Определение № 449 от 05.05.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 449 гр. Ловеч, 05.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯ. МИТЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯ. МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500275 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес ******, представлявано от изпълнителния директор З.Б., чрез юрисконсулт Г.Б., срещу Разпореждане № 680 от 20.03.2025 г. по ч.гр.д.

№ 2/ 2025 г. по описа на РС – Ловеч, с което заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Я. Р. М..

С ч и т а обжалваното разпореждане за неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и моли да бъде отменено. Посочва, че в указания срок са депозирали молба, в която са описали формирането на всяка една от претенциите, представляващи вземания по договор за гаранция, както и недвусмислено са посочили датата, на която е изпратено уведомление до длъжника за извършената цесия и, че същото е получено на адреса. Посочва, че промяната на субектите в облигационното правоотношение е извън обхвата на проверката на чл. 410, ал.3 от ГПК, поради което уведомяването на длъжника за договора за цесия, както и непредставянето на доказателства да това не е основание заявлението да бъде отхвърлено. Изтъква, че т.4 от ТР № 4/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС, касае производството по чл. 417 от ГПК, но не и производството по чл. 410 от ГПК. Позовава се на съдебна практика. Излага подробни съображения, че не следва заповедното производство да бъде приравнено на исков процес.

1

Моли съда да отмени атакуваното разпореждане , с което заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Я. Р. М. като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по същество на въпроса.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Я. Р. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. У., Община У., Област Ловеч, ул. „*****“ № 3, в качеството му на страна по договор за предоставяне на гаранция, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД и кредитополучател по договор за потребителски кредит № 4698237, сключен с „Изи Асет Мениджмънд“ АД, за вземане в размер на 500 лева - представляващи платена главница на „Изи Асет Мениджмънт“ АД във връзка с договор да потребителски кредит № 4698237; 3 3 . 2 8 лева възнаградителна лихва за периода от 27.01.2023 година до 12.05.2023 година;

112.58 лева обезщетение за забава, начислено за периода от 28.01.2023 година д о 17.12.2024г., както и законната лихва от датата на завеждане на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и разноските по делото 50 лева д.т. и 150 лева юриск. възнаграждение.

Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 4698237/ 17.01.2023 година, сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, прехвърлено по силата на сключен рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) и Приложение № 1 към него от 04.09.2023 г. между „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД - цесионер и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690 - цедент, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, като длъжникът е уведомен с писмо с обратна разписка на 07.09.2023г. Между „Файненшъл България“ ЕООД и Я. Р. М. е сключен договор за предоставяне на гаранция, във връзка с възникнало облигационно правоотношение между кредитополучателя и 2 кредитодателя.

Твърди се, че поради неизпълнение на задължението по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник – „Файненшъл България“ ЕООД, като заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител.

Първоинстанционният съд с разпореждане № 11/ 03.01.2025 година е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя, че следва в тридневен срок от съобщението да да допълни обстоятелствената част на заявлението, като посочи как е формирано всяко от вземанията, съответно какви суми се включват в главницата /само чистата стойност на заема или и възнаграждение по договор за гаранция/, при какъв годишен процент на разходите и как е формиран същия, как са формирани договорната лихва и обезщетението за забава /върху чистата стойност на заема или и върху други вземания, ако такива се включват в главницата/, да уточни просрочените вноски по размер и от какви вземания е формирана всяка вноска, извършвал ли е длъжникът плащания по договора за заем и договора за гаранция, в какъв размер и по кои вземания, кога е уведомен длъжникът, че вземанията, произтичащи от задължението му по договора за гаранция, са прехвърлени на заявителя и че той е новият му кредитор.

С молба вх. № 4 3 7 о т 13.01.2025 година (10.01.2025г.), заявителят е посочил, че дружеството-гарант е извършило плащане на всички изискуеми задължения в размер на 615.97 лева на 04.09.2023 година, от които главница 500 лева, договорна лихва в размер на 33.28 лева и лихва за забава в размер на 82.69 лева, от датата на настъпване на забавата – 28.01.2023 година до датата на плащането по гаранционната сделка 04.09.2023г.. Посочват, че уговореният ГПР е 46.17%, а договорната лихва от 33.28 лева е начислена за периода от датата на първата погасителна вноска по договора 27.01.2023г. до 17.12.2024 г. датата на подаване на заявлението в съда и е начислена само върху главницата. Сумата от 112.58 лева е мораторна лихва от датата на настъпването на забавата 28.01.2023 година до датата на подаване на заявлението 17.12.2024 година и е начислена единствено върху главницата, представляваща чистата стойност на кредита. Посочено е, че съгласно уговореното в процесния договор погасителната вноска е 33.33 лева и включва 3 главница, договорна лихва и възнагжраждение за предоставяне на гаранция.

По договора няма плащане. На -7.09.2023 година е изпратено уведомително писмо за цесията, което е получено.

Първоинстанционият съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК, като е приел, че с молбата не са отстранени нередовностите, като липсват данни относно фактическото уведомяване за извършената цесия.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен договор за потребителски кредит, по който длъжникът - физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като спрямо него приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и разпоредбите на Закона за защита на потребителите.

В конкретния случай видно от приложените договор за паричен заем № 4698237/ 17.01.2023 година, Договор за предоставяне на гаранция № 4698237/ 17.01.2023 година, з аемополучателят е сключил договор за сумата от 500 лева за срок от 16 седмици, който да погасява на 1 6 равни седмични вноски всяка от които в размер на 33.33 лева, при ГЛП 40 %. Общата сума, която следва да бъде върната е 433.28 лева, формирана от размера на заеманата сума и възнаградителната лихва. Уговорен е ГПР 46.17 %.

Съгласно чл.4 от Договора, заемателят се е задължил в три дневен срок от подписването на договора за заем да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължение към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „Редовен“; поръчителят да подписва договор за предоставяне на поръчителство; 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателят, за сумата по чл.2, т.7 от договора, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане за задълженията по договора.; 3. Одобрено от Заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Отразено е, че длъжникът е уведомен предварително за условията на договора 4 и стойността на всички разходи по кредита.

С оглед уговореното в договора за заем, на същата дата е сключен и договор за поръчителство № 4698237, със страни длъжника Я. Р. М.

/потребител/ и „Файненшъл България“ ЕООД /поръчител/. Съгласно чл. 1, ал.2 от Договора гаранцията влиза в сила в срок от три дни от подписване на договора и в случай, че не са изпълнени първите две условия по чл. 4 от Договора за заем. Уговорено е заплащане на възнаграждение на гаранта в размер на 202.72 лева, платимо на 1 6 разсрочени вноски, всяка от които в размер на 12.67 лева.

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.

127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК - искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като не са изложени обстоятелствата, на които се основава искането, по ясен и разбираем начин.

Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал.2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства.

Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен, подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този смисъл е и практиката на ВКС, е именно, че абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед 5 за изпълнение е неговата редовност от външна страна и това следва от препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК към чл.127 ал.1 от ГПК.Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1968/2013 г. II т.о.

„заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането", така и в постановените от ВКС Опр.№ 46 от 20.10.2011 г. по т.д.№ 11/2011 г. на I т.о на ВКС; Опр.№ 187 от 11.03.2011 г. по ч.т.д.№ 164/2011 г. на I т.о, ТК; Определение № 126 от 28.01.2011 г. по ч.т.д.№ 20/2011 г. на II т.о. ТК, както и Определение № 241 от28.02.2011 г. по ч.т.д.№ 115/2011 г. II т.о ТК.

В този смисъл е и т.2.б. от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013 година - точната индивидуализация на вземането по основание и размер, както и всички факти относно цедирането и настъпването на изискуемостта, обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение.