода от откъртена душ - батерия в банята на почивната станция. Ответниците не са оспорили СМЕ, нито получените увреждания от втора и трета степен, установени от вещото лице. Експертизата установява, че изгарянията са тежки и болезнени и тя за дълъг период от време не е могла да поставя дрехи върху изгорените участъци, изпитвала е болки и страдания и се е налагало да използва болкоуспокояващи. Установява се също, че е посещавала медицинско заведение, за контролни прегледи и смяна на превръзки. И до настоящия момент ищцата в дома си се е къпела при отворена врата на банята и задължително при условие, че в дома има още един човек по времето, когато тя използва банята.

Счита, че се установяват търпените от нея болки и страдания, като обезщетението следва да обхване и преживения от нея стрес. Поддържа, че не са представени доказателства, че почивната станция е пусната в експлоатация в годно за безопасното й ползване техническо състояние. Откъртването на водния душ в банята само по себе си представлява убедително доказателство в както състояние се е намирала водопроводната инсталация, щом при докосване на крана на топлата вода е рукнала гореща вода от разпадналия се душ. Според ищцата това говори за липса на адекватен технически контрол за поддръжката на съответните водоснабдителни съоръжения от страна на ответниците. По тези и допълнителни съображения моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи иска изцяло. Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В допълнителна молба с вх. № 1699/21.01.2026 г. ищцата уточнява изрично, че оспорва решението и в частта, в която производството по делото е прекратено и решението има характер на определение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ (ДУССД) при МВР, чрез представителя си, оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения, че обжалваното решение е законосъобразно и съобразено със събраните доказателства и материалния и процесуален закон. Сочи, че сроковете за произнасяне с решение са инструктивни и произнасянето на съда зависи от фактическата и правна сложност на спора. Поддържа доводи, че правилно производството е прекратено срещу него и искът по чл. 49 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от изгаряне с гореща вода, е отхвърлен срещу МВР. Съдът е посочил, че процесуално легитимиран ответник е юридическото лице ДУССД при МВР, която стопанисва почивната станция, предвид вменените му задължения по чл. 14, ал. 2 ЗДС. Ищцата е посочила, че поддържа иска срещу МВР, поради което правилно съдът е прекратил производството срещу ДУССД на МВР. Счита, че не е налице процесуална възможност под формата на изменение на иска чрез замяна на страна по реда на чл. 228, ал. 3 ГПК да бъде привлечен нов ответник наред с първоначалния чрез последващо субективно съединяване. Поддържа 2 доводи, че субективно пасивно евентуално съединяване е допустимо само ако е заявено в първоначалната искова молба. Недоказани са доводите, че ищцата е получила тежки изгаряния поради неосъществена техническа поддръжка на базата на МВР. По делото се установява, че се извършва профилактика на съоръженията в началото на всеки почивен сезон. Сочи, че е възможно причината за събитието да бъде случайно деяние, както е приел и съда. Поддържа, че от доказателствата се установява, че дефектът на батерията е възникнал внезапно, въпреки направените проверки на лицата натоварени с полагането на грижи за В и К инсталациите и представлява случайно събитие, което изключва вината на лицата, ангажирани с поддръжката. Счита също така, че по делото не се доказват търпени от ищцата неимуществени вреди от инцидента. Излага доводи, че по делото не е установено, че са налице предпоставки както по чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответниците. По тези и допълнителни съображения моли да се потвърди решението. Претендира разноски.

Прави възражение за прекомерност на разноските на ищцата.

Ответникът Министерство на вътрешните работи не е депозирал отговор на жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК. В съдебно заседание представителят на тази страна е оспорил въззивната жалба в двете й части. Поддържа доводи, че решението е съобразено с материалния закон и събраните доказателства. Основателно искът е отхвърлен срещу МВР, за което не се установява, че е било възложител на дейността по поддръжка на почивната станция. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

Първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

В рамките на проверката, която извършва, доколкото в една част от решението производството е прекратено срещу предпочитания от ищцата ответник ДУССД при МВР, стана въпрос за допустимост на иска срещу този ответник, въззивният състав намира, че първо следва да се произнесе относно частта от решението, с която производството е прекратено, в която решението има характер на определение.

СГС е приел в мотивите на решението, че с молба от 26.10.2023 г. след дадени от състава на съда указания за конкретизиране ответника, ищцата е посочила, че насочва иска срещу Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ (ДУССД), като основен ответник, а срещу първоначално посоченият ответник МВР е заявила, че иска следва да се счита предявен при условие на евентуалност. СГС е приел, че по този начин ищцата е предприела действия по изменение на иска чрез привличане заедно с първоначалния и на друг ответник, т. е. ищцата е предприела действия по последващо субективно съединяване на искове, по смисъла на чл. 228 ГПК.

Съдът е счел, че при действащия ГПК не е възможно чрез изменение на иска по отношение на ответника да се достигне до последващо субективно съединяване на искове, съгласно мотивите към т. 5 на ТР № 1/2015 г. на ОСТК на ВКС. Поради това е счел, че с молбата от 26.10.2023 г. ищцата е заявила недопустимо изменение на иска, 3 доколкото е поискала конституиране на нов ответник заедно с първоначалния, а тя не разполага с възможност да извърши посоченото процесуално действие и такова изменение на иска е недопустимо.

Доколкото ищцата не е оттеглила или не се отказала от иска спрямо първоначалния ответник МВР, СГС е счел, че насочването на иска срещу втория ответник ДУССД е недопустимо и производството спрямо този ответник следва да се прекрати.

По отношение ответника ДУССД, въззивният състав споделя извода, че Дирекцията представлява самостоятелно юридическо лице, според изричната норма на чл. 37, ал. 2 ЗМВР. Независимо, че е в рамките на административната структура на МВР, от гледна точка на гражданското право, Дирекцията е самостоятелен правен субект и няма пречка иск по чл. 49 ЗЗД да бъде насочен срещу нея. Както е посочил в мотивите си СГС, според приетия по делото Правилник за почивното дело в МВР (чл.

1, ал. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 2 от него), процесната почивна база на МВР е предоставена за управление на ДУССД. Следователно за тази Дирекция се отнася и задължението по чл. 14, ал. 2 и ал. 3 ЗДС да поддържа почивната база с грижата на добрия стопанин.

Такъв извод следва и предвид функциите на ДУССД във връзка със стопанисването и поддържането на имотите, свързани с дейностите на МВР, включително и за социалното обслужване на служителите на МВР, съгласно чл. 85 а от Правилника за устройството и дейността на МВР.

Относно възможността за последващо субективно съединяване на искове по чл.

228 ГПК, въззивният състав намира следното :

С разпоредбата на чл. 228 ГПК законът предвижда възможност за изменение на иска чрез замяна на страната в посочени хипотези - встъпване на нов ответник в процеса със съгласието на двете страни или при отказ на ищеца от иска спрямо ответника - насочване на иска срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в процеса.

Действително, в действащия ГПК не е възпроизведена разпоредбата на чл. 117, ал. 4 ГПК (отм.), която допускаше във всяко положение на делото в първата инстанция ищецът да може да привлече наред с първоначалния и друг ответник без тяхно съгласие. При липса на аналогична разпоредба, за ищеца съществува правната възможност да предяви нов иск срещу новия ответник в отделно производство, както и да поиска съединяване на производствата за съвместното им разглеждане.

(определение № 51/13.03.2018 г. по ч. гр. д. № 436/2018 г. на ВКС, I г. о. и цитираната в него съдебна практика).

В определение № 15/15.01.2017 г. по ч. гр. д. № 96/2017 г. на ВКС, III г. о., е прието, че когато лицата, посочени като ответници с допълнителната молба не са задължителни необходими другари на първоначално посочените, с искането за конституиране на нови ответници фактически ищецът предявява нов иск, който съдът може да приеме за съвместно разглеждане с първоначално предявения или да откаже, като раздели производствата. При това следва, че не е отречена принципната възможност за конституиране на нови ответници в посочената хипотеза, каквато възможност е възприета и в определение № 52/10.02.2016 г. по ч. гр. д. № 492/2016 г. на ВКС, III г. о., макар и в хипотеза на отстраняване на нередовности на исковата молба.