Определение № 2757 от 05.11.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Частно наказателно дело 4035/2026
- Вид
- Определение № 2757
- Подписан
- 05.11.2026
- Състав
- ПЛАМЕНА НИКОЛОВА СЪБЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 198, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 63, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 63, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2757 гр. Бургас, 05.11.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА в присъствието на прокурора А. В. В. като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Частно наказателно дело № 20262120204035 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 64 от НПК и е образувано по повод постъпило искане от прокурор при РП - Бургас за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо Ф. Ф. С., ЕГН ********** – обвиняем по Досъдебно производство № *** ЗМ***/2026 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР - Бургас.
Прокурорът поддържа искането, като излага съображения за неговата основателност.
Защитникът адв. К. оспорва искането, като намира, че не са налице предпоставките за вземане на най-тежката мярка „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия. Предлага да му бъде наложена по-лека МНО „Домашен арест“ или „Подписка“.
Обвиняемият моли за налагане на по-лека МНО.
Бургаският районен съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, намери за установено следното:
Искането е направено от надлежен орган, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е основателно, тъй като настоящият състав намира, че са налице изискуемите предпоставки, предвидени в НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като съдът счита, че друга мярка не би постигнала целите, предвидени в чл. 57 НПК, като съображенията за това са следните:
С Постановление от 04.11.2026 г. лицето Ф. Ф. С. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършени тежки умишлени престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал.
1, във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от две до десет години. Налице е първата предпоставка на чл. 63, ал. 1 НПК за налагане на МНО „Задържане под стража“, тъй като обвиняемият е привлечен в това качество за извършено умишлено престъпление, за което се предвижда налагане на наказание „лишаване от свобода“.
На следващо място в производството по чл. 64 от НПК, съдът следва да прецени дали е налице „обосновано предположение” предвидено в чл. 63, ал. 1 НПК, че обвиняемият е извършил престъпление, като под „обосновано предположение” следва да се разбира, че от събрания доказателствен материал може да се направи извод, че е вероятно възможно 1 обвиняемият да е извършил престъплението, за което е привлечен в това качество на ДП.
Настоящата инстанция счита, че от събраните доказателства в ДП до този момент може да се направи извод за наличието на обосновано предположение, че обвиняемият вероятно може да е съпричастен към извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение в настоящото наказателно производство. Съдът направи този извод при извършен анализ на събраните доказателства, като за нуждите на настоящото производство не е необходимо да се обсъждат детайлно. На този етап на досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които аргументират наличието на обосновано предположение за извършено от обвиняемия престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а“ и б. „б“ НК. Налични са свидетелски показания, в които се съдържат данни за относими факти и обстоятелства към повдигнатото настоящо обвинение срещу С.. Събрани са и писмени доказателства, включително е била изготвена и оценителна експертиза, които заедно със свидетелските показания установяват вероятната съпричастност на обвиняемия към извършване на деянията. В подкрепа на обвинението са и обясненията на обвиняемия.
Безспорно не съществува равенство между обосновано подозрение и доказване на обвинението по несъмнен начин при разглеждане на делото по същество. Събраните на този етап от ДП доказателства, съдът счита за достатъчни, за да се приеме, че обвиняемият може да е извършил престъплението, за които му е повдигнато процесното обвинение.
На последно място следва да се прецени дали е налице реална опасност обвиняемият да извърши престъпление или да се укрие, като двете опасности не са предвидени кумулативно в чл. 63, ал. 1 НПК, достатъчно е едната да е налична, за да се вземе найтежката мярка „Задържане под стража“.
Що се отнася до наличието на предвидените в чл. 63, ал. 1 от НПК опасности, настоящата инстанция счита, че в случая е налице презумпцията на чл. 63, ал.2 от НПК за реална опасност обвиняемият да извърши престъпление. Съгласно цитираната разпоредба ако от доказателствата по делото не се установява противното, реалната опасност по ал. 1 е налице при наличието на допълнителни предпоставки, изчерпателно посочени в чл. 63, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. В т. 1 на посочената норма е предвидено, че презумпцията е налице ако лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, което е извършено при условията на опасен рецидив. По ДП е приложена справка за съдимост на обвиняемия, видно от която същият е бил осъждан на наказание лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по реда на чл. 66 от НК. Също така от изтърпяване на наложеното наказание не са изминали пет години, поради което в настоящото наказателно производство лицето С. е привлечен като обвиняем за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив. Презумпцията на чл. 63, ал. 2 от НПК се прилага само ако от доказателствата по делото не се установява противното, като съдът счита, че в настоящия случай не се доказа противното. От справката за съдимост на обвиняемия е видно, че същият е осъждан многократно за тежки умишлени престъпления, против собствеността на гражданите. Включително се установяват и две осъждания на С. за извършени престъпления по чл. 198, ал. 1 НК, при извършването на които освен срещу чуждата собственост, обвиняемият е посегнал и срещу личността на граждани. Тези обстоятелства свидетелстват за висока степен на обществена опасност на обвиняемия и следователно може да се направи категоричен извод, че е налице опасност С. да извърши престъпление.
Що се отнася до втората опасност, предвидена в чл. 63, ал. 1 НК, както се посочи погоре в изложението не е задължително и двете опасности да са налице, поради което съдът намира, че не е необходимо да се обсъжда дали има опасност обвиняемият да се укрие, след като съдът достигна до извод за наличие на опасността обвиняемият да извърши престъпление.
Следователно налице са предпоставките за вземане на най-тежката мярка „Задържане 2 под стража“ на обвиняемия Ф. Ф. С.. Тук следва да се отбележи, че по делото липсват данни за наличие на причина, поради която обвиняемият да търпи процесуалното ограничение в домашни условия, каквото би било ако се наложи мярка за неотклонение „Домашен арест“.
Няма данни обвиняемият да страда от заболяване, което не позволява престоя му в ареста.
Също така липсват доказателства обвиняемият да се грижи за свои близки в нужда. Ето защо съдът намира, че не са налице обстоятелства, които да налагат извод, че обвиняемият не е в състояние да търпи МНО „Задържане под стража“.
В заключение следва да се отбележи, че съдът достигна до извод за наличие на предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която се явява към настоящия момент единствено адекватно процесуално ограничение спрямо обвиняемия за постигане на целите по чл. 57 НПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо Ф. Ф. С., ЕГН ********** – обвиняем по Досъдебно производство № *** ЗМ-***/2026 г. по описа на Второ - РУ при ОД на МВР – Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 3-дневен срок, считано от днес пред Окръжен съд - Бургас.
Заверен препис от Определението да се изпрати на Следствения арест в ОСС - гр.
Бургас.
НАСРОЧВА делото в случай на жалба или протест за разглеждане в Окръжен съд Бургас на 12.11.2026 г. от 14:00 часа, за която дата и час, страните редовно уведомени в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3