Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 678 от 19.10.2023, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 346/2023
Вид
Решение № 678
Подписан
19.10.2023
В сила
19.04.2024
Състав
Димитър Руменов Беровски

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 678 гр. Благоевград, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. ***а като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210100346 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от В. О. М., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Благоевград, ул. **** чрез пълномощника адв. С. А. против „Биострой“ ЕООД, гр.

Благоевград, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от **** - управител.

Предявен е иск по чл. 200 КТ, с който се претендира ответникът да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на трудовата злополука - 13.09.2022г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че работил по трудов договор като сметосъбирач при ответното дружество. Заявява, че на 13.09.2022г., около 09:20 часа, когато бил на смяна, по време на работата му като сметосъбирач претърпял трудова злополука, изразяваща се в затискането на десния му крак в сметосъбирачния автомобил при маневра на заден ход, вследствие на което получил открита рана в областта на десния глезен. Поддържа, че с Разпореждане №5104-01-47/11.10.2022г., влязло в законна сила на 29.10.2022г., ТП на НОИ гр.Благоевград приело, че се касае за трудова злополука по смисъла на чл.55 ал.1 КСО. Смята, че ответникът в качеството му на негов работодател отговарял за всички претърпени от него неимуществени вреди вследствие на трудовата злополука. Заявява, че бил понесъл неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.

Ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва, че ищецът е бил негов служител, като е имал сключен трудов договор като сметосъбирач, към процесната дата. Оспорва ищецът да е претърпял злополуката при или при повод изпълнение на трудовите му задължения. Смята, че нямало причинно-следствена връзка между инцидента и здравословното състояние на ищеца. Сочи, че имало съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Излага и подробни доводи за наличието на груба небрежност, допусната от ищеца, с която е допринесъл за трудовата злополука.

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е осъдителен иск по чл. 200 КТ.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявения осъдителен иск:

1

Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим. Същият изхожда от легитимирано лице, депозиран е пред компетентния съд, като ищецът е упражнил надлежно правото си на иск.

2. Относно основателността на предявения осъдителен иск:

Уважаването на исковата претенция по чл. 200 КТ в настоящия случай е детерминирано от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ м е ж д у ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, по силата на който е работил при ответника като "сметосъбирач“; 2/ настъпване на описаната в исковата молба злополука; 3/ злополуката да е призната за трудова; 4/ настъпилите в резултат на тази трудова злополука неимуществени вреди на ищеца, както и размера на тези вреди; 5/ причинна връзка между трудовата злополука и неимуществените вреди и 6/ неизпълнение на задължението на ответника да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът следва да установи наличието на първите пет от посочените изисквания. От своя страна ответникът носи тежестта да доказване на възраженията си, заявени в отговора си, че не е налице трудова злополука, че налице груба небрежност, допусната от ищеца или трябва да установи, че е погасил претендираното от ищеца вземане.

Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

Безспорни са по делото следните обстоятелства:

1. Че на 13.09.2022г. са се намирали в безсрочно трудово правоотношение, в рамките на което ищецът (като служител) е заемал при ответника (като работодател) длъжността сметосъбирач;

2. Че с Разпореждане № 5104-01-47/11.10.2022г. на ТП на НОИ гр.Благоевград злополуката, случила се на ищеца и описана от него в исковата молба, е била призната за трудова.

Неоснователни са възраженията на ответната страна, че ищецът не е претърпял злополуката при или при повод изпълнение на трудовите му задължения. Съгласно трайно установената практика на ВКС наличието на трудова злополука като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл.200 КТ се установява по реда определен в чл.57 и сл.КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки/ДВ,бр.6/2000г/. След извършена проверка, длъжностното лице по чл.60, ал.1 КСО издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр. Разпореждането на органа по чл.60, ал.1 КСО представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на трудова злополука като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника –работодател и от който зависи съществуването на правото /вж. Решение № 319 от 22.06.2010г. по гр.д. № 204/2009г., III г.о.; Решение № 31 от 2.02.2011г.по гр.д.№ 1894/09г., ІV г.о. и Решение № 109 от 12.03.2012г. по гр.д. № 622/2011г. ІV г.о./. Следователно с влязлото в сила Разпореждане № 5104-01-47 от 11.10.2022г. на РУСО – гр. Благоевград е установено наличието на трудова злополука по отношение на ищеца В. М..

Спорът е концентриран относно това дали ищецът е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност и относно размера на претърпените от него неимуществени вреди.

В тази връзка по делото са събрани писмени доказателства (медицински документи, цялата преписка от ТП на НОИ гр.Благоевград във връзка с признаване на процесния инцидент за трудова злополука), гласни доказателствени средства (показанията на свидетелите **** – служител на ответника, работещ като сметосъбирач и очевидец на процесния инцидент, 2

**** О. – служител на ответника, работещ като сметосъбирач и очевидец на процесния инцидент, ***** М.а – съпруга на ищеца и *** – приятел на ищеца). По делото бе назначена и съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице доктор ****.

От разпита на доведените от ответника свидетели – **** и **** О., става ясно, че на процесната дата 13.09.2023г., около 09:30-10:00 часа, в гр. Благоевград, в ж.к. Еленово на паркинга пред блок № 5, заедно с колегата им ищецът В. М. се возили на стетосъбирачен камион. Свидетелите *** и О. се возили на степенките на смесосъбирачния камион, а ищецът О. бил седнал на машата (вилицата) на камиона. Шофьорът на камиона предприел маневра движение „назад“, за да можели стеосъбирачите да съберат боклука от кофите за боклук пред блока. Преди шофьорът да предприемел тази маневра свидетелите *** и О. слезнали от степенките на камиона, като отишли до кофите за боклук. През цялото време на движението на камиона назад ищецът М. останал на машата (вилицата) на камиона, въпреки че неговите колеги му казали да слезе , но той отказал да слезе. Свидетелите *** и О. стояли до кофите за боклук, когато чули ищецът да викал силно от болка. Свидетелите видели, че ищецът е бил паднал на земята, като на единия му крак имал рана, като кракът му е бил изкривен. Шофьорът на камиона извикал Бърза помощ, която дошла на място и транспортирала ищеца в болница. От показанията на свидетелите очевидци *** и О. се установява, че през цялото време на инцидента ищецът е бил в съзнание, като си говорили с него. И двамата свидетели заявяват, че им е бил провеждан инструктаж един път в годината, с който им е било разяснено, че като сметосъбирачи следвало да се возили или в кабината на камиона, или на степенките, които са от двете страни на камиона. Въпреки тези инструкции на работодателя и двамата свидетели признават, че доста често и те се возили на вилицата на камиона, с която се събирал боклукът, тъй като така им е по-удобно, отколкото да са на степенките.

От разпита на доведените от ищеца свидетели – ***** М.а и *** става ясно, че след болничен престой в период от 5 дни ищецът е бил изписан, като същият е бил гледан в дома си от съпругата му свидетелката **** М.а и от приятеля му свидетеля ****. В период от около два месеца ищецът е бил на легло, като след това с помощта на патерици започнал постепенно да раздвижвал десния си крак. Установява се, че кракът на ищеца не е бил гипсиран, а бил само бинтован. Четвъртият месец след инцидента започнал да ходил сам и без патерици, но накуцвал. И към настоящия момент, когато имал претоварване при повече движение, куцал. След получената травма ищецът станал нервен и агресивен.

От приетата по делото Инструкция за безопасна работа на сметосъбирачи/сметосъбирачен автомобил от 14.01.2014г., издадена от ответника работодател, се установява, че съгласно т.

16 от тази инструкция возенето на сметосъбирача на камиона следва да става само и единствено на предназначените за това подвесни степенки при спазването на правилото на трите точки. Става ясно от приетото копие на служебна бележка № 1271/18.03.2019г., че на ищеца е бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа. От представените копия на Книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа при ответника в периода 2019г. – 2021г. става ясно, че такива инструктажи са правени и по отношение на ищеца.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза и от уточненията на вещото лице д., направени при проведения му разпит в откритото съдебно заседание на 21.09.2023г., се установява, че при претърпяната злополука от притискане, удар от сметосъбираща машина ищецът е получил хематом на долна трета на дясна подбедрица, в областта на десен глезен.

Става ясно, че хематомът на дясната подбедрица, глезен му е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Установява се, че на ищеца е било проведено четиридневно болнично лечение е направена инцизия на хематома, като са премахнати кръвните съсиреци. Проведено е било и медикаментозно лечение с антибиотик, антиниретик и обезболяващ медикамент. След провеждане на болничното лечение са проведени и процедури, необходими за възстановяване - лечение е нискочестотно магнитно поле, лечение е ултразвук, Аналитична ЛФК, ЛФК с уреди. Според вещото лице медик обективно установеното увреждане - хематом във външната долна трета на дясна подбедрица не засяга сухожилия и кости, а представлява мекотъканно увреждане. В момента на получаване на 3 травмата ищецът е изпитвал болка, която е продължила няколко дни, а впоследствие е имал такава при движение, включително и при ходене. Вещото лице е категорично, че раната, която представлява нарушаване целостта на кожата, така и хематома, като медикобиологична характеристика са временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Времето за оздравяване на такива травматични увреждания е около 3 седмици, като ако се приеме, че има малко по-тежко увреждане от обичайните, оздравяването е за четири седмици. Според вещото лице, тъй като уврежданията са били мекотъканни, белегът па оперативната рана е зараснал първично и се очаква, пострадалият да е напълно възстановен към днешна дата. Вещото лице е установило, че никъде в медицинската документация по делото не е споменато, че са засегнати стави, кости, мускули, сухожилия и мускулни групи.

От обясненията на вещото лице става ясно и че сбъркана първоначалната диагноза, тъй като некоректно е била записана диагноза – „открита рана в областта на глезена“.

Съдът намира с оглед събрания по делото доказателствен материал, че възражението на ответното дружество по чл. 201, ал. 2 КТ за съпричиняване на трудовата злополука от страна на ищеца поради допусната от него груба небрежност, за основателно. В тази връзка следва да се посочи в доказателствена тежест на работодателя е да установи поведение на работника, при което той не е положил елементарно старание и е пренебрегнал основни правила за безопасност. В тази връзка по делото се установи по безспорен начин, че ищецът въпреки направените инструктажи за безопасна работа се е возил на машата (вилицата) на камиона, което е изрично забранено за един работник или служител на длъжност сметосъбирач. При това положение поведението на ищеца следва да се квалифицира като груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Тази небрежност е неполагане на грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Когато при трудовата злополука има съпричиняване при допусната груба небрежност /липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност/, отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен. Ето защо следва да се приеме съпричиняване на злополуката в размер на една втора (50%) от страна на пострадалия.