Решение № 1274 от 03.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1274

02.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

II състав

На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100502002 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 46472/14.07.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от пЛ.сТ., я.д. и Г.К., чрез адв. Н.Б., срещу Решение № 2507 от 22.06.2020 г., постановено по гр.д. № 14815 по описа на РС-Варна за 2019г. , ГО, 30 съдебен състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено, ч е В. И. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Княз Александър Батенберг“, № 38, ет. 2, действащ чрез адв. Неофит Ненков, не дължи на въззивника сумата в размер на 2 300,42 лв. (две хиляди и триста лева и четиридесет и две стотинки), недължимо изисквана от потребителя, начислена служебно по констативен протокол за клиентски № 1100112787 и абонатен № 0106302048 електроенергия в обект на потребление с адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане" бл. 76, вх. В, ет.2, ап. 44, обективирана във фактура № 0283235289/01.08.2019г., издадена на името на ищеца за периода от 25.07.2017г. до 24.07.2018г.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебноделоводни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение . Сочи се, че е налице правно основание за съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че е осъществен правопораждащия 1 юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната количество ел ектрическа енергия, защото е налице неправомерно вмешателство в системата на електромера, което я пренасочва към скрит регистър и по този начин не се визуализира и отчита. „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД сочи, че извършената корекция от дружеството не представлява санкция за потребителя, а цена на доставена и потребена енергия, съответно процесната сума се дължи от ищеца по делото като насрещна престация по договора за доставка на електроенергия. Сочи, че съгласно приетото по делото заключение на вещо лице, се установило, че е извършено софтуерно въздействие, вследствие на което са претарифирани регистрите на СТИ. Предвид това, са били налице предпоставките, описани в чл. 50 от ПИКЕЕ, за допълнително начисляване на електроенергия. Жалбоподателят намира за неправилен извода на съда, че са нарушени разпоредбите на чл. 10 от ПИКЕЕ, тъй като процесният електромер отчита по две тарифи – дневна и нощна, като на абоната е предоставена възможност за контрол на показанията и по двете тарифи. Твърди, че показанията от регистър 1.8.3. е нямало как да бъдат визуализирани на дисплея на електромера и съответно видими за абоната, тъй като за процесния обект на потребление се отчитат само две тарифи – 1.8.1. и 1.8.2., като намира това за аргумент, че този тип вмешателство има за цел част от консумираната енергия да се отклонява в регистър, който не се визуализира.

Сочи, че електроенергията е родово определена движима вещ, като собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията . В този смисъл, ако енергията е преминала през уредите на потребителя без да е отчетена, то той е усвоил чужда движима вещ без правно основание, като е увредил имуществените интереси на дружеството, за което е възникнало правото на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия.

В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно, основателно и законосъобразно, като съдът подробно и задълбочено е вникнал в проблема и е взел единственото правилно решение, като е уважил иска. Предвид това въззиваемият намира въззивната жалба за неоснователна, необоснована и незаконосъобразна.В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован чрез адв. М.Л. поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и присъждане на сторените разноски в хода на производството, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява, но се представлява от процесуалния си представител адвокат Ненков, който поддържа отговора на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното решение. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства към него, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивника.

2

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 14815 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, е образувано по предявен отрицателен установителен иск от В. И. Ж. против „Енерго Про-Продажби“ АД за приемане за установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 2 300,42 лв. (две хиляди и триста лева и четиридесет и две стотинки), недължимо изисквана от потребителя, начислена служебно по констативен протокол за клиентски №1100112787 и абонатен №0106302048 електроенергия в обект на потребление с адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане" бл. 76, вх. В, ет.2, ап. 44, обективирана във фактура № 0283235289/01.08.2019г., издадена на името на ищеца за периода от 25.07.2017г. до 24.07.2018г.

Ищецът твърди, че е установил, че му е начислена сумата от 2 300,42 лева, след като служители на "Енерго-Про Мрежи" АД направили проверка, съставили констативен протокол и била извършена корекция на общо начисленото количество електрическа енергия. Твърди, че сумата е начислена неправомерно. Оспорва констативния протокол, както и да е доставено и потребено посоченото количество ел. енергия.

По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен, за което излага подробни съображения. Сочи, че процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия. Ответното дружество изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в гр. Варна, клиентски № 1100112787 и абонатен № 0106302048. Излага, че за извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 1104784 от 24.07.2018 г. и било установено, че в регистър 1.8.3 и в регистър 1.8.4. има показания в общ размер на 12341 кВТч. Потребената електрическа енергия в регистър 1.8.3. и регистър 1.8.4. не е визуализирана на дисплея и съответно не е отчетена и заплатена от абоната. Сочи, че съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа може да коригира количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества ел. енергия при установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не подълъг от една година назад.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

От събраните доказателства се установява, че страните са страни в правоотношение, по 3 силата на което ответникът продава на ищеца електрическа енергия срещу определена цена.

На 24.07.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД и пълномощници на „ЕНЕГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1114021666165896 на обект на ищеца, находящ се в Варна, ж.к. „Възраждане" бл. 76, вх. В, ет.2, ап. 44 .

Електромерът е демонтиран, пломбиран с пломба № 507646 и е изпратен за проверка в БИМ при показания 000517 кВТч – нощна тарифа /Т1/ и 005940 – дневна тарифа /Т2/. Тези обстоятелства са обективирани в Констативен протокол № 1104784, който е подписан от служителите в присъствието на свидетелите Д.Г.Вл. и М.Пр.В..

От Констативен протокол № 1768/25.07.2019 г. на Българския институт по метрология се установява, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер ISKRA MЕ 162 трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2, като действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираните тарифи Т3 – 006971.2 кWh и Т4 е 005370.1 кWh. Констатирано е още, че не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, като същият не съответства на метрологичните характеристики, не отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия.

На основание извършената проверка “Електроразпределение Север” АД е изготвило становище за начисляване на електрическа енергия от 29.07.2019 г., от което се установява, че е начислена общо 12 341 кВТч енергия за периода 25.07.2017г. до 24.07.2018г. Стойността на така посочената електроенергия е изчислена и посочена във Фактура № 0283235289 от 01.08.2019г., и възлиза на 2 305.31 лева.

От заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, което съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че процесният електромер е бил метрологично годен към датата на извършване на проверката.

С оглед извършеното вмешателство в програмните параметри на СТИ, натрупаното количество електроенергия в регистри 1.8.3 и 1.8.4 в размер на 12341 кВТч е преминало през процесния електромер и е потребено в обекта на ищеца.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на 4 законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.

Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия. Съобразно правилата за разпределяне на доказателствена тежест в процеса, ответникът е следвало да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че е извършил проверка на електромера на ищеца, при която е установено, че същият не отчита точно потребената електрическа енергия, че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с Общите условия, че е извършил корекция на сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.